Решение № 9829 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2019 г.

Решение № 9829 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Банско против решение № 1952 от 23.11.2018 г., постановено по адм. д. № 765/2017 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – С. Ергина, Т. Ергина и И. Попадийна, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – И. Златинчев не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отменя виза № 64/05.09.2017 г. за изработване на инвестиционен проект за преустройство и реконструкция на триетажна жилищна сграда в къща за гости, приобщаване към нея и промяна на предназначението на едноетажна стопанска постройка, реконструкция и промяна на предназначението на двуетажна стопанска сграда в жилищна сграда и допълващо застрояване – гараж" в УПИ VІІІ-534, кв. 38 по плана на гр. Добринище. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, но същата е постановено в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Следва да се добави и че визата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, като в същата не е посочено конкретното правно основание за издаването й. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че по действащия ПУП – ПЗ в УПИ VІІІ-534 е предвидена двуетажна жилищна сграда, построена свързано с двуетажна жилищна сграда в УПИ-ІХ-535. В графичната част на визата са показани линиите на застрояване на двуетажна масивна жилищна сграда, а не както е посочено в текстовата й част – триетажна, която се преустройва в къща за гости, като към нея се приобщават едноетажна складова постройка, на която се променя предназначението от складова в жилищна сграда и двуетажна стопанска постройка, на която се променя предназначението в жилищна сграда. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че на място в УПИ VІІІ – 534 е изградена триетажна масивна жилищна сграда, като на третия етаж стената от запад отстои на 3 м. от имотната граница с УПИ ІХ – 535 и калкана в този имот остава непокрит. Установено е, че съгласно действащия ПУП на гр. Добринище застрояването на жилищните сгради и на част от допълващото застрояване на границата на УПИ VІІІ - 534 и УПИ ІХ - 535 е свързано. Установено е, че третият етаж е построен на етап "груб строеж", който съвпада с описанието, дадено във влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Следователно в случая е налице противоречие между текстовата и графичната част на оспорения административен акт. Видно от графичната част е, че в УПИ VІІІ – 534 съществуващата жилищна сграда е двуетажна, като такова е предвиждането и на действащия ПУП с начин на застрояване – свързано със двуетажната жилищна сграда в УПИ ІХ – 535, а във визата е отбелязано преустройство и реконструкция на съществуваща триетажна жилищна сграда, което е в противоречие с изискването на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. При това положение визата е следвало да се издаде на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 вр. ал. 7 ЗУТ, но в случая същите са неприложими с оглед установеното, че стената на изградения трети етаж от запад отстои на 3 м. от имотната граница с УПИ ІХ – 535 и калкана в този имот остава непокрит. Следователно променен е и начина на застрояването. Промяната в предназначението на двете селскостопански сгради от допълващо в основно застрояване е недопустимо, тъй като изискванията към сградите на основното и допълващото застрояване са различни, като промяната на предназначението не може да се разреши с виза, след като липсва такова предвиждане в действащия ПУП. По този начин с визата се променя плана за застрояване, което е недопустимо. Ето защо като отменя оспорения административен акт първоинстнационния съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Банско да заплати на С. Ергина, Т. Ергина и И. Попадийна сумата 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на разноските е неоснователно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, както и предвид факта, че всяка една от ответниците има право на самостоятелна адвокатска защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,