Решение № 14756 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2018 г.

Решение № 14756 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуален представител срещу решение № 3747 от 4.6.2018 г., постановено по адм. дело № 3559 по описа за 2018 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменено решение № 16536 от 4.10.2017 г. на председателя на ДАБ, с което е отнет предоставения бежански статут на А. Саррут, [гражданство]. Твърди, че решението на съда е неправилно, при наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост да бъде отменено. Ответникът - А. Саррут, чрез процесуалния представител адвокат, оспорва касационна жалба, счита решението на съда за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение № 16536 от 4.10.2017 г. на председателя на ДАБ, с което е отнет предоставения бежански статут на А. Саррут, [гражданство]. За да отмени акта, съда е приел, че същият не е мотивиран. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно не е възприел посоченото в решението на ДАБ, че със заповед №З-1154 от 2.5.2017 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност"/ДАНС/ на А. Саррут [гражданство] е наложена принудителна административна мярка"експулсиране" и му е отнето правото на пребиваване в страната със забрана за влизане в Република България за срок от 5 години поради заплаха за националната сигурност. Развити от съда са общи теоретични разсъждения относно липсата на преценка на председателя на ДАБ за наличие или не на такава заплаха. Тези разсъждения не кореспондират с изричната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 6 от Закона за убежището и бежанците, вр. с чл. 17, ал. 2 и ал. 3 където е посочено, че предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут се отнема, когато са налице някое от основанията по чл. 12, ал. 1, в случая има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. След като по делото е налице изрична заповед на специализирана агенция, занимаваща се именно с националната сигурност и там има изложени мотиви и данни за такава заплаха, заради което е наложена и принудителна административна мярка, то за органа, предоставил закрилата съществува само възможността да регистрира едно такова обстоятелство и да приложи закона. Не могат да бъдат подлагани на съмнение данните на един такъв орган по преценка за национална сигурност, ако актът му е влязъл в сила, още повече, че този акт подлежи отделно на съдебен контрол. Председателят на ДАБ не е органа, който преценява отново заплахата за националната сигурност. Но ако за съда тази заповед не е била достатъчна, то тогава съществува за него процесуалното задължение да изиска мотивите, изложени в предложение №М-6-2063 от 24.4.2017 г., послужили за такива за издаване на заповедта №З-1154 от 2.5.2017 г., описани в мотивната й част. Като направи и изрична проверка дали посочената заповед е обжалвана и е влязла в сила. Поради липса на тези данни настоящият състав счита, че решението следва да бъде отменено и да бъде върнато делото за ново разглеждане като се направи проверка и се изиска от ДАБ данни за влизане в сила на заповедта на ДАНС и при необходимост - евентуално и предложение №М-6-2063 от 24.4.2107 г. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение