Решение № 1054 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3948/2019 г.

Решение № 1054 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3948/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Кавазов, чрез пълномощника му адв. Иванова, срещу решение № 371 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 729/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, за които са изложени съображения в жалбата. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният от него иск и му се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Благоевград в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Благоевград се е развило по исковата молба на В. Кавазов против ОД на МВР Благоевград, с която на основание 203, ал. 1 АПК е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес от отменен като незаконосъобразен акт на полицейски орган на ответника – заповед за задържане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не е установено от доказателствата по делото да е причинена неимуществена вреда, като пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая е налице първата законова предпоставка, отменен акт, издаден от орган на ответника, но са останали недоказани от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е причинена вреда и то в пряка причинна връзка от отменения акт. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е приета в обжалваното решение недоказаност на твърденията за грубо и обидно отношение към ищеца при задържането му в хода на извършена проверка, надхвърлящо и прекрачващо допустимото от закона и дължимо се отношение от страна на извършилите я служители на ответника. От събраните по делото доказателства не се установява и соченото в исковата молба негативно въздействие, като произтичащо от заповедта за задържане. Неоснователно е твърдяното, че поради неназначаване на експертиза по делото ищецът е лишен от възможността да докаже исковата си претенция Административният съд мотивирано е приел неоснователност на искането за събиране на това доказателствено средство с оглед търсените за установяване с него факти. Що се касае до извършени публикации в медиите следва да се отбележи, че за тяхното съдържание, извън официално дадената информация по случая ответникът не носи отговорност. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Основателността на предявения иск не може да произтича на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищеца е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което извода на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение