Решение № 704 от 22.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Кънчев от гр. София против решение 3297/18.05.2023 г. по адм. дело 1292/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ). Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба министърът на младежта и спорта, чрез пълномощника юрисконсулт Х. Хюсеин, изразява становище за нередовност и неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което иска тя да бъде оставена без разглеждане или алтернативно съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Констатираната от съда нередовност на касационната жалба е отстранена в указания срок. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. С решение 3297/18.05.2023 г. по адм. дело 1292/2023 г. на Административен съд София-град (поправено с решение за поправка на ОФГ 5098/26.07.2023 г. по адм. дело 1292/2023 г. на АССГ) е отхвърлена жалбата на С. Кънчев от гр. София, срещу заповед РД-09-24 от 17.01.2023 г. на министъра на младежта и спорта, с която по отношение на жалбоподателя е установен конфликт на интереси и му е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 171 от ЗПКОНПИ и са присъдени разноски по делото. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е образувано по повод постъпило в министерството на младежта и спорта писмо с вх. 07-00-221 от 15.11.2022 г. от председателя на Комисията за противодействие на корупцията за отнемане на незаконно придобитото имущество. С посоченото писмо на основание чл. 47, ал. 5 вр. § 2, ал. 8 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) комисията препраща по компетентност на министерството на младежта и спорта постъпилия в комисията сигнал с вх. ЦУ01/С-780/ от 07.10.2022 г. за извършване на проверка за наличието или липсата на конфликт на интереси по отношение на С. Кънчев, лице заемащо публична длъжност по смисъла на § 2, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ. Със заповед РД-09-940 от 18.11.2022 г. на министъра на младежта и спорта е назначена комисия, която да извърши проверка за наличието или липсата на конфликт на интереси на С. Кънчев. На 09.01.2023 г. комисията е изготвила становище до министъра на младежта и спорта с предложение за установяване на конфликт на интереси по отношение на С. Кънчев във връзка с участието му в работата на Комисия за разглеждане на програмите по чл. 2, ал. 1, т. 2 и проектите за дейностите по чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба 3/2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност на проведени заседания на дати 05.04.2022 г., 03.05.2022 г., 04.05.2022 г. и на 01.06.2022 г. в качеството му на заместник председател и да му бъде наложена глоба по чл. 171 от ЗПКОНПИ в размер на 1000 лева. Установено е също така, а и не е спорно между страните по делото, че в периода от 16.12.2021 г. до 02.08.2022 г. С. Кънчев е заемал длъжността "парламентарен секретар" в политическия кабинет на министър на младежта и спорта, а считано от 08.08.2022 г. заемал длъжността съветник в политическия кабинет на министъра на младежта и спорта. Видно от заповед РД-09-145 от 25.08.2022 г. на министъра на младежта и спорта, Кънчев е определен за заместник-председател на Комисията за разглеждане и извършване на преценка на проектите въз основа на програмите по чл. 2, ал. 1, т. 2 и проектите за дейностите по чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба 3/2019 г. По делото са приети като доказателства утвърдените от министъра на младежта и спорта Правила за работата на комисията за разглеждане на проектите за финансово подпомагане в областта на спорта за високи постижения. В чл. 5 от тези правила изрично е предвидено членовете на комисията или свързаните с тях лица по смисъла на ЗПКОНПИ по отношение, на които е налице частен интерес, който би могъл да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на задължението им, свързани с работата на комисията, да не вземат участие при разглеждането и извършването на преценка на конкретния проект. Установено е и не е спорно между страните, че в процесния период С. Кънчев е бил член на УС на Сдружение Българска федерация по хокей на лед и председател на УС на Сдружение Хокей клуб НСА(което към 22.05.2022 г. и към 21.06.2022 г. е един от членове на Сдружение Българска федерация по хокей на лед). Видно от представения по делото протокол 7 от 18.03.2022 г. на заседанието на Комисията Станислав Кънчев не е участвал в заседанието при разглеждането на проектите на българските спортни федерации по "Програмата за финансово подпомагане на дейности в областта на спорта за високи постижения за 2022 г.", включително на Сдружение Българска федерация по хокей на лед. Видно от приетите като доказателства протоколи 13 от 05.04.2022 г., 18 от 18.04.2022 г., 22 от 03.05.2022 г., 23 от 04.05.2022 г. и 29 от 01.06.2022 г., на проведени заседания, в които участва С. Кънчев в качеството му на зам. председател на комисията, се предлага на министъра на младежта и спорта да се утвърди размера на финансиране по "Програма за развитие на спорта и спортните клубове" и "Спорт за високи постижения" на Сдружение "Българска федерация по хокей на лед". Между Министерството на младежта и спорта и Сдружение "Хокей клуб "НСА" е сключен договор СДСВ 38-00-98/01.04.2022 г. за предоставяне на целеви финансови средства за изпълнение на одобрен за финансиране проект на сдружението, като договорът е подписан от С. Кънчев в качеството му на представляващ Сдружение "Хокей клуб "НСА". Въз основа на събраните доказателства и становището на комисията, извършила проверка по сигнала, министърът на младежта и спорта е издал оспорената заповед РД-09-24 от 17.01.2023 г., с която е установил конфликт на интереси по отношение на С. Кънчев и на основание чл. 171 от ЗПКОНПИ е наложена глоба в размер на 1000 лева. С оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ е необходимо да се посочи, че е настъпила промяна в нормативната уредба, с която е влязъл в сила нов Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ. бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) включително относимите към настоящия правен спор норми на Глава осма, § 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията. Изменения на приложимата в случая Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и установяване на конфликт интереси не са извършвани. Съгласно чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ, респ. лице по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ; 2. частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53 във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ или на свързано с него лице и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. Основното възражение на касатора, поддържано и пред първоинстанционния съд, е за липса на свързаност между него и сдруженията (макар и аргументирано с оглед разпоредбите на § 1, т. 6 от ДР на ЗПКОНПИ и § 1 от ДР на Търговския закон). В тази връзка според първата инстанция напълно необосновано е възражението на жалбоподателя за липсата на свързаност между него и Сдружение "Българска федерация по хокей на лед", доколкото Сдружение "Хокей клуб "НСА" е негов член, а жалбоподателят Кънчев e представляващ и председател на Управителния съвет на Сдружение "Хокей клуб "НСА". Тези изводи на съда за наличието на свързаност между С. Кънчев и сдружението са необосновани. Съдът е приел, че случая безспорно се установява нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, извършено от С. Кънчев като парламентарен секретар в периода 05.04.2022 г. - 01.06.2022 г., тъй като при тези данни за свързаност на жалбоподателя със Сдружение "Българска федерация по хокей на лед" има реална възможност частният интерес да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на служебните му задължения. На първо място, посочената в административния акт и в касационната жалба норма на § 1, т. 6 от ДР на ЗПКОНПИ съдържа определение на понятието "контролиране на юридическо лице", което е неотносимо към процесния случай. Разпоредбите на § 1 от ДР на Търговския закон и § 1, т. 3 от ДР на ДОПК съдържат легални дефиниции на понятието свързани лица, но за целите на съответния нормативен акт, като същите се различават от тази по § 1, т. 15 от ДР на ЗПКОНПИ. Именно последната дефинитивна норма, посочена и в административния акт, съдържа определение на понятието свързани лица по смисъла на приложимия ЗПКОНПИ. Съгласно нея "свързани лица" са: а) съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително; за целите на производството за отнемане на незаконно придобитото имущество за свързано лице се счита и бивш съпруг, бракът с когото е прекратен до 5 години преди началото на проверката на Комисията; б) физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. Безспорно е, че двете сдружения са юридически лица с нестопанска цел, поради което цитираната буква а е неприложима. Липсват данни и доказателства, относими към хипотезата на политическа зависимост. За да се приеме, че сдруженията или някое от тях е свързано лице с Кънчев в хипотезата на икономическа зависимост по смисъла на § 1, т. 15, б. б, предл. първо от ДР на ЗПКОНПИ е необходимо да бъде установено, че жалбоподателят е получавал възнаграждение от сдружението/ята или е получавал друга материална облага във връзка с дейността на сдружението/ята или са налице други обстоятелства, от които може да се направи извод за наличие на икономическа зависимост. В случая по делото липсват относими писмени доказателства във връзка с установяването на посочените обстоятелства като например уставите на двете сдружения. Липсват и договори или други писмени доказателства, от които може да се направи извод за наличие на икономическа зависимост. Едва след като е доказано наличието на икономическа зависимост трябва да се установи дали същата поражда основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, заемащо длъжността по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ. За изясняването на горните обстоятелства е необходимо да се съберат писмени доказателства, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Освен това, настоящата касационна инстанция констатира, че протокол 22/03.05.2022 г. от работата на комисията, назначена със заповед РД-09-145/25.02.2022 г. на министъра на младежта и спорта, не е представен в цялост, поради което следва при новото разглеждане на делото следва да бъде изискан и представен от административния орган. Разпоредбата на чл. 58 от ЗПКОНПИ урежда различни хипотези. Съдът не е обсъдил коя от посочените в чл. 58, изр. 1 и изр. 2 от ЗПКОНПИ забрани е нарушена. В обжалваното съдебно решение не са изложени и конкретни мотиви относно третият кумулативен елемент на фактическия състав по чл. 52 от ЗПКОНПИ възможността частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията на лицето по служба. Липсата на писмени доказателства за посочените по-горе обстоятелства и липсата на мотиви препятстват извършването на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 от АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва събере всички относими писмени доказателства и да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаването на делото. По исканията за присъждане за разноски за касационната инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение