Решение № 10934 от 2.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1468/2012 г.

Решение № 10934 от 2.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1468/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 5.12.2011 г. по адм. дело № 2134/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е бил обявен за нищожен издадения от този орган акт № 01-6500/21943 от 10.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 7 333, 34 лева, представляващо недължимо платена сума по подаденото от едноличния търговец Петър Атанасов Тодоров с фирма ЕТ "Делишес - Петър Атанасов" със седалище и адрес на управление Провадия общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 03/010709/25901. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Ответникът, едноличният търговец Петър Атанасов Тодоров с фирма ЕТ "Делишес - Петър Атанасов" със седалище и адрес на управление Провадия, е изразил становище за отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че в частта, в която е прието, че административният акт е издаден от некомпетентен орган решението противоречи на материалния закон и следва да се отмени с постановяването на друго, с което административният акт да се отмени като незаконосъобразен. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че едноличният търговец Петър Атанасов Тодоров с фирма ЕТ "Делишес - Петър Атанасов" със седалище и адрес на управление Провадия, подал до Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., регистрирано с уникален идентификационен номер 03/010709/25901, с което заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания 480,31 хектара земеделска земя - по Схемата за единно плащане на площ и 480,31 хектара земеделска земя - по национално доплащане. След извършена проверка в интегрираната информационна система, на заявителя била оторизирана сума за подпомагане в размер на 77 950,61 лева по Схемата за единно плащане на площ и 36260,47 лева - по национално доплащане. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни проверки на коректността на данните в заявленията от 2009 г., резултатите от които били предадени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-0409/3846 от 20.11.2009 г. В резултат на получената нова информация годната за подпомагане площ по заявлението на едноличния търговец била намалена и част от получените суми в размер на 5 005,10 лева - по Схемата за единно плащане на площ и в размер на 2328,24 лева - по национално доплащане се оказали недължимо платени. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" съставил акт № 01-6500/21943 от 10.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 7 333, 34 лева, представляващо недължимо платена сума по подаденото от едноличния търговец Петър Атанасов общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. Административният съд приел, че оспореният административен акт е нищожен поради липса на компетентност на издателя му. Съдът посочил, че органът, оторизиран да прилага мерките и дейностите на Общата стопанска политика на Европейския съюз, като изпълнява и функциите на разплащателна агенция, е Държавен фонд "Земеделие". С оглед разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, според която установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, съдът - по аргумент от чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители - направил извод, че компетентният да издава актовете за публични държавни вземания орган е определен в закона. Според приетото органът, в чиито правомощия попадало издаването на актове за публични държавни вземания, бил изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който имал ръководни функции по отношение на разплащателната агенция и решавал всички въпроси, които не са от изключителна компетентност на управителния съвет. Съдът намерил, че заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г., с която въз основа на решение на управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" по протокол № 7 от заседанието на 7.04.2011 г. и на основание чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за земеделските производители, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" делегирал на заместник - изпълнителния директор правомощия да подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане и да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, не е породила желаните правни последици. Според изложените мотиви, тази заповед само създала привидност за настъпването им. Независимо от записаното в чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", който урежда възможността за делегиране на част от предоставените от управителния съвет правомощия на изпълнителния директор за вземане на решения и/или за сключване на договори за финансово подпомагане на заместник - изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съдът приел, че изпълнителният директор не може да прехвърля свои правомощия на заместник - изпълнителния директор. Липсвала законова норма, която урежда възможността за делегирането на правомощия, като се вземе предвид, че правомощията на изпълнителния директор произтичат от самия закон, а не от решенията на управителния съвет В мотивите на оспореното решение били констатирани и допуснатите от административния орган нарушения на производствените правила и на материалния закон. Административният орган не изпълнил задълженията си да уведоми земеделския производител за извършените проверки и да му даде възможност да участва в тях и да направи възражения. Актът не съдържал мотиви, от които да се изведат конкретните обстоятелства, обусловили преценката на органа за недължимост на извършеното плащане по заявлението на едноличния търговец Петър Атанасов. Не било установено, а и не се поддържало, че земеделският производител умишлено въвел в заблуждение органите на Държавен фонд "Земеделие". Неправилно извършените плащания се дължали на грешки на длъжностни лица на Държавен фонд "Земеделие", поради което следвало да се приложи чл. 73, § 4 от Регламент (EO) № 796/2004 г. и земеделският производител да бъде освободен за връщането на отпуснатите средства за подпомагане. Касационната инстанция намира, че решението е правилно по резултат, макар да споделя оплакванията на касационния жалбоподател за допуснато от съда противоречие с материалния закон при формиране на преценката за нищожност на издадения от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" акт за установяване на публично държавно вземане. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата препраща към чл. 166 ДОПК, според който установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. За разлика от първоинстанционния съд, касационната инстанция счита, че Законът за подпомагане на земеделските производители не съдържа правила за установяване на публичните държавни вземания, нито определя органа, компетентен да издава съответните актове. Поради това, съобразно чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" като ръководител на администрацията, следва да посочи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Както е установено по делото, със заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е възложил на Свилен Костов, заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания. Макар в заповедта да се говори за делегиране на правомощия, не това е характеристиката на акта, който е бил извършен. Компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, извън основните функции, които има изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". Поради това правомощието за издаване на актове не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на Държавен фонд "Земеделие" и която се определя от задачите, възложени на тази институция. При отсъствието на норма, която изрично урежда подобно правомощие на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК. От това следва, че именно заместник-изпълнителният директор е органът, който има правомощие да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на Общата селскостопанска политика Касационната инстанция споделя изводите на административния съд за незаконосъобразност на издадения административен акт поради съществени нарушения на производствените правила и на материалния закон. Допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, посочени в решението на административния съд, са съществени и обосноват отмяната на административния акт. Във връзка с приложението на материалния закон следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, на която се е позовал първоинстанционният съд, урежда изключение от общото правило, че е, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва, ако е извършено недължимо плащане. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта не е резултат на погрешна преценка от страна на административния орган, а на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Независимо че съдът е обявил нищожността на административния акт на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" вместо да го отмени като незаконосъобразен, решението следва да се остави в сила, тъй като, и в едната, и в другата хипотеза, се постига съответния на целта на проверката правен резултат, като се премахват правните последици на акта. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд