Решение № 2658 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12823/2009 г.

Решение № 2658 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12823/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 4, ал. 5 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бул Рент - София" АД - гр. София срещу решение от 9.07.2009 г., постановено по адм. дело 3453/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "г" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 1308/30.06.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. София, ДП "Център", мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Егида - 2001" ЕООД за месец януари 2005 г., от "Стоа Фасади" ООД - за месеците септември, октомври и декември 2004 г., от "Климаком" ЕООД - за месец декември 2004 г., от "Еврогруп 33" ЕООД - за месец януари 2005 г. и от "Херон интернешънъл" ООД - месец декември 2004 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част на всички посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Виктория Терзиева, която е представила и ДАПВ № 3353/7.01.2005 г. за данъчни периоди - месеците август, септември, октомври и ноември 2004 г., като подробни съображения са развити в представените от нея писмени бележки, включително и за нищожност на процесния ДРА. Иска се присъждане и на направените по делото разноски в общ размер от 10 126 лв. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение, тъй като съдът е направил необосновани мотиви, вследствие необсъждане на всички доказателства по делото и е игнорирал изцяло констатациите на тройната съдебно-техническа експертиза и по този начин е внесена противоречивост на съдебното решение, определяща и неговата необоснованост. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Бул Рент - София" АД срещу ДРА № 1308/30.06.2005 г. в посочената по-горе част, Софийски градски съд е приел, че по фактура № 210/30.12.2004 г., издадена от "Стоа Фасади" ООД не е установена реалност на доставката. Относно заключението на съдебно-техническата експертиза по отношение на този доставчик е приел, че тя е неотносима към предмета на спора - реалността на процесната доставка. За характера на извършените услуги (неописани от съда) е прието, че е необходимо наличие на оборудване с технически средства и квалифициран персонал и в тази връзка е прието, че и експертизата не е дала отговор на спорните въпроси. Прието е от съда, че не е проведено насрещно оборване на констатациите на данъчния орган, които се ползват с презумпция съгласно чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). За фактурите, издадени от "Климаком" ЕООД и "Егида 2001" ЕООД, съдът е приел, че предмет на доставката е "авансово плащане", което не е било налице към датата на издаване на фактурата, поради което не е възникнало данъчно събитие - чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Изводът, направен от съда е, че не е доказано, че авансовото плащане е по-ранната от двете дати по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.), а и липсват доказателства и за прехвърляне впоследствие на процесната стока. Отказът на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Еврогруп 33" ЕООД е обоснован от съда със същите мотиви, както и за предишния доставчик - авансовото плащане е след издаване на фактурата. За доставчика "Херон интернешънъл" изводите на съда са идентични с предходните, тъй като се отнасят до непредставени доказателства за наличие на складова база и кадрова обезпеченост, както и за реалност на извършените доставки. Обжалваното решение е неправилно. По доставките от "Стоа Фасади" ООД. По доставките от "Стоа Фасади" данъчните органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 17 266,77 лв. Съдът се е произнесъл само относно една от фактурите, които е издадена на касатора - № 210/30.12.2004 г., а за останалите № 156/27.08.2004 г., № 158/24.09.2004 г., № 159/30.09.2004 г. и № 182/15.10.2004 г. няма произнасяне от съда, поради което в тази част на жалбата следва да се приеме, че касаторът иска прекратяване на касационното производство за описаните по-горе фактури и изпращане делото на първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение. При постановяването на новото решение съдът следва да се произнесе и с допълнително решение относно представения пред настоящия съд ДАПВ № 3353/7.01.2005 г. за данъчни периоди - август и септември 2004 г. По фактура № 210/30.12.2004 г., за която има произнасяне по същество от СГС, безспорно е установено по делото, че е извършено начисляване на ДДС от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Спорът между страните по делото е само относно реалността на доставката. Предметът на стопанската операция, обективиран във фактурата е "плащане по договор", като съдът не е разграничил двата вида данъчни събития, което законодателят е предвидил в чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДС (отм.) и не е очертал предмета на доставката, за която касаторът претендира право на приспадане на данъчен кредит. Единствените мотиви на съда се отнасят до нереалност на доставката, без да обсъди събраните по делото доказателства - приемателно-предавателни протоколи, доказателства от НСИ за кадровата обезпеченост. Неясни са мотивите на съда, относно некредитиране на съдебно-техническата експертиза, тъй като тя следва да се обсъжда наред с представените по делото писмени доказателства, но това не е направено. С оглед изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 210/30.12.2004 г. е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в необсъждане на доказателствата по делото. Мотивите на съда в тази част са общи, повърхностни и неясни, тъй като съдът не е разграничил спорните обстоятелства между страните и не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, включително и заедно със заключението на съдебно-техническата експертиза. Това налага след отмяна на решението в посочената част, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав - чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. За останалите фактури, изброени по-горе за които съдът въобще не се е произнесъл при връщане на делото ще следва да се произнесе с допълнително решение, като се съобрази с представения в касационното производство ДАПВ № 3353/7.01.2005 г. и който обхваща данъчните периоди - август, септември и октомври 2004 г. По доставките на "Еврогруп" 33" ЕООД. В тази част мотивите на съда са аналогични на тези, които е изложил за предходните доставчици, тъй като предметът на стопанската операция, обективирана във фактурата е "авансово плащане". Следва да се отбележи обаче, че фактура № 331 е издадена на 6.01.2005 г., а плащането на данъчната основа е извършено на 16.02.2005 г. Видно от данните по делото плащането на 16.02.2005 г. е за данъка, а не на данъчната основа, като последната е платена на 7.01.2005 г. видно от приложения по делото банков документ от клон на "Райфайзен банк" АД в гр. Пловдив. Неправилно съдът е възприел констатациите на данъчните органи, че плащането е осъществено в следващия месец на издаване на фактурата. Съобразно константната практика на ВАС, I отделение, когато фактурата и плащането за в един данъчен период, независимо от разминаването на датирането на фактурата и момента на авансовото плащане, се приема, че данъчното събитие е възникнало на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), поради което следва да се приеме, че е налице основание и за признаване на претендираното материално право. В процесния случай данъчните органи не са оспорили реалността на доставката, нещо повече в акта изрично е посочено, че този доставчик разполага с необходимите ресурси за осъществяването й. След като в данъчния ревизионен акт реалността на доставката не е оспорена, то следва да се приеме, че по процесната фактура е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) и правото на приспадане на данъчен кредит следва да се признае в размер на 4 367,37 лв. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази обжалвана част решението е неправилно и следва да бъде отменено и постановено друго решение по съществото на спора, с което данъчният ревизионен акт в посочената част следва да бъде отменен като незаконосъобразен. По доставките от "Климаком" ООД и "Егида 2001" ЕООД. Фактурите и от двамата доставчици се отнасят до "авансово плащане", за първия доставчик за доставка на климатична инсталация, а за втория - на сигнално-охранителна техника. Няма спор по делото, че данъкът по фактурите от двамата доставчици е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Спорът между страните е за възникнало или не данъчно събитие. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.) определя като данъчно събитие по-ранната дата между прехвърляне на стоката и извършване на услугата и плащането (цялостно или частично). В процесния случай плащането е станало в същия данъчен период, в който е издадена фактурата - месец декември 2004 г. (за доставчика "Климаком" ООД) и месец януари 2005 г. (за доставчика "Егида 2001" ЕООД), поради което е налице на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Както беше посочено по-горе относно доставката на "Еврогруп 33" ООД и за тези доставчици данъчните органи не оспорват реалността на доставката, поради наличие на тяхната обезпеченост, поради което е налице право на признаване на данъчен кредит по издадените фактури за авансово плащане в общ размер от 46 743,79 по доставките от двамата доставчици. По доставките от "Херон интернешънъл" ООД. Съдът само е отразил в съдебния си акт, че реалността на доставките не е доказана, както и че данъчните органи правилно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Този доставчик е издал фактури № 351/31.12.2004 г. и № 352/31.12.2004 г., като ДДС по двете фактура е в размер на 2 956,20 лв. Предмет на двете доставки са врати с дървени рамки и каси. Съдът неправилно е приел, че не е доказана реалността на доставките и че законосъобразно данъчните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза данъкът по процесните фактури е начислен в счетоводството на доставчика съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Вещото лице изрично е отразило в заключението си, че е посетило счетоводството на доставчика. Освен това представени са доказателства за предходния доставчик "Новоферм Балкан" АД, който е доставил вратите и касите на "Херон интернешънъл" ООД, както и митнически декларации, че "Новоферм Балкан" АД е внесъл врати от дървесина и каси от Германия, както и са представени фактури от немския доставчик за същите стоки. Преценени тези доказателства в тяхната съвкупност водят до извод, че доставките по процесните фактури са реално осъществени, както и са налице данни и за предходния доставчик, поради което не е налице приетото от данъчните органи и съдът основание по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че решението в тази обжалвана част страда от пороците, посочени от касатора и подлежи на обжалване. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което данъчният ревизионен акт в тази част бъде отменен като незаконосъобразен за отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 351/31.12.2004 г. и № 352/31.12.2004 г., издадени от "Херон интернешънъл" ООД в общ размер от 2 956,20 лв. Предвид изхода на делото и направеното искане на процесуалния представител на касатора за разноски, такива следва да бъдат присъдени в размер на 5 950,75 лв., тъй като относно доставките по фактурите, издадени от "Стоа фасади" ООД делото се връща за ново разглеждане и въпросът за разноските ще бъде разрешен в зависимост от изхода на делото, включително и тези, направени пред Върховния административен съд. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,