Решение № 9197 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1382/2010 г.

Решение № 9197 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1382/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петко Георгиев Драгнев от гр. Бургас против Решение № 1239/8.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1173/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № З-162/29.06.2009 г. на Началника на Пето РПУ - Бургас, с която му е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на Пето РПУ - Бургас, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Петко Георгиев Драгнев от гр. Бургас срещу Заповед № З-162/29.06.2009 г. на Началника на Пето РПУ - Бургас, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) му е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в тежест на лицето подало искането е да докаже необходимостта от носене на огнестрелно оръжие. Изложени са мотиви, че в случая необходимостта от носене и съхраняване на огнестрелно оръжие не е доказана. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В настоящия случай, в административният акт се сочи основанието "недоказана необходимост". В нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е предвидено, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Анализът на тези разпоредби налага извода, че в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, е да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно решение. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Видно от представените пред двете инстанции доказателства, Драгнев не е мотивирал нуждата си от притежание на огнестрелно оръжие. Наведените в жалбата доводи не намират опора в закона и не се споделят от настоящата инстанция. Следва да бъде отбелязано, че наличието на същите условия, каквито са били при издаване на предходно разрешение за съхранение и носене на оръжие не установяват наличие на необходимост от носене и съхраняване на късо огнестрелно оръжие. На следващо място излагането на мотиви относно необходимостта от съхранение и носене на огнестрелно оръжие едва пред съда по никакъв начин не обосновават извод за незаконосъобразност на административния акт, тъй като към момента на издаването му административния орган не е имал възможност да ги прецени и съобрази с представените по делото доказателства. А възможността на жалбоподателя да отправи ново искане, което да обоснове и подкрепи с доказателства не е препятствана от постановения и оспорен в настоящето производство отказ. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение