Решение № 12899 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7117/2009 г.
ВАСI отделение02.11.2009 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 427/8.04.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2021/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 8000-0637/8.08.08 г. на Началника на Митница - Свиленград, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4414-0326 от 16.09.08 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12899 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7117/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по подадената касационна жалба от Началника на Митница Свиленград и от Директора на РМД-Пловдив чрез процесуалния им представител юрк. Стамова срещу решение № 427/8.04.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2021/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 8000-0637/8.08.08 г. на Началника на Митница - Свиленград, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4414-0326/16.09.08 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 4, т. 37 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Законът не е конкретизирал целта, за която ще се използва отделената топлина, което означава че е без значение дали тя се използва за отопляване на помещения или в производствен процес. Претедира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - "ПНЕВМАТИКА СЕРТА" - АД - гр. Кърджали - оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Божикова. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, както и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е било решение№ 8000-0637/8.08.08 г. на Началника на Митница - Свиленград, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4414-0326/16.09.08 г., с което е отнето удостоверение за освободен от акциз краен потребител № ВG003100Е0008 от 3.05.07 г., издадено на "ПНЕВМАТИКА СЕРТА"-АД - гр. Кърджали, с мотива, че според законодателното уточнение в чл. 4, т. 37 от ЗАДС, от приложното поле на чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия закон следва да се изключат енергийните продукти, участващи в процеси, свързани с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция и е определено, че дружеството следва да заплати дължимия акциз за периода от издаването до отнемането на удостоверението. Съдът е отменил решението на Началника на Митница - Свиленград, като е приел, че по делото както в съдебното, така и в административното производство не са представени доказателства за нарушаване на условията, при които е издадено удостоверението, поради което не е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС. Неправилно е позоваването от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. От заключението на вещото лице на л. 162 е установено, че използвания газ пропан бутан в бояджийските инсталации на жалбоподателя са част от технологичен процес, при който отделената топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда за отопление. Налице е технологичен процес на подгряване, а не процес на отопление. Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд., така постановеното решение е правилно. В чл. 21 от ППЗАДС е предвидено:
Митницата, издала удостоверението, извършва проверки на освободените от акциз крайни потребители за спазване на условията, определени в удостоверението.
Когато при извършване на проверка се установи, че не се спазват условията, определени в удостоверението, както и в случаите по чл. 125, ал. 2 от закона, началникът на митницата с мотивирано решение отнема издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Видно от Протокол № 25/31/1 от 21.07.08 г., изготвен от митническите служители, извършили проверката, газ пропан бутан се използва за целите, посочени в удостоверение № ВG003100Е0008 от 3.05.07 г. В самото обжалвано решение - № 8000-0637 от 8.08.08 г. на Началника на Митница - Свиленград няма позоваване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС, нито констатации за това, че не се спазват условията, определени в удостоверението или е налице хипотезата на чл. 125, ал. 2 от закона - повторно нарушение на изискването енергийните продукти да се използват за целите, указани в удостоверението. За да постанови отнемане на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № ВG003100Е0008 от 3.05.07 г., издадено на "ПНЕВМАТИКА СЕРТА" - АД - гр. Кърджали, административният орган се е позовал на законодателното уточнение в чл. 4, т. 37 от ЗАДС, според което, от приложното поле на чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия закон следва да се изключат енергийните продукти, участващи в процеси, свързани с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В решението на Директора на РМД - Пловдив се уточнява, че в случая използването на енергийните продукти (пропани и бутани) е свързано с отделянето на топлина и тези енергийни продукти се включват в понятието "енергиен продукт за отопление" по смисъла на т. 4 от чл. 37 на ЗАДС. Удостоверението за регистрация на освободен от акциз краен потребител № ВG003100Е0008 от 3.05.07 г. е издадено на осн. чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, според който се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти, които са използвани за цели, различни от моторно гориво и отопление. Според определението, съдържащо се в чл. 4, т. 37 от закона, енергиен продукт за отопление е продукт, участващ в процес, свързан с отделяне на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. От заключението на вещото лице инж. Георги Георгиев - специалист ОВКХТ, се установява, че съоръженията за пропан бутан захранват единствено двете инсталации - бояджийска камера и пещ за изпичане на боядисаните детайли и не се използват за отоплителни съоръжения. Отоплението на работните помещения се осъществява чрез течни горива, изгаряни в съществуващата парова централа. Газовата инсталация за късо снабдяване с втечнен газ пропан-бутан на бояджийските инсталации в дружеството-жалбоподател служи изключително и само за подаване на газ на горелките, осъществяващи процеса на подгряване на въздуха вътре в съоръженията на бояджийската инсталация и пещта за изпичане. Горелките са част от технологичното оборудване. Загряването на въздуха се извършва вътре в затворените изолирани пространства на двете инсталации и се използва само за правилното нанасяне и изпичане на бояджийското покритие, след което този въздух се извежда извън производствената сграда. Вещото лице е направило категоричен извод, че използвания газ пропан-бутан в бояджийските инсталации не се използва непосредствено или чрез преносна среда за отопление, а само за правилното осъществяване на технологичния процес. Това заключение не е оспорено от ответниците по делото пред първоинстанционния съд и правилно съдът го е кредитирал като компетентно изготвено и установяващо, че енергийните продукти не са такива за отопление. Неоснователен е доводът на касатора, че законът не е конкретизирал целта, за която ще се използва отделената топлина, което означава че е без значение дали тя се използва за отопляване на помещения или в производствен процес. В т. 37 на чл. 4 на ЗАДС като енергиен продукт за отопление не посочен всеки енергиен продукт, участващ в процес, свързан с отделяне на топлина, а е допълнено, че топлината се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Именно второто изискване в случая не е налице, за да се приеме, че енергийните продукти, за които е издадено удостоверението, са енергийни продукти за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. С оглед на изложеното, решението на АС - Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.