Решение № 8102 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2015 г.

Решение № 8102 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Аква Истейт" ООД, ЕИК 200010288, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. "Св. Патриарх Евтимий" № 23, представлявано от Ирина Василева Динева и Георги Ганчев Дюлгеров, подадена чрез процесуалния им представител адв. Стръмска, срещу решение № 2511 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 4349/2014 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-148 от 19.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите, в частта касаеща имот с кадастрален номер 51500.204.160 по кадастралната карта на землището на гр. Несебър. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че попадането на един имот в границите на територия, която предстои да бъде обявена за защитена зона е необходимо и достатъчно условие, даващо основание на Министъра на околната среда и водите да се позове на чл. 19 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и да забрани или ограничи отделни действия в този имот. Нарушен е принципът на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК и принципът на истинност, заложен в чл. 7 АПК. Касаторът твърди, че заповедта е нищожна, защото министърът не е бил компетентен да я издаде, като въведе забрана за извършване на строителство върху дюни и то ограничавайки я само до някои видове строежи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се обяви за нищожна процесната заповед, респективно да се отмени, като незаконосъобразна заповедтта на министъра на околната среда и водите, в частта отнасяща се до имот с идентификатор 51500.204.160. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрк. Калугеров е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. "Сле Груп" ЕООД и кмета на Община Поморие не са дали становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е била заповед № РД-148 от 19.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 19, ал. 1 ЗБР и с цел предотвратяване на опасността от увреждане и/или унищожаване на част от територията на защитена зона BG0000574 "Ахелой-Равда-Несебър", е забранено жилищно, курортно и вилно строителство, включително изграждане на необходимата техническа инфраструктура, както и движението на моторни превозни средства извън съществуващата пътна мрежа, включително селскостопански и горски пътища, по отношение на конкретно изброени поземлени имоти. Забраната е наложена за срок от две години или до издаването на заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 ЗБР за обявяване на защитена зона ВG0000574 "Ахелой-Равда-Несебър" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Забраната се отнася и за имот с кадастрален номер 51500.204.160 по кадастралната карта на землището на гр. Несебър. С първоинстанционното решение е оставена без разглеждане жалбата на община Поморие против заповед № РД-148 от 19.02.2014 г. на министъра на околната среди и водите и е прекратено производството по адм. дело № 4349/2014 г по описа на Върховния административен съд в тази част; отхвърлено е оспорването на заповед № РД-148 от 19.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите, по жалба на "Аква Истейт" ООД, в частта, касаеща имот с КИ 51500.204.160 по кадастралната карта на землището гр. Несебър и е отхвърлено оспорването на заповед № РД-148 от 19.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите, по жалба на "Сле Груп" ЕООД, в частта, касаеща имот с КИ 51500.204.152 по кадастралната карта на землището гр. Несебър. Първоинстанционното решение е обжалвано от "Аква Истейт" ООД, в частта, в която е е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-148 от 19.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите, в частта касаеща имот с кадастрален номер 51500.204.160 по кадастралната карта на землището на гр. Несебър. В останалата част решението на Върховния административн съд, трето отделение не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на дружествата, като неоснователна, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че за да е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗБР, е необходимо да се установи, че териториите, по отношение на които се отнася забраната, са включени в списъка по чл. 10, ал. 2 от същия закон и съществува опасност от увреждане или унищожаване. Първата предпоставка не е спорна. По делото няма спор, че по отношение на процесната защитена зона не е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 ЗБР, както и че същата е включена в приложение № 2 на решение № 122 от 2.03.2007 г. на Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 10, ал. 4 ЗБР е приет списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Спорна е втората предпоставка - съществуването на опасност от увреждане или унищожаване. По делото безспорно е установено, че по отношение на процесния имот е налице строително (инвестиционно) намерение и същия попада в границите на защитена зона "Ахелой-Равда-Несебър". Строителство в тези територии представлява потенциална опасност от увреждане. Съдът е приел, че са неоснователни възраженията относно целесъобразността на наложената забрана, защото изборът на мерки за защита на зоната и нейните обекти е въпрос на оперативна самостоятелност и собствена преценка на компетентния орган. Неоснователни са доводите на дружеството, че имота му е урегулиран с подробен устройствен план (ПУП) към 2007 г. и поради това не може да бъде част от защитената зона, защото с решение № 52 от 5.02.2008 г. на Министерския съвет на Република България за изменение и допълнение на решение № 122/2007 г., точка 4 от решение № 122/2007 г., която предвижда, че "в защитените зони не се включват населените места и селищните образувания, териториите с приет общ или ПУП към дата на заповедта на Министерство на околната среда и водите за одобряване на съответната защитена зона...", е отменена. Решението е правилно. Тричленният състав на Върховния административен съд, правилно е приел, че спорната заповед е издадено от компетентен орган. Мотивите му в тази част се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се повтарят. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че попадането на един имот в границите на територия, която предстои да бъде обявена за защитена зона е необходимо и достатъчно условие, даващо основание на министъра на околната среда и водите да се позове на чл. 19 ЗБР и да забрани или ограничи отделни действия в този имот. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за да е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗБР, е необходимо да се установи, че териториите, по отношение на които се отнася забраната, са включени в списъка по чл. 10, ал. 2 от същия закон и съществува опасност от увреждане или унищожаване. Правилен и законосъобразен е изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че в случая са налице горепосочените предпоставки, а заповедта е издадена с оглед постигането на целта на закона. Наложените мерки постигат тази цел без да е нарушен принципът на съразмерност. 3аконът задължава административния орган при наличието на предпоставките, визирани в чл. 19, ал. 1 ЗБР, да наложи принудителната административна мярка. Административният орган преценява кои конкретно действия в териториите да забрани или ограничи, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че министърът не е бил компетентен да издаде заповедта, като въведе забрана за жилищно, курортно и вилно строителство, включително изграждане на необходимата техническа инфраструктура, както и движението на моторни превозни средства извън съществуващата пътна мрежа, включително селскостопански и горски пътища, по отношение на посочените в заповедта имоти. В този случай преценката е съобразно установените факти и обстоятелства за всеки конкретен случай и съгласно чл. 6, ал. 3 АПК, когато се засягат права на граждани и организации, се прилагат онези мерки, които са най-благоприятни за тях, ако по този начин се постига целта на закона. Според чл. 2, т. 1 ЗБР, целта на закона е опазването на представителни за Република България и за Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни, животински и гъбни видове в рамките на Национална екологична мрежа. Видно от заповед № РД-148 от 19.02.2014 г., в териториите, за които се отнася тя се включва типове природни местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗБР - 2130* "Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)", 2110 "Зараждащи се подвижни дюни" и 2190 "Влажни понижения между дюните". Наложената със заповедта забрана за извършване на изброените в нея действия, свързани с подготовка и извършване на строителство, съответства на целта на закона за опазване на териториите като е предопределена от установената опасност от увреждането на посочените територии, а именно възможно строителство в тях. Заповедта се основава на действителните факти, установени по реда и със средствата, предвидени в закона. Изложеното обосновава извод за спазване на принципите, залегнали в чл. 6 АПК и чл. 7 АПК, както и на целите, формулирани в чл. 2, § 1 и 2 от Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, транспонирана в националното законодателство, съгласно § 68 от ДР на ЗИД на ЗБР (обн. ДВ, бр. 94/2007 г.). Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, в случая временно е ограничено правото на собствениците да извършват определени действия в защита на обществения интерес. С оглед на така изложените съображения, решението на Върховния административен съд, трето отделение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Съобразно предмета на правния спор, не е налице определен материален интерес по спора. В разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвиден размер на адвокатските възнаграждения при обжалване на актове на Министерство на околната среда и водите, а същевременно липсва обща разпоредба за възнаграждението за процесуално представителство по административни дела без определен материален интерес (в чл. 8, ал. 2 от наредбата са визирани само няколко специални видове производства). Поради това и в съответствие с § 1 от допълнителните разпоредби на наредбата, възнаграждението следва да бъде определено по аналогия, каквато е уредена в чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - други неоценяеми искове. Дължимото възнаграждение е в размер на 300 лв. и следва да бъде присъдено в този размер. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК