Решение № 3479 от 3.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Енерджи плюс ЕООД, против решение 5420/09.09.2022 г., постановено по адм. дело 11084/2021 г. на Административен съд - София град, с което са отхвърлени предявените искове от дружеството против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради отмяната като незаконосъобразен административен акт - Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и прогласен за нищожен административен акт - Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР с влезли в сила съдебни решения. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска, да се отмени решението и по същество да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени, както и да се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът привлечен като трето лице "Национална електрическа компания" ЕАД, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът привлечен като трето лице "Електрохолд Продажби" АД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производство представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С атакуваното решение са отхвърлени предявените искове от Енерджи плюс ЕООД с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на обезщетение за имуществени вреди както следва:

• пропуснати ползи от 217 972,07 лв., формирани като произведение на произведеното и продадено от ищеца количество ел.енергия по разликата между преференциалната изкупна цена от 112,48 лв./Мвтч. без ДДС и изкупната преференциална цена от 213,09 лв./Мвтч без ДДС, за периода 20.2.2015 г. 31.10.2018 г.,

• пропуснати ползи от 128 419,97 лв., формирани като разликата на изкупни цени на свободен пазар и преференциална цена при продажба на ел.енергия от 213,09 лв./Мвтч без ДДС до пълното нетно специфично количество 3724 КВтч., по т. 2 от решение Ц-10/30.2.2011 г. на КЕВР за периода 24.7.2015 г. 31.10.2018 г.

• пропуснати ползи от 129 585,48 лв., формирани като произведение на произведеното и продадено от ищеца количество ел.енергия по разликата между преференциалната изкупна цена от 112,48 лв./Мвтч. без ДДС и изкупната преференциална цена от 213,09 лв./Мвтч без ДДС, за периода 1.11.2018 г. 25.03.2021 г., както и

• пропуснати ползи от 15 545,43 лв., формирани като разликата на изкупни цени на свободен пазар и преференциална цена при продажба на ел.енергия от 213,09 лв./Мвтч без ДДС до пълното нетно специфично количество 3724 КВтч., по т. 2 от решение Ц-10/30.2.2011 г. на КЕВР за периода 13.11.2018 г. 25.3.2021 г. до постановяване на решение Ц-12/26.2.2021 г.

• законни лихви за забава върху обезщетението за вредите, причинени от незаконосъобразния акт, в размер на 104 888,20 лева., за периода от датата на отмяна на Решение Ц - 5/20.02.2015 г., с влязлото в сила решение на ВАС - 12.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба - 05.11.2021г.,

• законни лихви за забава върху обезщетението за вредите, причинени от нищожния акт, в размер на 11 933,94 лв., за периода от датата на постановяването на влязлото в сила съдебно решение на ВАС, с която окончателно е прогласена нищожността на Решение Ц - 14/03.04.2019г. - 14.01.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба - 05.11.2021 г.

Съдът е сметнал, че настъпилите вреди не са пряка и непосредствена последица от отменените административни актове. Не е налице според съда причинно-следствена връзка между вредите под формата на пропуснати ползи и административните актове на КЕВР, които са отменени/прогласени за нищожни. Съдът обосновава акта си като посочва, че и при отмяната на двете ценови решения, административната преписката е върната на специализирания орган за ново произнасяне, като въпросът не е решен окончателно с влязъл в сила административен или съдебен акт, което води до липса на завършен фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът посочва още, че е хипотетично твърдението на ищеца, че ако не бе съществувало в правния мир решение Ц-5/20.02.2015 г., дружеството би увеличило финансовите си постъпления. Съставът е сметнал, че не може да се направи категоричен извод, че дружеството реално би претърпяло вреда, под формата на пропусната полза.

Установено е, че с решение 2126 от 13.02.2013 г. по адм.д. 5492/2011 г. по описа на Върховния административен съд, потвърдено с решение 16953 от 17.12.2013 г. по адм. д. 7175/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав I колегия, е отменено решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в частта по т. 7, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за продажба на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., в размер на 112,48 лв./МВтч., и преписката е върната за ново разглеждане при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Безспорно е, че с решение 4039 от 15.06.2017 г. по адм. д. 2596/2015 г. на Административен съд София град, потвърдено с решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт., по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗЕВИ 112,48 лв./МВтч, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, като административната преписка е върната за ново разглеждане при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

С решение 5129/23.07.2019 г. на Административен съд София град, по адм. дело 4506/2019 г., потвърдено с решение 492/14.01.2021г. постановено по адм. д. 13432/2019 г. по описа на ВАС, е обявено за нищожно решение Ц-14/03.04.2019 г. с което определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112,48 лв./MWh, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата отм.

С решение 736/10.02.2022 г. на Административен съд София град, по адм. дело 3524/2021 г., потвърдено с решение 8999/14.10.2022г. постановено по адм. д. 3574/2022 г. по описа на ВАС, е прогласена на нищожността решение Ц-12/26.03.2021 г. за определяне, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112,48 лв. /Мвтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива /ЗВАЕИБ /отм/.

В хода на производството е установено, че Енерджи плюс ЕООД е собственик на водноелектрическа централа Лисец , в землището на [населено място], община Тетевен, област Ловеч, с разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 11140014/15.06.2007 г. за производство на електроенергия посредством МВЕЦ Лисец .

Установено е, че с Решение Ц-010/30.03.2011г. ДКЕВР на основание чл.21 ЗВАЕИБ (отм., действащ към момента на приемане на решението) е определила считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10МВт, в 26 точки на решението за отделните видове възобновяеми енергийни източници. В т.1 до 7 от посоченото решение ДКЕВР определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт. В т.1 до 6 комисията класифицира водноелектрическите централи и определя преференциална цена съгласно установените критерии по чл.19а, ал.1 и 2 от наредбата и по чл.36 и сл. от Наредба 14 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия съобразно схемата на хидроенергийния обект, инсталираната мощност и водния пад на електрическите централи. В т.7 от решението са включени водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., като определената преференциална цена е в размер на 112.48/МВтч. В тази му част решението на ДКЕВР е отменено с решение 2126/13.02.2013г. на ВАС по адм. дело 5492/2011 г., посочено по- горе. Решение Ц-010/ 30.03.2011г. не е оспорено пред съда и е влязло в сила по отношение на извършената класификация на водноелектрически централи и на електрически централи в т.1 - 6. Съдът е приел, че в нарушение на нормативните разпоредби е въведен от ДКЕВР (сега КЕВР) допълнителен разграничителен критерий за отделните водноелектрически централи, а именно въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., за което комисията не е посочила фактически и правни основания.

В изпълнение на съдебното решение ДКЕВР е приела решение Ц-5/20.02.2015г., с което е определила, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на §2, ал.1, т.1 ПЗР на ЗВАЕИБ - 112, 48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа. Както се посочи по-горе това решение е отменено с влязло в сила решение 4039/ 15.06.2017г. на АССГ по адм. дело 2596/ 2015г. В мотивите на решението се сочи, че въведеният от комисията критерий - съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт обуславя материална незаконосъобразност на административния акт. Съдът е отменил решението, с което е определена, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на §3, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗВАЕИБ - 112,8 лв./МВтч без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, като е върнал делото като административна преписка на комисията за ново произнасяне и отнасяне на спорните водноелектрически централи към групите по т.1- т.6 по Решение Ц-010/ 30.03.2011г. Следва да се отбележи, че при постановяване на решението си административният орган отново е въвел ограничителен и дискриминационен критерий, като изразът въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г." на практика се заменя с израза съществуващи водноелектрически централи", което отново се свързва с времето на обнародване на закона в Държавен вестник. Съдът е посочил, че разделянето на нови и съществуващи не следва да е в зависимост от това дали е изтекъл технико-икономическият живот на активите и възвръщане на вложената първоначално инвестиция, като обособяването на отделна група производители на електрическа енергия, формирана на признака съществуващи електрически централи, отново е незаконосъобразно. Съобразено е, че в предходното решение на Върховния административен съд не се съдържа указание за прегрупиране по критериите, посочени в т.1 до т.6 на решение Ц-010 от 30 март 2011 г., като даденото в този смисъл указание от АССГ не е съобразено с факта, че Решение Ц-010 от 30 март 2011 г. е влязло в сила по посочените точки и не може да бъде променяно въз основа на обжалването по друга точка - 7, а в случая и на друго решение Ц-5 от 20.02.2015г. Поради това съдът е постановил, че при връщането на преписката за ново произнасяне, административният орган, в съответствие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК следва сам да избере законосъобразната възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.

За трети пореден път след връщането на административната преписка на КЕВР е прието Решение Ц-14/03.04.2019г., с което комисията е определила, считано от 01.04.2011г., преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на ЗВАЕИБ (отм.).

С Решение 5129/23.07.2019г. постановено по адм.д. 4506/2019г. по описа на Административен съд София-град е обявена нищожността на Решение Ц-14/03.04.2019г. на КЕВР, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК като постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение. С Решение 492/14.01.2021 г. по адм. д. 13432/2019 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение 5129/23.07.2019 г. по адм. д. 4506/19 г на АССГ. Както бе посочено, с окончателен съдебен акт на върховната инстанция е прогласена нищожността и на последващият акт на КЕВР, а именно Решение Ц-12/26.03.2021 г. за определяне, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112,48 лв. /Мвтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива /ЗВАЕИБ /отм/. Към настоящият момент на решаване на спора липсва административен акт, който да определя преференциална цена в размер на 112,48лв./МВтч без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа по отношение на ВЕИ по т.7 от Решение Ц-010 от 30 март 2011 г.

В производството пред административния съд е допусната и приета комплексна съдебна технико-икономическа експертиза, съгласно която стопанисваната от ищеца ВЕЦ през исковия периода отговаря на характеристиките Нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт. - в съответствие с т. 2 от обобщената класификация на КЕВР по Решение Ц-010/30.03.2011г. Направен е извод въз основа на това, че преференциалната цена на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяеми източници, съгласно т. 2 от Решение Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР е 213,09 лв./МВтч без ДДС. Относно разликата между платената цена по т. 7 от решението на КЕВР от 30.03.2011г. и дължимата по т. 2, вещите лица са изчислили, че същата е в общ размер на 347 557,55 лв. за периода 20.02.2015 г. 25.03.2021 г. Или по конкретно 217 972,07 лв., формирани като произведение на произведеното и продадено от ищеца количество ел.енергия по разликата между преференциалната изкупна цена от 112,48 лв./Мвтч. без ДДС и изкупната преференциална цена от 213,09 лв./Мвтч без ДДС, за периода 20.2.2015 г. 31.10.2018 г. и 129 585,48 лв., формирани като произведение на произведеното и продадено от ищеца количество ел.енергия по разликата между преференциалната изкупна цена от 112,48 лв./Мвтч. без ДДС и изкупната преференциална цена от 213,09 лв./Мвтч без ДДС, за периода 1.11.2018 г. 25.03.2021 г.

Вещите лица са посочили в заключението, че за централите по т. 2 от Решение Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР нетното специфично производство, установено с Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР е в размер 3 724 kWh. В тази връзка е установено, че всички произведени количества са били изкупувани по преференциална цена и няма продажби на свободния пазар, тъй като не е достигано нетното специфично производство от 3 724 kWh, приложимо за централите по т. 2 от Решение Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР. С оглед последното експертите намират, че произведените количества биха били изкупувани по преференциална цена по т. 2 от с.р., за което е установено по-високо нетно специфично производство - 3 724 кВтч.

По отношение на претенцията за законни лихви за забава върху обезщетението за вредите, причинени от незаконосъобразния и нищожния акт, вещите лица са посочили, че лихвата върху сумата на разликите установени по задача 2 (217 972,07 лв.), за периода от датата на отмяна на Решение Ц - 5/20.02.2015 г., с влязлото в сила решение на ВАС - 12.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба - 05.11.2021г. възлиза на 66 002,38 лв., а тази за върху сумата на разликата установено по задача 2 (129 585,48 лв), за периода от датата на прогласяване нищожността на Решение Ц - 14/03.04.2019г. - 14.01.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба - 05.11.2021 г. възлиза на 10 655,66 лв.

Въз основа на установените фактически обстоятелства административният съд е приел от правна страна, че не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по посочените по-горе съображения. Така мотивиран решаващият състав е отхвърлил исковите претенции в цялост.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд в съответствие с чл.218 и чл.220 от АПК приема, че обжалваното решение е частично неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е необосновано.

Обективно административният съд е приел, че ищецът касатор в настоящото производство, е процесуално и материално легитимиран по предявените искове. От правна страна са неправилни и необосновани изводите, че не са налице елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на предявените главни искове, в процесния случай, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установено с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Установените фактически обстоятелства от административния съд обуславят извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Безспорно е, че т. 7 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. е отменена като незаконосъобразна с Решение 2126 от 13.02.2013 г., постановено по адм.д. 5492/2011 г. по описа на Върховния административен съд, потвърдено с решение 16953 от 17.12.2013 г., постановено по адм. д. 7175/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав I колегия, поради въвеждане на ограничителен критерий дата на влизане в експлоатация, какъвто не е предвиден в действащата по време Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ), отм., както и че Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР е отменено като незаконосъобразно с решение 4039 от 15.06.2017 г., постановено по адм. д. 2596/2015 г. на Административен съд София град, потвърдено с решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, поради въвеждане на същия дискриминационен времеви критерий.

Настоящият съдебен състав приема, че за процесния период няма друга точка от разпоредителната част на решение Ц-10 от 30.03.2011 г., към която да бъде отнесена съответната група производители, за която е била определена преференциална цена по т. 7 от административния акт, освен в частта от т. 1 до т. 6 от него, в който смисъл са и дадените от съда указания при отмяната на т. 7 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. и Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, а понастоящем и обявените за нищожни Решение Ц-14/03.04.2019г. и Решение Ц-12/26.03.2021 г. на КЕВР. Обратното означава да се приеме, че за електрическата енергия, произвеждана от водноелектрическите централи, въведени в експлоатация до 19.06.2007 г., липсва утвърдена преференциална цена за изкупуване, което е в противоречие с императивния чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ, отм., респективно с чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ. В тази връзка следва да се подчертае, че доколкото незаконосъобразността на критерия влизане в експлоатация e съдебно установен, то съдът е длъжен да съобрази силата на пресъдено нещо на съдебните решения, с които административните актове са отменени. Без значение е обстоятелството, че Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. е влязло в сила в частта по т. 1 до т. 6, както правилно е посочено в решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, тъй като в приложимото законодателство липсват други критерии, въз основа на които да бъдат групирани производителите на електрическа енергия от ВЕИ вода, въведени в експлоатация преди 19.06.2007 г. Този извод следва от чл. 19а от НРЦЕЕ (отм.), съгласно който преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя като не по-ниска от 70 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от комисията съгласно приети от нея указания, по общи критерии, валидни за всички възобновяеми енергийни източници, а именно: 1. вида на технологията; 2. големината на инсталираната мощност; 3. наличния ресурс на първичния енергиен източник.

С Решение Ц-14 от 03.04.2019 г., КЕВР въвежда диференциация по отношение на ВЕЦ съобразно момента им на влизане в експлоатация. При съобразяване на обстоятелството, че част от периодът, за който се претендират пропуснати ползи е отминал, се извежда извод, че новият ценови акт на КЕВР е неизпълним и неотносим. Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР не може да бъде приложено с обратна сила (ex tunc), по аргумент за по-силното основание от чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове, съгласно който обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Доколкото в нормативен акт не е предвидено административните актове, издавани от КЕВР, да се ползват с обратна сила, то действието на решение Ц-14 от 03.04.2019 г. е само за в бъдеще (ex nunc). Видно от исковата молба, ищецът претендира вреди под формата на пропуснати ползи за периода 01.03.2018г. 25.03.2021г., част от който период е изтекъл към датата на издаване на Решение Ц 14 от 03.04.2019 г. и Решение Ц-12/26.03.2021 г., обявени за нищожни със съдебни актове на ВАС.

Видно от приетото по делото заключение е посочено, че МВЕЦ Лисец се характеризира като деривационна ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт., чиято електрическа енергия следва да се изкупува по т. 2 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР. Изложеното обуславя извода, че електрическата енергия произведена от МВЕЦ Лисец е трябвало да се изкупува по определените от КЕВР цени по т. 2 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. за посочения по-горе период.

Настоящата касационната инстанция приема, че доколкото правоотношението по изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт се осъществява на регулиран пазар по цени, определени от КЕВР, която е натоварена с властнически правомощия по регулиране на дейностите в областта на енергетиката, то между отменения като незаконосъобразен и прогласения за нищожен административни актове и причинените вреди под формата на пропуснати ползи е налице пряка причинна връзка, което обуславя основателността на касационната жалба. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. са адекватно следствие на увреждането. Съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" обуславя наличие на един факт, който е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В случая в продължение на 10 години регулаторния орган не изпълнява влезли в сила съдебни решения, с които са дадени ясни указани относно критериите за определяне принадлежността на ВЕИ, по отменената т.7, към категорията на ВЕИ по т.1-т.6 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. В тази връзка отмяната като незаконосъобразни или прогласени за нищожни административни актове на ДЕКВР (КЕВР) имат за непосредствена последица изкупуване на произведената електрическа енергия от процесното дружество - производител на по-ниска цена от нормативно допустимата и възможна за определяне по критериите на самата КЕВР в категорията по т.2 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. с оглед заключението на КСТЕ. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите, които в случая са налице.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не прави разграничение от какъв незаконосъобразен административен акт следва да са причинени вредите, за да възникне субективното право на увреденото лице на обезщетение на това основание материалноправната активна легитимация за ищеца произтича от факта на понесените върху правната му сфера вреди вследствие от действието на противоправния административен акт. Правопораждащият субективното право на обезщетение юридически факт е настъпилата в правната сфера на дружеството вреда, вследствие от незаконосъобразните административни актове установени с влезли в сила съдебни решения. С отмяната възниква отговорността на държавата, в случая на ответника, за тяхната обезвреда - пасивната материалноправна легитимация.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице пряка причинно-следствената връзка. Съгласно параграф 3, ал. 1 от ПЗР към ЗВАЕИБ (отм.), задължителното изкупуване на електрическата енергия се извършва по договори за изкупуване със срок 15 години - за електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MВт. Съгласно параграф 7, ал. 1 от ПЗР на ЗЕВИ, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MВт, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. По силата чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ във връзка с § 7 ПЗР на ЗЕВИ, крайният снабдител е длъжен да изкупува електрическа енергия от възобновяеми източници, по определена от КЕВР преференциална цена.

По делото са представени договори за изкупуване на електрическа енергия, сключени между крайния снабдител и касатора, действащи през процесния период, както и доказателства за изкупуване на електрическа енергия по преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Обосновано е позоваването на касатора на чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, че Комисията прилага принудителни административни мерки при нарушаване разпоредбите на този закон, както и на актове на Комисията. Съгласно чл. 63, ал. 1 вр. чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, при неизпълнение от страна на обществения доставчик, съответно от крайния снабдител на задължението за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се налага имуществена санкция на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител. От посочената нормативна уредба следва, че страните по договора за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени не могат свободно да договарят цената на изкупуване, тъй като договорът има императивно определено съдържание в частта, в която се определя цената за изкупуване. Всяко отклонение от определената от КЕВР цена представлява нарушение на закона, скрепено със санкция. По тази причина не може да се приеме, че наличието на договорни отношения между обществения доставчик, съответно крайния снабдител, от една страна и производителя на електрическа енергия от ВЕИ, от друга страна, прекъсва пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразно определената цена и пропуснатата полза от получаване на законосъобразно определената преференциална цена. В процесния период крайният снабдител е имал единствена законосъобразна възможност да изкупува електрическата енергия, произведена от МВЕЦ Лисец по цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Всяко друго поведение на разпределителното дружество би представлявало нарушение на закона, съответно не може да се приеме, че при правомерно развитие на правоотношението между него и производителя би било налице отклонение от утвърдената от КЕВР преференциална цена, от което да следва извод за прекъсване на пряката причинно-следствена връзка. Този извод се подкрепя и от Становище на ДКЕВР от 02.05.2011 г. приложено по делото, в което е посочено, че в Решение Ц-010 от 30.03.2011г. водноелектрическите централи са класифицирани по воден пад и по конфигурация (схема) на изпълнение на водните турбини, като принадлежността на всяка една категория се определя въз основа на разрешително за водоползване, издадено по реда на чл. 60 и сл. от Закона за водите; протокол образец 16, издадено на основание чл.7, ал.3, т.16 на Наредба 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство и спецификации на техническите проекти, свързани с машини, съоръжения агрегати. В случая административният орган е следвало да изпълни влезлите в сила съдебни решения и да определи категорията на ВЕИ по т. 7 от Решение Ц-10 от 30.03.2011 г., в съответствие с преференциалната цена според категориите от т.1 до т.6 от решението, като въз основа на това се определи цената за обществения доставчик за изкупуване на електрическата енергия, произведена от МВЕЦ Лисец . Като не е извършил дадените указания със съдебните решения административният орган е причинил на дружеството вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Както се посочи по-горе преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и са адекватно следствие от увреждането. Първоинстанционният съд е стигнал до неправилния извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на КЕВР по предявените искове. В случая е налице и причинена вреда, която подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

С оглед изложеното и съгласно изслушаната пред първоинстанционния съд комплексна съдебно технико-икономическа експертиза приходите, които дружеството е пропуснало да реализира от продажба на електроенергия, изчислени като разликата между утвърдената с Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКВЕР/КЕВР и Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч и тази по т. 2 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 213,09 лв./МВтч. и същата възлиза общо на 347 557,55 лв.

Изчисленията на експертите установяват, че законната лихва за процесния период е в общ размер на 76 658,04 лв. Тази сума е получена за периода от отмяната и прогласяването на нищожност респ. на Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. и Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. до подаване на исковата молба на 05.11.2021 г.

По отношение на частта от решението, с която е отхвърлен иска за пропуснати ползи в общ размер на 143 956,40 лв. - съобразно приетата експертиза, представляващ разликата между продадените от ищеца количества над 2 500 работни часа, настоящата инстанция намира, че са неоснователни доводите на касационния жалбоподател. Съгласно § 1, т. 29 от ЗЕВИ, "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кВт инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от ВЕИ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. С т. 1 на Решение СП-1 от 31.07.2015 г., Комисията е определила нетното специфично производство на електрическа енергия за съответните групи производители по Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. За процесния период обаче централата на касационния жалбоподател попада в раздел 1, т. 1.2 на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. и нетното специфично производство за тази група централи е определенo от КЕВР в размер на 3 724 кВтч при преференциална цена от 213,09 лв./МВтч. Установено е обаче, че за процесния период касационния жалбоподател е продал електрическа енергия в количество над 3 724 кВтч. Поради което настоящата инстанция намира за недоказана исковата претенция, поради което касационната жалба в тази част правилно е приета за неоснователна, а решението относно същата част следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното по-горе, решението следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както следва:

На първо място следва да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлен иска за размера от 347 557,55 лв., представляващи разликата между преференциалната изкупна цена от 112,48 лв./Мвтч. без ДДС и изкупната преференциална цена от 213,09 лв./Мвтч без ДДС, за периода 20.02.2015г. 25.03.2021г., в произтичащи от незаконосъобразен административен акт, а именно Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и нищожен административен акт - Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР, за която сума следва да бъде осъдена КЕВР да заплати на ищеца.

На второ място следва да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлен иска за вреди в размера от 76 658,04 /седемдесет и шест хиляди шестстотин петдесет и осем и четири/ лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от отмяната и прогласяването на нищожност респ. на Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. и на Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. до подаване на исковата молба на 05.11.2021 г., за която сума следва да бъде осъдена КЕВР да заплати на ищеца.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ също следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва за забава върху главницата 347 557,55 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 05.11.2021 г. до пълно изплащане на дължимите суми.

В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, направеното искане и съобразно отхвърлената и уважената част на иска, съдебното решение следва да се отмени и в частта, с която Енерджи Плюс ЕООД е осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото в размер над 217,92 лв. и в полза на Енерджи Плюс ЕООД следва да се присъдят претендиралите разноски, съразмерно уважената част на исковете, в размер на 2 168,69 лв. за двете инстанции.

На основание чл. 78, ал. 10 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, исканията на привлечените третите страни - помагачи, за присъждане на разноски следва да се оставят без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение