Решение № 12628 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. МАСЛИНКОВА с адрес в гр. Пловдивq против Решение 536/21.03.2023г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 3271/2022г. С него се отхвърля жалба на Т. МАСЛИНКОВА против т. 6 от Заповед 2744/13.12.2022г. на Председателя на Районен съд Пловдив, с която е разпоредено да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия Т. Маслинкова, предвид образувано във ВСС дисциплинарно производство 3/2022г., както и наложеното й със Заповед 2195/18.10.2022г. на Председателя на Районен съд Пловдив дисциплинарно наказание забележка. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилноq поради нарушения на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът не се произнесъл по същността на исканията и доводите в жалбата, извършена е повърхностна проверка на административния акт за редовност от външна страна, не уважил исканията за събиране на доказателства, които представя с касационната жалба. Поддържа, че не уважил искането за отвод на издателя на заповедта, като не уважил доказателствените искания в тази посока, не е приложена административната преписка в цялост, като не са уважени исканията в тази насока. Поддържа и доводи, че в мотивите на обжалваното съдебно решение не е обсъден посочен порок при издаване на заповедта целта на закона. Представят се писмени доказателства, и се прави искане с касационната жалба да се задължи председателя на Районен съд Пловдив да представи цялата преписка, включително доказателства за индивидуалния принос на всички съдии, получили допълнително трудово възнаграждение, както и за индивидуалния принос на жалбоподателя. Ответникът, Председателят на Районен съд Пловдив, чрез процесуален представител адвокат Вичев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, по съображения изложени и в писмен вид за правилност на решението. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. МАСЛИНКОВА против Заповед 2744/13.12.2022г. на Председателя на Районен съд Пловдив относно изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение в частта й по т. 6, с която е заповядано Да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия Т. МАСЛИНКОВА, предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство 3/2022г. и наложеното със заповед 2195/18.10.2022г. на Председателя на Районен съд Пловдив дисциплинарно наказание Забележка. Заповедта е обжалвана с доводи за вътрешно противоречиви мотиви като се отчита от една страна приноса на всеки съдия в общите резултати, отчетени са пропуски в работата й, които констатации оспорва и по същество за неоснователно образуваните дисциплинарни производства. Поддържа като основание за отмяна и съществени нарушения на административно производствените правила, като не могла да се запознае с преписката, да изложи възражения, да представи доказателства и да поиска отвод на на основанията в чл. 33 вр. с чл. 10 АПК. Поддържа, че е налице нееднакво отношение към всички съдии и тенденциозно към нея и заповедта съдържа привидно законосъобразна цел. Наред с това посочва, че Правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6 разпореждат да не се изплащат такива в случаите на висящо производство за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, а дисциплинарно производство 3/22г. е за образувано за нарушение по т. 4, като въпреки това е посочено в заповедта като основание като фактическо и правно основание. С жалбата е направено доказателствено искане за представяне на цялата преписка, включително за индивидуалния принос на всички съдии и за нейния индивидуален. Искано е допускате на свидетел за установяване, че заповедта цели други цели освен предвидените в закона при издаване на такъв индивидуален административен акт. По така подадената жалба е разпоредено ответника да представи административната преписка. Указано е на страните за доказателствената тежест по чл. 170 АПК. В заседанието, проведено на 9.03.2023г. Пловдивският административен съд е приел административната преписка, отказал приемане на доказателства за индивидуалния принос на съдиите, както и искането за допускане на свидетел както и за допълване на административната преписка, тъй като е посочено, че не съдържа приложения. С решението си съдът е приел за установено, че не се установява основание по чл. 33 вр. с чл. 10 АПК и не е налице нарушение в такъв смисъл, заповедта е издадена в предвидена форма и съдържание, от компетентен орган и Правилата не противоречат на нормативен акт от по висока степен. Установено е посоченото в заповедта основание като пречка за изплащане на допълнителното трудово възнаграждение и извел правен извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържаните доводи в жалбата са за наличие на отменителни основания по чл. 146 АПК, включително и за нарушение на целта на закона, с поддържани доводи за служебни отношения между страните, които са пречка за издаване на заповедта, с оспорване на посочените в нея материални предпоставки, които също счита, че не са били налице. Съдът е извършил проверка на обжалваната заповед, като не е установил, има ли допълнение към административната преписка, или не чрез въпрос към процесуалния представител на ответника дали е представена в пълнота, отказал е събиране на доказателства относно приноса на съдиите и индивидуалния такъв на всеки от тях и за твърденията от жалбоподателя за служебни отношения с председателя в хипотезите на чл. 10 от АПК. При това положение жалбоподателят е останал бе възможността да установи каква е натовареността на всички съдии, каква е средната такава, какъв е индивидуалния на всеки от тях, включително и на жалбоподателя, преценени в посока дали има определено отношение на председателя към някои съдии, както се твърди в жалбата, какви са тези отношения, на каква основа са създадени, и дали тези отношения не са в основата и целта на издадената заповед, с формално наличие на материалните предпоставки за издаването й. Основание по чл. 146, т. 5 АПК съдът не е обсъждал в мотивите си, въпреки задължението си по чл. 168 АПК. Пред настоящата инстанция се представят доказателства и се правят доказателствени искания, които не следва да се ценят по същество, а в хипотезата на отменителното основание - същество нарушение на съдопроизводствените правила в граничната хипотеза на липса на мотиви, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въпросът с разноските следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение