Решение № 1799 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10967/2020 г.

Решение № 1799 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10967/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 – 2013 г.", срещу Решение № 168 от 04.06.2020 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по административно дело № 522/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил негов акт с изх. № 08-00-294 от 14.08.2018 г.

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда", счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Счита решението за недопустимо, тъй като оспореният акт не представлява индивидуален административен акт, а има само информативен характер - издаден е в отговор на искана от Община Сопот информация.

Алтернативно твърди неправилност на обжалваното решение. Сочи, че от представените по делото доказателства е ясно, че сумите, посочени в процесния акт, не се определят за първи път с него, а същите са определени с акт, изх. № 08-00-151/10.02.2017 г. във връзка с акт, изх. № 08-00-1991/15.11.2016 г., относно договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) 1 и съответно акт, изх. № 08-00-150/10.02.2017 г. във връзка с акт, изх. № 08-00-958/28.04.2016 г. и № 08-00-960/25.10.2016 г. относно ДБФП 2. С оспореното решение не е извършен анализ дали посочените суми в оспорения акт представляват други суми, които не се припокриват с тези в сключеното тристранно споразумение и какъв е техният произход.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от пълномощник С. Трайков.

Ответникът по касационната жалба – Община Сопот, счита същата за неоснователна.

Излага подробни възражения по доводите на касатора като моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Постъпила е и касационна жалба на Община Сопот срещу Решение № 254 от 20.07.2020 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. дело № 522/2018 г.

С обжалваното решение е отхвърлено искането на общината за допълване на Решение № 168 от 04.06.2020 г., за произнасяне по законосъобразността и на акт № 08-00-294 от 16.05.2018 г.

Касаторът – Община Сопот, твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че с Определение № 7993/29.05.2019 г. по адм. дело № 5155/2019 г., Върховният административен съд е дал задължителни указания, че в предмета на спора се включва като неразделна част и акта от 16.05.2018 г.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане или да реши делото по същество. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от адв. С. Германов.

Постъпила е и частна жалба на Община Сопот срещу Определение № 255 от 20.07.2020 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по административно дело № 522/2018 г., с което е оставено без уважение искането на общината за изменение на Решение № 168 от 04.06.2020 г. по същото дело, в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Претендираните разноски са доказани в съответствие с ТР № 6 на ОСГТК на ВКС.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

Ответникът по касационната и по частната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда", счита същите за неоснователни. Излага възражения по релевираните от общината доводи за неправилност на съдебните актове.

Моли съда да остави в сила обжалваните съдебни актове.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и на частната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите в жалбите и възраженията на ответниците, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните и частната жалба са допустими – подадени са в срок, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че:

На 12.01.2009 г. Община Сопот и Управляващият орган по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." сключват ДБФП № 1 по проект "Комплексно почистване на водите на гр. Сопот чрез реконструкция и модернизация на канализационните мрежи и съоръжения, подмяна на амортизираната водопреносна мрежа, изграждане на нов резервоар за питейна вода и основен водопровод, свързващ го с водоснабдителната мрежа на гр. Сопот, строителство на пречиствателни станции за питейна и битово отпадни води с довеждащи колектори" – І етап - изграждане на пречиствателна станция за отпадни води по проект № 58111-74- 265.

На 08.08.2009 г. Община Сопот и Управляващият орган по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." сключват договор за безвъзмездна финансова помощ по проект "Реконструкция и модернизация на канализационната мрежа, подмяна на амортизационната водопреносна мрежа на гр. Сопот" (ДБФП 2).

На 28.04.2016 г. УО на ОПОС уведомява Община Сопот, изх. № 00-00-958, че по ДБФП 2 сумата за верифицирани разходи по проекта възлиза на 1 241 948, 51 лева и кани бенефициера да възстанови на ОПОС сумата от 445 528, 97 лева, несертифицирани разходи.

На 24.08.2016 г. УО на ОПОС информира Община Сопот, изх. № 08-00-958, че в резултат на приключила верификация по искане № 12 за окончателно плащане на ДБФП 2, следва да възстанови сумата от 445 528, 97 лева, като отправя до общината покана за доброволно изпълнение.

На 25.10.2016 г. УО на ОПОС, изх. № 08-00-960, след приключване на верификацията по искане за средства № 12 определя, че неверифицираните суми по договора, които следва да се възстановят от бенефициера възлизат на 414 836, 29 лева по ДБФП 2, като от 445 528, 97 лева сумата става на 414 836, 26 лева.

На 10.02.2017 г. УО на ОПОС, изх. № 08-00-150, уведомява Община Сопот, че по ДБФП 2 е регистрирана нередност ОПОС/17/КФ 313 в размер на 414 836, 26 лева, която сума следва да се възстанови от бенефициера.

На 15.11.2016 г. УО по ОПОС, изх. № 078-00-1991, уведомява Община Сопот по ДБФП 1, че неверифицираната сума по проекта възлиза на 3 504 567, 31 лева и че общината следва да възстанови сумата от 3 599 859, 99 лева.

На 10.02.2017 г. УО на ОПОС, изх. № 08-00-151, уведомява Община Сопот, че по ДПФП 1 е регистрирана нередност №ОПОС/17/КФ/316 в размер на 3 599 859, 99 лева, представляващи дължими неверифицирани разходи по проекта.

На 09.05.2018 е сключено споразумение №Д-ЗЗ между Община Сопот, министъра на финансите и УО на ОПОС, в което са уточнени задълженията на общината към УО на ОПОС по ДБФП 1 и ДБФП 2.

На 16.05.2018 г. УО на ОПОС, изх. № 08-00-294, изпраща на Община Сопот тристранното споразумение, като е уведомил бенефициера, че по ОПОС 17/КФ/316 дължи общо суми в размер на 1 311 982, 25 лева от които 571 969, 44 по определените финансови корекции по чл. 1, ал. 3 от тристранното споразумение и 740 012, 81 лева по други задължения. Начислените лихви по вземането към 09.05.2018 година са 435 017, 00 лева. По ОПОС 17/КФ/313 общата дължима е 179 823, 74 лева, от които 58 753, 13 лева по определената финансова корекция и 121 070, 61 лева по други задължения. Начислената лихва възлиза на 50 130, 10 лева към 09.05.2018 г.

Община Сопот е изискала от управляващия орган да направи подборна разбивка на получената сума от 740 021, 81 лева по основания и по размери и да представи подробна разбивка на лихвите от 453 017, 92 лева по основания за възникване и начални дати. Същото искане е направила и за сумата от 121 070, 61 лева и за лихвата от 50130, 10 лева към 09.05.2018 година.

На 14.08.2018 г., с оспорения акт, изх. № 08-00-294, с предмет "искане на подробна информация за суми, посочени в писмо изх. № 08-00-294 от 16.05.2018 година" УО на ОПОС е уведомил общината, че не е възможно да й представи тази информация под формата на подробна разбивка по основания и размер на сумите от 740 012, 81 лева и 121 070, 61 лева, защото основанията за тяхната дължимост са посочени в акт, изх. № 00-00-151/10.02.2017 г. във връзка с акт, изх. № 08/1991/15.11.2016 г. (по договор ДБФП 1), респективно акт, № 08-00-150/10.02.2017 г. във връзка с акт, изх. № 08-00-958/24.08.2016 г. и изх. № 08-00-960/25.10.2016 г. (по ДБФП 2). Според органа тези суми са резултатни величини, установени в хода на производствата по верификация и се явяват вземания по регистрирани нередности ОПОС/17/КФ/316 и ОПОС 17/КФ/313, представляващи надплатени суми по верифицирани разходи по съответния проект. В точка 2 от акта е разяснено как се изчислява размера на законната лихва за забава.

На 04.12.2018 г. с Определение № 362, постановено по адм. дело № 522/2018 г. Административен съд – Стара Загора, оставя без разглеждане подадената жалба срещу акт, изх. № 08-00-294 от 14.08.2018 г., като е приел, че същият не представлява индивидуален административен акт.

На 29.05.2019 г. с Определение № 7993, постановено по адм. дело № 5155/2019 г., Върховният административен съд отменя Определение № 362 и връща делото на Административен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия, като приема, че първоинстанционният съд е следвало да извърши анализ дали оспорените суми, посочени в акт № 08-00-294/14.08.2018 г., респективно в акт изх. № 08-00-294/16.05.2018 г., се припокриват с тези в сключеното тристранно споразумение, след което да извърши преценка дали "писмата" съдържат белезите на индивидуален административен акт.

Въз основа на така установените факти от правна страна, с Решение № 168 от 04.06.2020 г. съдът приема наличие на отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като оспореният акт не съдържа правни основания, поради което го отменя като незаконосъобразен.

С Решение № 254 от 20.07.2020 г. съдът отхвърля искането на Община Сопот по чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на Решение № 168 от 04.06.2020 г. за произнасяне по законосъобразността и на акт № 08-00-294 от 16.05.2018 г. Съдът приема, че не е пропуснал да се произнесе по законосъобразността на акта № 08-00-294/16.05.2018 година на УО на ОПОС, защото Община Сопот не е посочила, че го оспорва.

С Определение № 255 от 20.07.2020 г. съдът оставя без уважение искането на Община Сопот по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 168 от 04.06.2020 г. в частта за разноските. Приема, че претендираните разноски не са доказани.

1. По касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.":

Обжалваното решение е недопустимо.

За да бъде едно съдебно решение допустимо е необходимо да отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Това значи, че трябва да са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата и да липсват отрицателни процесуални предпоставки. За да бъде допустимо едно съдебно производство по оспорване на индивидуален административен акт първо е необходимо оспореният акт да е индивидуален административен.

Кога един акт е индивидуален административен установява чл. 21 АПК. Видно от чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление на административен орган, което пряко предизвиква правни последици.

В случая, оспореният акт ("писмо") безспорно е издадено от административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК. Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." е административен орган - част от системата на изпълнителната власт, комуто по надлежния ред са възложени властнически правомощия по управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове предназначени за Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." Ръководителят на Управляващия орган е главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" в Министерството на околната среда и водите, което безспорно е част от системата на изпълнителната власт.

Независимо от това актът ("писмо") с изх. № 08-00-294 от 14.08.2018 г. на ръководителя на УО на ОПОС не представлява индивидуален административен акт. Актът не обективира властническо волеизявление с конститутивно действие - не представлява правопораждащ, правопроменящ, правопогасяващ или правопрекратяващ юридически факт, а има единствено уведомителен характер относно дължимите суми по регистрирани нередности ОПОС /17/КФ/316 и ОПОС 17/КФ/313. Оспореният акт е издаден в отговор на искане за подробна разбивка на дължими суми по ДБФП 1 и ДБФП 2 по посочените нередности. Тези суми са определени в предходни актове по ДБФП 1 от 15.11.2016 г. и по ДФБП 2 от 28.04.2016 и от 25.10.2016 година, които не са предмет на оспорване в настоящото производство.

Процедурата на верификация на суми по ДБФП е регламентирана в чл. 59 и следващите от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Въз основа на заявено искане от бенефициера за плащане по ДБФП ръководителят УО по ОПОС е извършвал авансови плащания, междинни плащания и окончателно плащане по чл. 62 ЗУСЕСИФ. Верификацията по чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, представляваща проверка на допустимостта на разходите на Община Сопот, е извършена от УО на ОПОС, за което бенефициерът е уведомен на 10.02.2017 г. във връзка с акт от 15.11.2016 г. по ДБФП 1 и акт от 10.02.2017 г. във връзка с акт от 28.04.2016 г. и 25.10.2017 г. по ДБФП 2 Допустимостта на извършените разходи от Община Сопот по ДБФП 1 и ДБФП 2 е преценена в тези актове и ако бенефициерът не е бил съгласен с констатациите на УО на ОПОС е следвало да ги оспори по съдебен ред. По отношение на размера лихвите за забава същите са посочени от УО на ОПОС в акта от 16.05.2018 година, който не е оспорен по съдебен ред.

Оспореният акт в настоящото съдебно производство акт не поражда пряко и непосредствено негативни последици в правната сфера на Община Сопот, тъй като не съдържа волеизявление за отказ за верификация на суми, а само отново уведомява бенефициера за крайните дължими суми по двете нередности, които са признати от Община Сопот в тристранното споразумение по основание и по размер.

С оглед на горното налице е абсолютна процесуална пречка за решаване на делото по същество. Съдът, с оглед на задължителното за него отменително определение на Върховния административен съд, като е разгледал жалбата и е решил спора по същество, е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено.

1. По касационната жалба на Община Сопот:

Обжалваното решение е правилно.

Видно от жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, предмет на оспорване е "писмо" № 08-00-294 от 14.08.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. ". Действително с Определение № 7993 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 5155/2019 г., Върховният административен съд е дал указания да се извърши анализ на "писма" № 08-00-294/14.08.2018 г. и изх. № 08-00-294/16.05.2018 г., след което да извърши преценка дали "писмата" съдържат белезите на индивидуален административен акт, но релевантен в случая е определеният с жалбата предмет на делото. Съдът не е бил сезиран с жалба срещу посоченото "писмо" от 16.05.2018 г. и следователно правилно е отхвърлил искането за допълване на Решение № 168 от 04.06.2020 г. Решението следва да бъде оставено в сила.

1. По частната жалба на Община Сопот:

При този изход на спора частната жалба срещу Определение № 255/20.07.2020 г. е неоснователна, тъй като предпоставките на чл. 143, ал. 1 АПК не са налице. Определението следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Община Сопот да заплати на Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за държавна такса в размер на 1 700, 00 лева и възнаграждение за юрисконсулт. Размерът на същото съдът определя на по 100, 00 лева за всяка инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд