Решение № 1311 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5805/2007 г.

Решение № 1311 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5805/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд от 28.06.2007 г. по гр.д. № 2029/2006 г. е допусната съдебна делба по отношение на недвижими имоти, съставляващи апартамент № 51 в бл. 137 в ж.к. "Н" I част, град С., ведно с принадлежащите му избено помещение и ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и апартамент № 218 в бл. 2, ет. 2 в град С., ул. "К", ведно с принадлежащите му избено помещение и съответни ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото при квоти за съделителите както следва: 4/6 ид. част, съставляващи съпружеска имуществена общност за В. С. В. и К. В. В.; 1/6 ид. част за В. С. В. и 1/6 ид. част за И. С. В. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от И. С. В. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Поддържа се, че съдът е формирал необосновани изводи относно правото на собственост на наследодателката на страните Б, въз основа на които е формирал неправилни изводи и за обема на правото на собственост на ищците В. С. В. и К. В. В., делба между които в битността им на съпрузи е недопустима. Ответниците по касационната жалба В. С. В. и К. В. В. я оспорват като неоснователно и молят да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че през 1968 г., С. И. В. е закупил от А. Ц., З. А. и Ц. Р. недвижим имот - дворно място от 322 кв.м., ведно със застроената в него жилищна сграда, находящо се в гр. С., кв. "Н", за което е бил съставен нот. акт № 182 от 27.09.1968 г. Към момента на сделката, С. И. В. е бил в граждански брак с Б. А. Р. Придобитият през 1968 г. имот е бил отчужден за мероприятие по ЗТСУ, а собствениците му са получили в обезщетение апартамент № 51 в бл. 137 в ж.к. "Н" I част, град С., ведно с принадлежащите му избено помещение ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. През 1997 г., с договор за продажба на общински недвижим имот, сключен на 6.10.1997 г. по реда на Закона за общинската собственост, С. И. В. е закупил и апартамент № 218 в бл. 2, ет. 2 в град С., ул. "К", ведно с принадлежащите му избено помещение и съответни ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Богдана А. В. е починала на 26.12.2000 година и е оставила наследници съпруг С деца В. С. В. и И. С. В. С договор за покупко-продажба, сключен във формата на нот. акт № 60/2001 г., С. И. В. е прехвърлил на дъщеря си В. С. В. собствените си 4/6 ид. части от апартамент № 51 в бл. 137 в ж.к. "Н" I част, град С., а с нот. акт № 59/2001 г. и 4/6 ид. части от недвижимия имот, съставляващ апартамент № 218 в бл. 2, ет. 2 в град С., ул. "К". Към момента на сключване на сделките за покупко-продажба с нот. актове № 59/2001 г. и № 60/2001 г., приобретателката В. С. В. е била в граждански брак, сключен на 3.10.1876 г. с ищеца К. В. В.. При така установените факти, съдът е приел, че процесните имоти са съсобствени между страните при квоти 4/6 ид. части в съпружеска имуществена общност за В. С. В. и К. В. В.; 1/6 ид. част за В. С. В. и 1/6 ид. част за И. С. В.. Приел е, че по силата на чл. 13, ал. 1 СК (отм. ДВ, бр. 41 от28.05.1985 г.) имотът в гр. С., кв. "Н" е придобит от С. и Б. В. общо за двамата съпрузи, поради което след смъртта на Б. В., при условията на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН преживелият съпруг се е легитимирал като собственик на 4/6 ид. части, които с транслативната сделка през 2001 г. са преминали към ищците по делото - В. С. В. и К. В. В., придобити при условията на съпружеска общност, а наследниците деца - В. С. В. и ответникът И. С. В. са придобили по наследство по 1/6 ид. част от имота. Приел е, че при условията на чл. 19, ал. 1 СК, в съпружеска имуществена общност между С е придобит имотът на ул. "К" в гр. С., трансформирана след смъртта на Б. В. в обикновена дялова съсобственост, като след прехвърлянето от С. В. на дела му от прекратената имуществена общност и наследствения му дял, ищците В са придобили в съпружеска общност 4/6 ид. части от имота, а при условията на чл. 5, ал.1 ЗН, В. С. В. и И. С. В. са наследили по 1/6 ид. част, при каквито квоти е допусната делбата. Решението е правилно. При определяне размера на дяловете на съделителите, съдът е съобразил правилно наследствените им права в съсобствеността. Правилно, в съответствие с чл. 13, ал. 1 СК (отм.) и чл. 19 СК вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН, съдът е приел, че след смъртта на Б. А. В., наследниците и С. И. В., В. С. В. и И. С. В. са придобили в наследство по 1/6 ид. част от притежаваната от наследодателката им 1/2 ид. част от процесните имоти. Правилно са отчетени и правата на приобретателите по договорите за покупко-продажба, извършени по нот. актове № 59 и № 60 от 2001 г., с които преживелият съпруг С е прехвърлил на дъщеря си В. С. В. наследственият си дял от 1/6 ид. част от имотите, както и частта си от прекратената съпружеска имуществена общност, а придобитите от купувача В. С. В. имоти, по силата на чл. 19, ал. 1 СК са съсобствени със съпруга и К. В. Въведените с касационната жалба оплаквания са неоснователни. Правото на собственост на наследодателката на страните Б е съобразено с действащата към придобиване на имотите нормативна уредба. Имотът в гр. С., кв. "Н", закупен по нот. акт № 182 от 27.09.1968 г. е придобит при действието на чл. 13, ал. 1 СК от 22.03.1968 г. (отм.), съгласно който текст, вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи. Съгласно чл. 19 СК, при чието действието е придобит през 1997 г. имотът в гр. С., ул. "К", вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака, принадлежат на съпрузите общо, независимо на чие име са придобити или и двата процесни имота са били придобити от наследодателката Б в общ дял при равни части със съпруга и С. В. Въз основа на правилно определените дялове от наследственото имущество на Б. В. и отчитайки извършените след смъртта и разпоредителни действия от преживелият съпруг С, съдът е формирал правилни изводи и за обема на правото на собственост на ищците В. С. В. и К. В. В., определяйки в съответствие с чл. 19 СК делът от имуществото, съставляващ съпружеска имуществена общност и индивидуалните наследствени права на съделителите В. В. и И. С. В. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение