Решение № 13395 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6659/2015 г.

Решение № 13395 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6659/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез юрк. Йоцова и Ангелова против решение № 2575 от 14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 582/2015 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за необоснованост, незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение, се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът - "Тим ер" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, оспорва основателността на касационната жалба, с доводи, изложени в писмена защита. Моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните норми. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение № 4423/0355/11/30.10.2014 г. на началника на Митница Русе, в частта на постановен мълчалив отказ за възстановяване/прихващане на сумата от 10 454.96 лв- лихви за недължимо платен акциз и преписката е изпратена на началника на Митница Русе за издаване на акт за прихващане и възстановяване при спазване на указанията по съдебното решение. Прието е, че с оспорения акт е постановен отказ за възстановяване/прихващане на поискана от дружеството с искане вх. № 4423/0355/11/16.07.2014 г. законна лихва върху възстановената сума на недължимо платен акциз по отменен ревизионен акт, както следва: върху сумата от 15 000 лева за периода от 25.05.2011 г. до 31.03.2014 г. в размер на 4388.97 лева, върху сумата от 10 000 лева за периода от 28.05.2011 г. до 31.03.2014 г. в размер на 2917.47 лева и върху сумата от 11533.79 лева за периода от 1.06.2011 г. до 31.03.2014 г. в размер на 3351.87 лева или общо 10 658.31 лева, като е признат само размер от 203.35 лв. Изложени са подробни мотиви за приложимост на общата норма на чл. 129, ал. 6 от ДОПК по отношение на дължимостта на лихвите и началния момент, от който следва да бъдат възстановени, като е прието, че е налице първата хипотеза на ал. 6 - когато се касае са недължимо внесени или събрани суми въз основа на акт на орган по приходите. Решаващия правен извод на съда се базира и на безспорния между страните факт на възстановяване /прихващане/ на сумата от 36 533.79 лв, възстановена/прихваната на 31.03.2014 г. с решение № 4423/0355/11 от 31.03.2014 г. на началника на Митница Русе, което определя и края на периода, за който се дължи претендираната законна лихва на жалбоподателя. Решението е правилно и законосъобразно. Обосновано е прието от съда, че преценката относно дължимостта на лихвата и началния момент, следва да бъде извършена според правилата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалния закон - ЗАДС, чл. 27, ал. 1 липсва изрична уредба в тази насока. Касае се за непълнота на специалния нормативен акт, поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА е приложим реда по чл. 128-130 ДОПК, относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, вкл. акциз- чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4, т.е. регламентирани са две хипотези, с оглед различния момент, от който се дължи законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не. В конкретния случай е безспорно установено, че е налице предл. 1 на ал. 6, чл. 129 ДОПК, тъй като извършените плащания по приложените платежни нареждания /от 25.05.2011 г. за сумата от 15 000 лв, от 28.05.2011 г. за сумата от 10000 лв и от 1.06.2011 г. за сумата от 11 533.79 лв или общо 36 533.79 лв/ са в следствие получено писмо № 4444/0107/15.03.2011 г. на началника на Митница Русе за внасяне в 7 - дневен срок на акциза, дължим от 01.01.2011 г., с оглед изменението на чл. 24, ал. 3 от ЗАДС, с изрично посочване на последицата от неизпълнението - при неизпълнение в срок, Митница Русе ще предприеме действия за принудително изпълнение. Безспорно е обстоятелството, че писмото е изпратено в хода на образувано ревизионно производство, видно от ЗВР № 1/1/12.05.2011 г., с предмет установяване на задължения за акциз за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., както и това, че издадения в последствие РА № 7/37/1/06.12.2011 г. е отменен с влязло в сила решение № 1280/25.02.2013 г. по адм. д. № 3405/2012 г. на АССГ, потвърдено с решение № 3393/11.03.2014 г. по адм. д. № 9553/2013 г. на ВАС. Следователно недължимият акциз е платен въз основа на акт на орган по приходите, а не по инициатива на задълженото лице и е дължима претендираната законна лихва за целия изтекъл период. Този извод е в унисон и с принципа за санкционния характер на лихвата, залегнал и в общностното право, определящо лихвата като компенсация за неналичността на неправомерно платените суми /Решение от 13.03. 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04 /. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение