Решение № 11057 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. М., чрез процесуален представител, срещу Решение 3835 от 24.04.2025 г., постановено по административно дело 1652/2024 г. от Административен съд /АС/- Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2018 г. с изх. 02-020-6500/2160#5 от 03.09.2024 г. /УП от 03.09.2024 г./, издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство в размер на 5395,19 лв. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като иска същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Оспореното УП с изх. 02-020-6500/2160#5 от 03.09.2024 г. е издадено, след като с Решение 4488 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело 474/2024г. по описа на АС Бургас е отменено предходно УП с изх. 02-020-6500/2160 от 02.06.2020 г., в частта, с която не е оторизирана сума за плащане в общ размер на 5 395,19 лв. по заявени схеми/мерки за кампания 2018 г., по Мярка 11 Биологично растениевъдство и преписката е върната на административния орган за повторно произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 02/130618/30423 за кампания 2018 г. на Д. Д. М. в посочената част. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е законосъобразно. От съдържанието на процесното пред АС Бургас УП се установява, че отказът на органа за финансово подпомагане се дължи на установени от него наддекларирани площи в общ размер на 8,21 ха части от 110 бр. парцела, разположени в землището на [населено място], като парцел 06553-140-10-3 1,11 ха е счетен за недопустим поради наличие на двойно заявена площ площ заявена от повече от един земеделски производител. Във връзка с горното са обосновани изводите на първоинстанционния съд за правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган при издаване на оспореното уведомително писмо. По отношение на парцел 06553-140-10-3, след прилагане на процедурата по чл. 17 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания в приложимата ѝ редакция /Наредба 5 от 27.02.2009 г., Наредбата/, административният орган е отказал подпомагане за съответния парцел. Посочената процедура обхваща хипотезите, при които са налице така наречени застъпени площи - площи декларирани от повече от един земеделски стопанин. В тези случаи разплащателната агенция дава възможност на кандидатите да представят документи, удостоверяващи правното основание за ползване на конкретните площи, като при липса на такива, подпомагането се отказва или съответно се одобрява за този земеделския производител, който е представил съответните документи. В конкретния случай с писмо изх. 02-020-6500/4464/14.08.2018 г. касаторът е бил уведомен за застъпването, като в регламентирания срок същият не е представил документи, доказващи правото му на ползване на застъпените имоти, регистрирането на което е уредено в чл. 41, ал. 3 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. В тази връзка е правилен изводът на АС Бургас за наличие на основание по чл. 43, ал. 4, вр. с ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17 от Наредба 5/27.02.2009 г., органът да откаже подпомагането. По отношение на констатираните наддекларирани площи, отново обосновано е прието, че са налице основания за отказ от подпомагане. Същите са подробно описани от органа в табл. 2 в оспореното УП, като съгласно относимата редакция на чл. 16а, ал. 6 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба 105 от 22.08.2006 г./, въз основа на получените съгласно ал. 5 специализирани слоеве и извършените повторни административни проверки, Разплащателната агенция /РА/ може да извърши отказ, частично или пълно плащане на площ. Съгласно чл.16а, ал. 5 от Наредба 105 от 22.08.2006г., след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2 Министерството на земеделието, храните и горите предоставя еднократно или на етапи актуализираните специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане на РА за извършване на повторни административни проверки съгласно чл. 37 от ЗПЗП на подадените заявления за подпомагане. Органът изрично е посочил в поясненията под таблица 1, че установяванията му са резултат именно на така извършени административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП. В връзка с горното следва да се посочи, че съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП /в относимата редакция/, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схеми за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година /т. 6/. В конкретния случай заповедта, с която е определен окончателния специализирания слой Площи допустими за подпомагане /ПДП/ за кампания 2018 г., е влязла в сила - Заповед РД09-229 /01.03.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите. За изясняване на направените от органа констатации в тази връзка, в хода на делото е приета съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, от която става ясно, че извън допустимия слой ПДП, определен с горната заповед, попадат 7,07 ха. от общо заявените за подпомагане за 2018 г. 124,77 ха. Неоснователни са възраженията на касатора, досежно методът на определяне на допустимия слой площи ПДП за 2018 г., тъй като това би било предмет на разглеждане в производство по обжалване на конкретната заповед, с която той е одобрен, каквото в случая настоящото не е. Неоснователни са доводите, че заповедта на министъра за земеделието е издадена при споделена компетентност на МЗ и ДФЗ, тъй като съгласно чл. 33а ЗПЗП в приложимата му редакция, с която е определен специализирания слой ПДП, тъй като заповедта, с която същия се одобрява е единствено в правомощията на министъра на земеделието. Обстоятелството, че вещото лице е коментирало заповедта, с която е одобрен проекта за тази заповед при липсата на данни по делото за различие между двете заповеди по отношение на процесните имоти и липсата на данни за възражение срещу тази заповед и оспорване на окончателната не водят до извод за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. От изложеното се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС - Бургас. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящата касационна инстанция. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ДФЗ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение