Решение № 7991 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез главен юрисконсулт Е. Митева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 104/22.01.2021 г. по адм. дело 1045/2020 г. на Административен съд - Благоевград (АС Благоевград). В касационната жалба са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение. Касационният жалбоподател счита, че в конкретния случай не е доказана причинно- следствената връзка между отменения акт и претърпените вреди от дружеството. Освен това намира, че не са представени доказателства за реално претърпяна вреда в претендирания размер. Моли да се отмени обжалваното решение на АССГ и се отхвърли исковата претенция. Ответникът- Ответникът "Гилко" ЕООД със седалище: град Гоце Делчев в писмен отговор моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски по делото. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и иска да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на "Гилко" ЕООД, срещу НАП- София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено Наказателно постановление F285895/ 14.02.2017г., на Зам. директора на ТД на НАП София. С обжалвания съдебен акт, АСБл е ОСЪДИЛ Национална агенция по приходите- София да заплати на "Гилко" ЕООД ЕИК[ЕИК], сумата от 4 030 (четири хиляди и тридесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление 350684-F316117/30.07.2018г. на Директора на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 (двадесет и пет) лева, представляваща сторени в производството разноски. Административният съд, за да достигне до този резултат е приел, че с Решение 2928/ 27.03.2019 г., постановено по н.а.х.д. 1871/2018 г. Районен съд Благоевград е отменил като незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление 350684-F316117/30.07.2018г. на Директора на ТД на НАП София. По н.а.х.д. 1871/ 2018г. на РСБл, Гилко ЕООД е било представляван от адвокат Ядков, за което свидетелства представения Договор за правна защита и съдействие от 02.11.2018г. , удостоверяващ, че ищецът е заплатил за адвокатската защита в това производство сумата от 2 030 лв. От протоколите за проведените открити съдебни заседания по делото се удостоверява и участието в производството по делото на адвокат Ядков. Посочил е, че с Решение 1515/ 10.07.2019г., постановено по к.н.а.х.д. 347/ 2019г. по описа на Административен съд Благоевград е оставено в сила Решение 2928/ 27.03.2019 г., постановено по н.а.х.д. 1871/2018 г. по описа на Районен съд Благоевград. В производството пред Административен съд Благоевград ответника по жалбата Гилко ЕООД е представляван от адв. Ядков, като видно от представения договор за правна защита и съдействие, дружеството е заплатило на пълномощника сумата от 2 000 лева за изготвяне на отговор по касационната жалба на НАП и процесуално представителство пред административния съд. Съдът е приел, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което е приел исковата претенция за основателна и същата е била уважена. Ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 030 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на Наказателно постановление 350684-F316117/30.07.2018г. на Директора на ТД на НАП София. Настоящият съдебен състав на ВАС счита съдебното решение за правилно, а касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице акт, който е издаден от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган чл. 4 ЗОДОВ. Изисква се установяване на преки вреди, които са нормална, обусловена последица от отменения акт, т.е. които са адекватно, естествено следствие от увреждането. Правилно решаващият съд е установил, че с влязло в сила Решение 2928/ 27.03.2019 г., постановено по н.а.х.д. 1871/ 2018 г. по описа на Районен съд Благоевград е било отменено, като незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление 350684-F316117/ 30.07.2018г. на Директора на ТД на НАП София, с което е изпълнена първата предпоставка по чл.1 ЗОДОВ. Правилно решаващият съд е счел, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените имуществени вреди. Съобразно Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело 2/ 2016г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления, като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Основателно адм. съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан до размера от 4030 лева. По двете дела пред РС и адм. съд е бил представен договор между адвоката и клиента, който е имал за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал.1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът- "Гилко" ООД надлежно го е заплатил в договорен размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Договорът по чл. 36, ал. 2 ЗА е съставен на бланка на адвокатската колегия, което удостоверява момента на неговото сключване. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Плащането е било извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за намаление на размера на обезщетението, като прекомерно. По делото не се спори, че така уговореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено от ищеца. Съдът правилно е преценил, че искът е обоснован, а справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди, е съобразен с нормата на чл. 18, ал. 2, вр. чл.7, ал.2, от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определената сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната. Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата- считано от 10.07.2019 г. до нейното окончателно изпащане. При надлежно направено искане от ищеца, правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл.86 ЗЗД. Предвид това, решението на съда е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, основателно се явява направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. за платено адвокатско възнаграждание. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение