Решение № 7571 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11434/2017 г.

Решение № 7571 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11434/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. М. Х. М., гражданин на Ислямска република Афганистан, против решение № 461/10.07.2017 г. по адм. дело № 550/2017 г. на Административен съд-Х., с което е отхвърлена жалбата й, срещу решение № 8444/07.04.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Р. са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че по отношение на жалбоподателката не са налице основателни опасения за сигурността и живота й, нито има данни за съществуващи заплахи, риск от смъртно наказание, екзекуция или друго тежко посегателство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. Х. М., гражданин на Ислямска република Афганистан, против решение № 8444/07.04.2017 г. на председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателката обстоятелства от бежанската й история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за постигане на по-добър стандарт на живот. По отношение на нея не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съдът подробно е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. С. е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди, като процесуално нарушение от страна на съда, липсата на събрана надлежна информация за състоянието в Афганистан, тъй като представената справка няма официална доказателствена сила. Възражението е неоснователно. Законът не определя източниците на информация, поради което справката, основана на международни доклади и публикувани общодостъпни материали, правилно е приета от съда, като доказателство. Отразените в нея конкретни факти и обстоятелства са взети предвид при обсъждане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно се твърди и липса на обсъждане на личната бежанска история. Жалбоподателката е напуснала Афганистан, заедно със семейството си, преминали са нелегално границата на Р. Б. през месец август 2016 г., като целта им е била да стигнат до Федерална република Германия. При провеждане на свободното интервю обяснява сама, че не е имала каквито и да било проблеми, свързани с етническата й принадлежност. Поради изповядваната религия като шиит имала проблеми - не лични, но ги гледали с "друго око" и уважението намалявало. Не е била арестувана или осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Не е членувала в политическа партия или организация, нито във въоръжена групировка. По отношение на нея не е упражнявано физическо насилие, нито е имало отправени заплахи. Една от посочените причини да напусне страната била, че някакви хора искали да използват брат й за сексуални контакти, а другата - че в Афганистан имало война. Чужденката искала да се образова, да учи, да стане лекар и да се издържа сама, но това било невъзможно в Афганистан, тъй като било несигурно. В град Ф., в който живеела, било неспокойно, имало талибани и се страхували от ДАЕШ. Всички тези изложени от нея елементи от личната й бежанска история, показват категорична липса на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба се акцентира на тежкото положение в Ислямска република Афганистан. Във връзка с тези доводи, в касационното производство е представена Справка от 05.04.2018 г. Тя е изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата й са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. От тях се установяват няколко основни и съществени за конкретния случай факта: Първият е, че наличният конфликт в Афганистан е с нисък интензитет, тъй като ескалира спорадично и в отделни провинции. Вторият е от икономическо естество и е свързан със спадане на процента на инфлацията и обосновани очаквания от балансиран бюджет. Третият е свързан със засилващото се разселване на лица, завръщащи се в Афганистан и получили някаква форма на хуманитарна защита. Четвъртият е предприемане от страна на правителството на мерки за предотвратяване на цивилните жертви и ратификация на Конвенцията от 1980 г. относно някои инструменти за конвенционално оръжие. Петият е провеждане на операции за прочистване на терористите в някои провинции. Последният, но особено важен, е насрочването на парламентарни и областни избори, подкрепяни от ООН и широката международна общност. Така отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, въведено в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Не следва да се разглежда твърдението за лошото отношение към жените в Афганистан, тъй като такова оплакване се навежда за първи път с касационната жалба. Още повече, че в даденото от жалбоподателката интервю изрично е отбелязано, че целта й след напускане на Афганистан е да стигне до Германия. По изложените съображения настоящият състав счита, че като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение