Решение № 5171 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2018 г.

Решение № 5171 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, подадена чрез юрисконсулт К. Георгиева против Решение № 1036 от 19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12307/2017 г. по описа на Административен съд- София град (АССГ). От съдържанието на жалбата могат да се извлекат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при необоснованост- касационни основания по чл. 209 от АПК. Моли да бъде отменено като неправилно съдебното решение в частта, с която е отказано заличаване на адресната регистрация. Касационният жалбоподател Кмета на Столична община в съдебно заседание, чрез юрисконсулт К. Георгиева поддържа касационната жалба. Моли за нейното уважаване и за отмяна на решението на първоинстанционния съд, като неоснователно и недоказано. Ответникът А. Димитров не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК обжалваното съдебното решение постановено от АССГ следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт АССГ e ОТМЕНИЛ по жалба на А. Димитров Заповед № СОА17-РД09-919/20.10.2017 г. на Кмета на Столична община, в частта, с която е отказано заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес на П. Лозанов и е ВЪРНАЛ делото като преписка на кмета на Столична община за ново произнасяне по Молба от 20.07.2017 г. на А. Димитров, с искане служебно да бъде заличена регистрацията на П. Лозанов, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да стигне до този правен резултат, съдът е намерил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 99б, ал. 3 от ЗГР в хипотезата на заместване /заповед № СОА17-РД15-10705/17.10.2017 г./, както и е в предписаната от закона форма, но при нейното постановяването, обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нейната материална незаконосъобразност. Решаващият съд е установил, че в случая заявителят А. Димитров е собственик на недвижимия имот, с административен адрес: [населено място], [район], [адрес]. На този адрес е бил регистриран П. Лозанов по постоянен и настоящ адрес. Административният съд е разгледал разпоредбите на чл. 92 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), като е приел, че съгласие изначално не е било дадено по отношение на адресната регистрация по постоянен адрес на П. Лозанов, поради което правилно от адм. орган е преценено, че регистрацията е извършена в нарушение на чл. 92 ЗГР. Намерил е, че регистрацията на П. Лозанов по настоящ адрес е извършена законосъобразно, но кметът на района, респективно назначената от него комисия е следвало да проверят дали са били налице основания за промяна на настоящият адрес на лицето, посочено в молбата на собственика, т. е. дали и от кога не живее на регистрирания адрес. Преценил е, че в случая кметът на СО е постановил оспорения отказ, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Преди да се произнесе по заявлението, административният орган е следвало да укаже на назначената от него комисия да установи дали и от кога лицето не живее на посочения адрес, евентуално - мястото, където действително живее, за да бъде уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за направеното искане за заличаване на адресната му регистрация на адреса на жалбоподателя. Обобщил е, че всяка адресна регистрация, следва да бъде приведена в съответствие със законовите изисквания– в конкретния случай да бъде заличена адресната регистрация по настоящ адрес на всяко лице на процесния адрес, за което няма правно основание да бъде адресно регистрирано там. В заключение адм. съд е намерил, че следва да се отмени заповедта, в частта, с която е постановен отказ за заличаване на адресна регистрация по настоящ адрес, като се върне преписката на административния орган. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд- трето отделение намира съдебното решение за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Подадената касационна жалба, съгласно Определение № 8904/12.06.2019 г. по дело № 4906/2019 г. на ВАС, Петчленен състав, е допустима за разглеждане, като депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от кръга на тези по чл. 210, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, издаден по реда на чл. 92, ал. 12 от Закона за гражданска регистрация, който подлежи на касационен контрол. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че решението на АССГ е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещо до касационно основание за отмяната му, по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решаващият съд задълбочено е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка и след приложение на относимата правна уредба е изложил обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е извел фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Административен съд - София- град правилно и обосновано е преценил за незаконосъобразна, и е отменил Заповед № СОА17-РД09-919/20.10.2017 г. на Кмета на Столична община, в частта, с която е отказано заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес на П. Лозанов. Съответно обосновано е върнал делото като преписка на кмета на Столична община за ново произнасяне по молба от 20.07.2017 г. на А. Димитров, с искане служебно да бъде заличена регистрацията на П. Лозанов, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Действително регистрацията на П. Лозанов по настоящ адрес е извършена законосъобразно, доколкото собственикът на имота – А. Димитров е представил заявление- декларация за съгласие за регистрация по настоящ адрес на това лице. Следва да бъдат споделени изводите на състава на първоинстанционния съд, че административният орган, респективно назначената комисия е следвало да проверят дали са били налице основания за промяна на настоящия адрес на лицето, посочено в молбата на собственика, т. е. дали и от кога не живее на регистрирания адрес. Правилно адм. съд е приел, че всяка адресна регистрация, която не отговаря на посочените в чл. 92, ал. 2 от ЗГР изисквания, независимо дали е била законосъобразно извършена, следва да бъде приведена в съответствие със закона. В конкретния случай- да бъде заличена адресната регистрация по настоящ адрес на всяко лице на процесния адрес, за което няма правно основание да бъде адресно регистрирано там. Правилно адм. съд е посочил, че съществуването на "пожизнена" адресна регистрация на лица, които отдавна са напуснали съответния адрес, противоречи на целта на ЗГР. Титулярите на субективното материално право на собственост върху недвижимия имот не могат да бъдат ограничавани и да не разполагат с правни средства, чрез които да инициират заличаване на адресната регистрация. В правната теория правото на собственост се определя като призната и гарантирана от закона възможност едно лице да владее, ползва и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея. Това е абсолютно, притезателно право защото дава възможност на собственика на една вещ да бъде защитен от посегателства върху нея от страна на всяко друго лице- чл. 108, чл. 109, чл. 109а от ЗС, чл. 65 ЗОбС, чл. 80 ЗДС и др. Волята на собственика е определяща за това, кой може да бъде регистриран на адреса на неговото жилище. Не следва да се допуска неоправдано засягане интересите на собствениците на имота, като се дава възможност на недобросъвестни лица да продължават противоправното си бездействие чрез незаявяване на промяна на адреса, като по този начин нарушават и нормата на чл. 99, ал. 1 от ЗГР, за което във връзка с чл. 116, ал. 2 ЗГР, следва да бъде ангажирана административно- наказателната им отговорност. Поради това не могат да бъдат споделени наведените от касатора доводи за липса на законова възможност за служебно заличаване на направената адресна регистрация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че Кметът на Столична община е постановил отказа в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като чрез помощната комисия е следвало, да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно дали и от кога лицето не живее на посочения адрес, евентуално- мястото, където действително живее, за да бъде уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 АПК за направеното искане за заличаване на адресната му регистрация, като едва след установяването на тези обстоятелства, органът би имал основание да се произнесе с изричен акт. Правилно решаващият съд е приел, че оспорената заповед следва да бъде отменена. Обосновани са и мотивите на съда, че отмяната на заповедта, в частта, с която е постановен отказ за заличаване на адресна регистрация по настоящ адрес, следва да е последвана и от изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Пред Върховният административен съд не се представени нови доказателства по чл. 219 АПК, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно не се обосновава отмяна на обжалваното съдебното решение. Настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК