Решение № 4012 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6549/2015 г.

Решение № 4012 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6549/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на адв. Тетрадова, надлежно упълномощен процесуален представител на ЕТ "Дианита-Диана Грозева", против решение № 310/17.02.2015 г. по адм. д. № 1905/2014 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на деловодни разноски. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Бургас при ЦУ на НАП не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: С Ревизионен акт № 021400502/23.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 230/14.08.2014 г- на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Бургас на Диана Добрева Грозева, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "Дианита-Диана Грозева" са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, както следва: за данъчен период 1.12.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на 4680,72 лв. и лихви 2061,98 лв; данъчен период 1.12.2010 г.-31.12.2010 г. - 9845,64 лв и лихви 3319,86 лв.; данъчен период 1.12.2011 г. -31.12.2011 г. - 18643,38 лв и лихви 4358,92 лв.; данъчен период 1.12.2012 г. -31.12.2011 г. 13994,68 лв и лихви 1827,32 лв и за данъчен период 1.02.2013 г. - 28.02.2013 г. 1801,19 лв и лихви 205,58 лв. и по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, както следва: данъчен период 1.01.2009 г. -31.12.2009 г. -167,16 лв и лихви 70,23 лв.; данъчен период 1.01.2010 г. -31.12.2010 г. - 351,63 лв. и лихви 110,47 лв.; данъчен период 1.01.2011 г. -31.12.2011 г. 665,83 лв и лихви 139,07 лв. и за данъчен период 1.01.2012 г. -31.12.20012 г. - 499,81 лв. и лихви 53,09 лв. С обжалваното решение оспорването на данъчнозадълженото лице е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. В мотивите на решението си е обсъдил установените в ревизионното производство факти и обстоятелства, при което е приел, че основания за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122 ДОПК са налице с оглед установяването, че множество конкретно описани от органите по приходите фактури, издадени от "Табак логистик груп Бургас" ООД, "Бритиш Американ табако трейдинг" ЕООД, "Кавен Орбико" ЕООД и "Болкан Едвъртаизинг енд Дистрибюшън" ЕООД на ЕТ "Дианита-Диана Грозева" с предмет доставка на цигари не са осчетоводени от ревизираното лице, докато при насрещните проверки, извършени на тези доставчици е установено, че са отразени в дневниците за продажби и справки декларации по ДДС за съответните данъчни периоди, данъкът е начислен в срок, плащането в брой по фактурите е отразено в счетоводните им документи по партидите на ревизирания търговец при изяснен механизъм на доставките в обекта на търговеца с транспорт на доставчика, плащане на място в брой, без съставяне на съпътстващи документи, обстоятелства изяснени вкл. чрез писмени обяснения на лицата, доставяли цигарите. Въз основа на тези безспорно установени факти, съдът е отхвърлил като неоснователен доводът на оспорващата за липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС по всяка от фактурите. Изложил е мотиви, че доставчиците чрез представяне данните по счетоводната си отчетност са декларирали задължения за ДДС и приход от продажбите, оформени чрез процесните фактури, установяват обстоятелства, неблагоприятни за тях в случай на неизпълнение на данъчните си задължения. Съдът е приел за правилен извода на ревизиращия екип, че стоката по тези фактури получателят е реализирал, а полученият доход е укрил - предпоставка за повеждане на ревизията по особения ред - по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. В хода на ревизионното производство са събрани достатъчно неопровергани от ревизираното лице, вкл. след уведомяването по чл. 124, ал. 1 ДОПК, доказателства за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК. Ето защо, фактическите констатации по обжалвания ревизионен акт следва да се считат за верни, тъй като в първоинстанционното производство касационната жалбоподателка не е ангажирала каквито и да е било доказателства, с които да обори констатациите на ревизиращия екип, респ. да докаже основателността на доводите си в подадената срещу ревизионния акт жалба. Събраните в ревизионното производство доказателства налагат извод, че данъчният субект в лицето едноличния търговец, с поведението си е станал причина за възникване на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, налагащи определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Безспорно установено е обстоятелството, че в счетоводството на търговеца описаните при ревизията фактури от посочените доставчици не са намерили никакво отражение - не са отчетени разходите, представляващи отчетната стойност на фактурираните стоки, не са отчетени и приходите от продажбата на тези стоки, което води до невярно декларирани финансови резултати от търговската дейност на ревизираното лице. При отразяване на фактурите в счетоводството за лицето, от една страна, възниква право на данъчен кредит, но от друга - задължение да отчете печалба, за която дължи данък върху доходите. Изложеното налага извода, че констатациите на законосъобразно проведената ревизия по реда на чл. 122 ДОПК като неопровергани в първоинстанционното производство са верни, поради което отхвърлителното оспорването срещу ревизионния акт решение като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение