Решение № 60282 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 663/2021 г.

Решение № 60282 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 663/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Десислава Попколева Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение от 24.04.2020 г. по в. гр. д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено частично решение от 23.07.2018 г. по гр. д. № 47252/2017 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което предявения от Е. К. Б. -П. срещу Медицински Университет-София иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 24, ал. 4 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (отм.); е отхвърлен за сумата от 1 440 лв., т. е. за разликата над 11 600 лв. до пълния предявен размер от 13 400 лв., претендирана като възнаграждение за извършена по време на обучението й за придобиване на специалност през периода м. 06.2014 г. – м. 12.2015 г. лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи, ведно със законната лихва от 13.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и на решение от 21.10.2020 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молба на касаторката с правно основание чл. 247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.04.2020 г. Обжалването на решението от 24.04.2020 г. е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност поради допусната аритметическа грешка, пряко установима от мотивите на съдебния акт, а на решението от 21.10.2020 г., постановено в производството по чл. 247 ГПК - в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса може ли всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението, да съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, включително грешките в пресмятането. Видно от депозираната на 23.11.2020 г. молба от процесуалния представител на касаторката, е заявено оттегляне на касационната жалба срещу решението от 24.04.2020 г. по в. гр. д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд, като се поддържа единствено касационната жалба срещу решението от 21.10.2020 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл по молбата за оттегляне на касационната жалба срещу основното решение, постъпила в хода на администриране на жалбата, поради което настоящият състав на ВКС следва, на основание чл. 264, ал. 1 ГПК, да прекрати производството в частта, с която е допуснато касационно обжалване на решението от 24.04.2020 г., като предмет на производството по чл. 290 ГПК остава единствено допуснатото до касационно обжалване въззивно решение от 21.10.2020 г. по в. гр. д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд. По повдигнатия материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е налице трайна практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, посочени в изложението на касационната жалба, според която грешките в пресмятането, включително когато са в мотивите на решението, се отстраняват по реда на чл. 247 ГПК, когато тези грешки са аритметически, а не в правните изводи. Всяко несъответствие между формираната истинска вола на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка. С оглед отговора на въпроса, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, намира че касационната жалба е основателна. Въззивното решение, с което е оставена без уважение молбата на касаторката с правно основание чл. 247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.04.2020 г. е неправилно. В случая, при изчисление на сбора /7 мес. х 680 лв. + 12 м. х 720 лв. / въззивният съд е допуснал грешка, като вместо 13 400 лв. е посочил, че сборът от двете суми / 4 760 лв. + 8 640 лв. / е равен на 11 060 лв., т. е. налице е именно аритметическа грешка в пресмятането на дължимото възнаграждение за извършена по време на обучението за придобиване на специалност през периода м. 06. 2014 г. – м. 12. 2015 г. лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи, допуснато в мотивите на решението, а не грешка в правните изводи, поради което тази грешка е следвало да бъде отстранена от въззивния съд именно по реда на чл. 247 ГПК. Гореизложеното налага отмяна на обжалваното решение на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановяване на решение от касационната инстанция, с което на основание чл. 247, ал. 1 ГПК следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.04.2020 г. по в. гр. д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд. При този изход на спора на касаторката следва да се присъдят направените разноски за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в общ размер на 58, 80 лв. На процесуалния й представител– адв. Б. Г. следва да се присъди, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г., в размер на 600,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,