Решение № 11071 от 21.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2011 г.

Решение № 11071 от 21.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директора на дирекция "Морска администрация" - Варна, подадена чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ковачева, срещу решение № 2423 от 23.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1239/2010 г. по описа на Административен съд - Варна. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за недопустимост на решението, алтернативно - счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че дружеството, по чието оспорване е образувано съдебното производство, не може да легитимира пряк и непосредствен процесуалноправен интерес от оспорване на административния акт, тъй като същият не създава права или задължения за него и не засяга негови законни интереси, нито ограничава възможността му да удовлетвори вземането си в пълен размер. Сочи, че несъстоятелността е универсално изпълнително производство, като функцията на ипотеката в това производство е да осигури на обезпечения кредитор предпочтително удовлетворяване на осребреното имущество, поради което заличаването на морската ипотека и на кораба от регистъра вследствие осребряване на кораба чрез продажбата му на трето чуждестранно лице не рефлектира неблагоприятно в правната сфера на ипотекарния кредитор. Позовава се на издаване на акта в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, поради което твърди, че същият не представлява годен за обжалване по общия ред индивидуален административен акт. С оглед претендираната недопустимост на жалбата на Данске Банк А/С до АС - Варна счита за недопустимо и образуваното по нея съдебно производство. По съществото на решението развива доводи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване (КТК). Счита, че са налице фактическите и правни основания за заличаване на вписванията с оглед наличието на влязъл в сила съдебен акт подлежащ на задължително изпълнение от административния орган като негов адресат. Твърди, че съгласие на ипотекарния кредитор в случая не е било необходимо, тъй като към момента на заличаване на кораба от регистъра няма ипотекарен кредитор, доколкото заличаването на ипотеката предхожда заличаването на кораба. В този аспект счита за неправилен изводът на съда за постановяване на административния акт в нарушение на чл. 41, ал. 3 КТК. Моли за обезсилване на решението, алтернативно - за неговата отмяна и решаване на спора по същество. Прави искане за присъждане на разноските, направени в двете съдебни инстанции. Ответникът Данске Банк А/С - дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Дания, рег. в Търговска и фирмена агенция на Дания под рег. № 61126228, със седалище и адрес на управление Копенхаген, Дания чрез пълномощника му по делото - адв. Христова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на деловодните разноски. Ответникът Шимшеклер Гъда Геми Съокюм Иншаат Санаи Ве Тиджарет Лимитит Шикрети, гр. Измир, Турция не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която съдът е отменил оспореният административен акт в частта му, с която е заличено вписването на ипотека върху кораба и е отхвърлено искането за оставане в сила на вписаната ипотека, поради постановяването му по жалба, подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването. Сочи, че правото на Данске банк А/С е погасено с възлагането на кораба, като е налице и окончателен съдебен акт - определение № 889/26.03.2010 г. по т. д. № 1061/2009 г. на ОС - Варна, с което е разпоредено да се заличи от регистъра на корабите вписаната в полза на жалбоподателя пред АС - Варна морска ипотека. Позовавайки се на приложимост на разпоредбата на чл. 179 от ЗЗД, прокурорът изразява становище, че за Данске Банк А/С не е налице правен интерес от оспорване на административния акт в горепосочените части, поради което произнасянето на съда по жалбата на дружеството е частично недопустимо. Обосновава мнение, че в останалата му част обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Счита за правилен изводът на съда за незаконосъобразност на решението на директора на Дирекция "Морска администрация" - Варна за заличаване от регистъра на процесния кораб, поради липсата на съгласие на кредитора, чието вещно право е вписано в регистъра (чл. 41, ал. 3 от КТК). Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за основателна. По делото няма спор за факти. Съдът е приел от фактическа страна, че с Договор за морска ипотека от 01.08.2008 г. "Фенкор Варна Лимитид" ЕООД е учредило в полза на "Данске банк" А/С - дружество, учредено по законите на Дания, морска ипотека върху моторен ро-ро кораб "Kilmore", плаващ под българско знаме, като обезпечение за пълното и точно изплащане на всички настоящи и бъдещи задължения, дължими от длъжника на ипотекарния кредитор по договор за заем от 09.10.2007 г. и от ипотекарния длъжник към ипотекарния кредитор по договора за гаранция, сключен на 01.08.2008 г. По искане на синдика на ипотекарния длъжник "Фенкор Варна Лимитид" ЕООД (в несъстоятелност) с определение от 09.02.2010 г. по т. д. № 1061/2009 г. Варненски окръжен съд е допуснал продажба на кораба при условията на чл. 639б от ТЗ - чрез пряко договаряне. Последвала е продажба на кораба, като купувач по сделката е "Шимшеклер Гъда Геми Съокюм Иншаат Санаи Ве Тиджарет Лимитит Шикрети" - дружество със седалище в Турция. С оглед извършената продажба, по искане на синдика на "Фенкор Варна Лимитид" ЕООД, ВОС е постановил определение № 889 от 26.03.2010 г. по т. д. № 1061/2009 г., с което е указал на ИА "Морска администрация" да заличи вписаната ипотека, учредена в полза на "Данске банк" А/С, тъй като същата е погасена на 24.03.2010 г. - датата на сключване на договора за покупко-продажба на кораба. В изпълнение на това определение и по молба на "Шимшеклер Гъда Геми Съокюм Иншаат Санаи Ве Тиджарет Лимитит Шикрети" и. д. директорът на Дирекция "МА" - Варна и капитан на пристанище Варна е постановил обжалваното пред АС - Варна решение № 1279/09.04.2010 г., с което от регистъра на корабите, воден от Д "МА" - Варна, е заличена вписаната в полза на "Данске банк" А/С морска ипотека върху моторен ро-ро кораб "Kilmore", плаващ под българско знаме, заличен е моторен ро-ро кораб "Kilmore", плаващ под българско знаме и е отхвърлено искането на "Данске банк" А/С за оставяне в сила на вписаната ипотека, както и за предприемане на други действия по защита интересите на дружеството. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил решение № 1279/09.04.2010 г. на и. д. директора на Д "МА" - Варна и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне съобразно указанията в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган. Счел е, че допуснатото нарушение на чл. 26 от АПК, сочещо на неуведомяване на заинтересована страна за започналото административно производство, не е сред съществените и не води до незаконосъобразност на акта, тъй като страната е реализирала правото си на оспорване по съдебен ред, с което е имала възможността да се защити срещу засягащия я административен акт. Въз основа на правен анализ на приложимите разпоредби от КТК относно вписванията в регистровите книги на корабите в българските пристанища и Наредба № 1/10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите, съдът е посочил, че с оглед прехвърлянето на правото на собственост върху кораба на търговско дружество с регистрация в гр. Измир, Турция е осъществена първата от материалноправните предпоставки, очертаващи нормативния ред, сочещ на правото корабът да бъде отписан от основния регистър. Приел е обаче, че в случая заличаването е незаконосъобразно, поради неспазване на правилото, визирано в разпоредбата на чл. 41, ал. 3 във вр. с чл. 41, ал. 1, т. 1 от КТК, а именно - заличаването на кораба се извършва след получаване на съгласие от кредитора, чието вещно право е вписано в регистъра. Според съда липсата на изрично писмено съгласие от страна на ипотекарния кредитор "Данске банк" А/С опорочава постановеното от органа заличаване на моторен ро-ро кораб "Kilmore" от регистъра и води на извод за незаконосъобразност на административния акт в тази му част. Позовал се е на обстоятелството, че в определение № 889/26.03.2010 г. на ВОС по т. д. № 1061/2009 г. не е указвано на административния орган да отпише кораба от регистъра, а указанията на съда са свързани само с вписаната морска ипотека. Относно заличаването на морската ипотека първоинстанционният съд е приел, че такова може да се извърши както на общите основания - съгласие на кредитора, съдебно решение, изтичане на срока, публична продан, така и в хипотезите на чл. 41 от КТК, който предвижда заличаването от регистъра на кораб. Обосновал е извод, че при заличаване на морска ипотека, както в КТК, така и в приложимата Наредба № 1/10.01.2003 г., не е предвидено събирането на изрично съгласие на ипотекарния кредитор, но вписването на морската ипотека следва като последица вписването в регистъра на кораба, върху който е учредена, поради което ако предварително е взето съгласието на кредитора за отписване от регистъра на кораб, каквото е изискването на чл. 41, ал. 3 от КТК, то се предполага, че съгласие за заличаване на ипотека не е необходимо, респективно - ако не е налице съгласие на ипотекарния кредитор за заличаване на кораба, то не следва да се заличава и вписаната морска ипотека. Според съда влезлият в сила съдебен акт, с който се указва на директора на дирекция "МА" да заличи вписаната морска ипотека, е необходима, но недостатъчна предпоставка за заличаването й, с оглед специалната уредба на КТК и Наредба № 1/10.01.2003 г., визиращи специален ред за заличаването на морски ипотеки, който ред дерогира общите разпоредби на ЗЗД. Приел че, че единствената призната от закона възможност на административния орган да постанови решение за заличаване на кораб, респективно - на морска ипотека, е едва след като събере писменото съгласие на ипотекарния кредитор. Като е отчел обстоятелството, че в конкретния случай от ипотекарния кредитор "Данске банк" А/С не е взето нормативно изискващото се съгласие нито за заличаването на кораба, нито за заличаването на морската ипотека, решаващият съд е навел заключение за незаконосъобразност на решение № 1279/09.04.2010 г. и в частта му за заличаване от регистъра на корабите, воден от Д "МА" - Варна, на вписаната в полза на "Данске банк" А/С морска ипотека върху моторен ро-ро кораб "Kilmore", поради постановяването му в нарушение на относимите материални разпоредби, сочещи нормативния регламент за заличаване вписана морска ипотека. Решението е допустимо. Обжалваният съдебен акт отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно - постановен е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е недопустимо, поради произнасянето на съда по съществото на спора при липса на правен интерес за жалбоподателя "Данске Банк" А/С от оспорването, както и на годен за обжалване по съдебен ред административен акт. Оспореното пред АС - Варна решение на директора на дирекция "МА" - Варан безспорно попада в обхвата на съдебния контрол, осъществяван от административните съдилища. С оглед характера на производството по вписване, отписване и заличаване в регистъра на корабите и съдържанието на волеизявлението на административния орган настоящият състав намира, че е налице административноправен спор по смисъла на чл. 145 АПК. Решенията на компетентния орган относно вписванията в регистъра на корабите имат административноправен характер, поради което оспорването им се осъществява именно по реда на АПК. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 40а КТК, съгласно която отказите за вписване в регистъра могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл, след като отказът за вписване подлежи на съдебен контрол от административните съдилища, то същият режим на защита е приложим и срещу решенията на компетентния орган по заличаване, отмяна или друго волеизявление на органа относно вписването. Неотносимо към въпроса за допустимостта на първоинстанционното производство е позоваването на касатора на обстоятелството, че решение № 1279/09.04.2010 г. на директора на дирекция "МА" - Варна е постановено в изпълнение на влязло в сила съдебно определение на ВОС, задължаващо органът да издаде акт с процесното съдържание. Това обстоятелство не променя правната характеристика на волеизявлението на административния орган, носещо безспорно белезите на административен акт, нито води на извод за липса на правен интерес у оспорващия пред АС - Варна. Не изключва наличието на правен интерес за "Данске Банк" А/С от оспорване на административния акт и включването на дружеството в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредитори към "Фенкор Варна Лимитид" ЕООД с привилегия. При условие, че "Данске Банк" А/С е ипотекарен кредитор, в чиято полза е учредена морската ипотека върху кораба, то заличаването й, както и заличаването на самия кораб от регистъра, предпоставя засягане на правата и законните интереси на дружеството и обуславя неговия процесуалноправен интерес от обжалване на решението за заличаване на посочените обстоятелства от основния регистър. Жалбата срещу процесното решение на и. д. директора на Дирекция "МА" - Варна е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и като се е произнесъл по съществото й съдът е постановил допустимо решение. По изложените по-горе съображения настоящият състав намира за неоснователно и становището на прокурора по делото за частична недопустимост на обжалваното решение. Решението е неправилно. По силата на чл. 38, ал. 2 КТК и чл. 6 от Наредба № 1/10.01.2003 г. на вписване подлежи всяка промяна на вписаните в регистровите книги данни и обстоятелства. В приложимата специална нормативна уредба - КТК (глава втора, раздел II и глава трета, раздел I) и Наредба № 1/10.01.2003 г., не се съдържа изискване за съгласие на кредитора, чието вещно право е вписано в регистъра, при заличаване на вписана морска ипотека. Хипотезите, в които се изисква изрично писмено съгласие на ипотекарните кредитори във връзка с действието на вписана морска ипотека са регламентирани чрез изчерпателно изброяване в разпоредбата на чл. 50, ал. 4 КТК (в действалата към момента на издаване на акта редакция на нормата) и визират промяната на пристанището, където е вписан корабът или промяната на името на ипотекирания кораб. Следователно производството по заличаване на вписана в корабния регистър ипотека не изисква предварително съгласуване с ипотекарния кредитор като условие за законосъобразност на заличаването, от една страна. От друга страна, видно от определение № 889/26.03.2010 г. по т. д. № 1061/2009 г. на ОС - Варна, постановено в производство по несъстоятелност, на ИА "Морска администрация" е указано да заличи от регистъра на корабите вписаната в полза на "Данске Банк" А/С морска ипотека върху моторен кораб "Килмор", плаващ под български флаг, поради погасяване на ипотеката със сключването на договора за продажба на кораба на 24.03.2010 г. Прието е, че като част от универсалното принудително производство по несъстоятелност за извършената продажба е относимо правилото по чл. 717л, ал. 4 от ТЗ, поради което същата има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗЗД с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си. Следва да се отбележи, че косвен съдебен контрол на правилността на определение № 889 от 26.03.2010 г. на ВОС по т. д. № 1061/2009 г. и ревизия на същия съдебен акт са недопустими в настоящото съдебно производство по АПК, имащо за предмет проверка на законосъобразността на административен акт. Видно от нормата на чл. 179, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. В изпълнение на указанията на съда административният орган е постановил заличаване на морската ипотека. По делото няма доказателства актът, въз основа на който е заличена ипотеката, да е обявен за недействителен. При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че извършеното от органа заличаване на процесната морска ипотека е законосъобразно. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в този случай е необходимо съгласието на ипотекарния кредитор, както и че определението на ОС - Варна не е достатъчно основание за заличаване. При липса на такова нормативно изискване и с оглед подлежащия на изпълнение съдебен акт компетентният орган е приложил правилно закона, а изводите на съда в обратния смисъл не съответстват на материалния закон. На следващо място, заличаването от регистъра на моторен кораб "Килмор", плаващ под български флаг е постановено по молба на "Шимшеклер Гъда Геми Съокюм Иншаат Санаи Ве Тиджарет Лимитит Шикрети" - турско дружество, придобило собствеността върху кораба съгласно сключен договор за покупко-продажба. По делото не е спорно, че е налице материалноправната предпоставка на чл. 41, ал. 1, т. 1 КТК, която предвижда заличаване от регистъра на кораб, за който е отпаднало основанието да плава под знамето на Република България. Извършената на 24.03.2010 г. продажба на кораба на турско дружество осъществява състава на хипотезата на чл. 41, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 27 КТК и е основание за заличаването на плавателния съд от българския регистър. Спорът в случая се свежда до въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 КТК по отношение на заличаването на кораба от основния регистър, т. е. дали в случая е било необходимо да се изиска съгласието на кредитора, в чиято полза е учредена морската ипотека на кораба. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаването на административния акт е нарушена нормата на чл. 41, ал. 3 КТК, която изисква в случаите, посочени в ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2 на същата разпоредба, заличаването на кораба да става със съгласието на кредитора, чието вещно право е вписано в регистъра. От доказателствата по делото се установява, че продажбата на моторния кораб е особен случай на продажба по реда на чл. 639б (преди изм., ДВ, бр. 101/2010 г.), във връзка чл. 718, ал. 1 от ТЗ в рамките на открито производство по несъстоятелност. Продажбата чрез пряко договаряне е разрешена от съда с определение от 09.02.2010 г. по т. д. № 1061/2009 г. на ВОС, като със същото определение на синдика е указано преди извършването й да уведоми ипотекарния кредитор Данске Банк А/С. С определението си от 26.03.2010 г. по т. д. № 1061/2009 г. съдът е приел, че продажбата е извършена в изпълнение на горепосочения съдебен акт, както и че учредената в полза на Данске Банк А/С морска ипотека е погасена ex lege на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД, което налага заличаване на вписването й в регистъра, воден от ИА "Морска администрация" в какъвто смисъл е и даденото от съда указание до административния орган. При така установените обстоятелства се налага изводът, че преди заличаване на кораба от основния регистър ипотеката е била погасена. Видно от диспозитива на оспорения административен акт, първо е заличена от регистъра вписаната морска ипотека съгласно определение № 889 от 26.03.2010 г. на ВОС по т. д. № 1061/2009 г., а след това е постановено заличаване и на самия кораб с оглед възникване на основание по чл. 41, ал. 1, т. 1 КТК. Следователно към момента на заличаване на кораба не е налице кредитор с вписано вещно право, от който да се иска съгласие, тъй като с отписването на ипотеката съответно отпада и необходимостта от вземане на съгласие от ипотекарния кредитор за заличаване на кораба. Необосновано е в тази връзка становището на решаващия съд, че при всички случаи заличаването на кораба от регистъра следва да предхожда заличаването на ипотеката или на други вписани обстоятелства, произтичащи от вписването на кораба. Възможна е и обратната хипотеза - заличаване на ипотеката преди заличаването на кораба. Обстоятелството, че в случая волеизявлението на органа за заличаване на ипотеката в изпълнение на съдебен акт и това за заличаване на кораба от регистъра са обективирани в един акт (решение № 1279/09.04.2010 г.) не променя този извод и не сочи на порок на акта по смисъла на чл. 146 АПК. Като е заличил от регистъра вписаната морска ипотека и кораба и е отхвърлил искането на ипотекарния кредитор за оставяне в сила на вписаната ипотека, административният орган е приложил правилно закона и е издал законосъобразен акт, който съдът неправилно е отменил. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което подлежи на отмяна като неправилно. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отхвърли жалбата на Данске Банк А/С срещу решение № 1279/09.04.2010 г. на и. д. директора на Дирекция "МА" - Варна. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Данске Банк А/С следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Морска администрация" Варна, при ИА "Морска администрация" сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, възлизащо в размер на 150 лева за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - седмо отделение,