Решение № 3543 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 429/2013 г.

Решение № 3543 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 429/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Република България (МС), подадена от процесуален представител, срещу решение № 12757 от 16.10.2012 г. по адм. дело № 5983/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отменен чл. 26, ал. 6 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД), приет с ПМС № 13 от 8.02.2010 г., обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г. Съгласно разпоредбата в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя, заявления за издаване на паспорт не се приемат. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че съдът не е обсъдил разпоредбата на чл. 7а от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като чл. 26, ал. 6 от ПИБЛД е норма, свързана както с прилагането на Закона за българските лични документи (ЗБЛД), така и с прилагане на актове на Европейския съюз. Посочено е още, че не е необходимо българският законодател изрично да делегира компетентност на МС, тъй като тази компетентност съществува по силата на чл. 10 от Договора за създаване на Европейската общност, както и по силата на чл. 7а от ЗНА. Иска се отмяна на процесното решение. Ответниците - Спас Василев Господинов и Дария Данаилова Стоянова, чрез процесуални представители, оспорват касационната жалба и претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от ВАС, шесто отделение, фактическа обстановка. Ответниците - български граждани, живеят в гр. Токио (Япония) като на 30.08.2011 г. им се е родил син, за което са предприели действия за снабдяване с български документ за самоличност. В консулската служба на Република България в Япония са отказали да приемат заявлението с обяснение, че службата няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на детето. Съдът е посочил, че според чл. 12 от ЗНА актът по прилагане на закон (какъвто е правилникът като вид нормативен акт съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНА) може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден и че съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗБЛД този закон урежда условията и реда за издаване на българските лични документи. С оспорената разпоредба на чл. 26, ал. 6 от ПИБЛД първоинстанционният съд е приел, че МС е излязъл извън рамките на предоставената му със закона компетентност, тъй като не е овластен да уреди обществените отношения в случаите, при които в дипломатически или консулски представителства на Република България в чужбина липсва техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя, поради което е отменил оспорената разпоредба. Върховният административен съд, петчленен състав, споделя изцяло фактическите и правните изводи на тричленния състав, залегнали в мотивите на съдебното решение. Посочената в касационната жалба разпоредба на чл. 10 от Договора за създаване на Европейската общност е неотносима към настоящото производство, тъй като същият е изменен по силата на Лисабонския договор и в Договора за функциониране на Европейския съюз, в сила от 1.12.2009 г., чл. 10 няма същото съдържание, както и няма отношение към настоящия момент. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че изводите на ВАС противоречат на чл. 7а от ЗНА, тъй като разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от ПИБЛД е свързана с прилагането на ЗБЛД и актовете на Европейския съюз. Регламент (ЕО) 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите-членки е изменен с Регламент № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 г. Последният създава облекчен режим, тъй като в него е посочено, че децата под 12-годишна възраст се освобождават от изискването за снемане на пръстови отпечатъци, което е коректно транспонирано в чл. 17, ал. 4 от ЗБЛД. Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредби от Регламент № 2252/2004 г., в които е посочено, че "в случаите, в които е временно невъзможно да бъдат снети отпечатъци от който и да било от другите пръсти, те (консулствата) могат да издадат временен паспорт, чиито срок на валидност е 12 месеца или по-малко" (чл. 1, § 2б, изр. второ), каквато хипотеза на издаване на заместващи документи предвижда и чл. 39, т. 1 от ЗБЛД, както и че "данните трябва да бъдат защитени и носителят на запаметената информация да има достатъчен капацитет и способност да гарантира целостта, автентичността и поверителността на данните" (чл. 2, § 2, изр. трето). Както е посочил тричленният състав, с чл. 26, ал. 6 от ПИБЛД не се изпълняват изискванията на Регламента. С оспорената разпоредба първично се уреждат обществени отношения, които са част от предмета на ЗБЛД (арг. чл. 1, ал. 1) и поради това следва да бъдат уредени в него, освен ако законодателят изрично овласти МС да ги уреди със свой акт. Всъщност в процесното решение ВАС - шесто отделение, подробно е разгледал § 1 от ПЗР на ПИБЛД, в който са изброени изричните разпоредби на ЗБЛД, за които МС е овластен да издаде свой акт. Съдът е приел, че МС е излязъл извън рамките на предоставената му със закона компетентност при създаване на чл. 26, ал. 6 от ПИБЛД, поради което правилно го е отменил. Понастоящем липсата на техническа възможност в консулството за заснемане на подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя не може да бъде причина за отказ от извършване на услугата. Доводът на касатора, че когато снемането на отпечатъци не е задължително, както в случаите за издаване на лични документи на деца под 12 години, и тогава отказът би бил неоснователен, не преодолява незаконосъобразността на процесната подзаконова норма при прилагането й в останалите случаи. По делото е направено искане от процесуалните представители на Спас Василев Господинов и Дария Данаилова Стоянова за присъждане на разноски по делото, но не са представени доказателства относно сумата, която е внесена. Поради това съдът не може да извлече заключение, че се касае за реално направени разноски и размера им, каквото е императивното изискване на чл. 143 от АПК и не следва да присъжда разноски. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,