Решение № 353 от 7.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1838/2011 г.

Решение № 353 от 7.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1838/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от осъдения Я. В. Я. за възобновяване на нохд № 4928/2011 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, осми състав и отмяна на протоколното определение от 30.03.2011 г. поради допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Поддържа се, че деянието е несъставомерно, а наложеното наказание неправилно е определено по вид "лишаване от свобода" вместо "пробация". Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че законът е правилно приложен както при квалифициране на деянието, така и при определяне вида на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Софийският районен съд, наказателно отделение, осми състав е образувал нохд № 4928/2011 г. по внесен обвинителен акт за извършено от Я. престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК на 14.03.2011 г. С определението от 30.03.2011 г. на основание чл. 384, ал. 1 вр. чл. 382, ал. 7 НПК съдът е одобрил споразумението за прекратяване на наказателното производство, постигнато между прокурора, служебния защитник и подсъдимия Я., според което последният следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Приложил е чл. 68 и чл. 25 вр. чл. 23 НК за наказанията, наложени с влезли в сила присъди по нохд № 531/2004 г. на Софийския районен съд и по нохд № 181/2008 г. на Софийския градски съд. Неоснователно е възражението, че при квалифициране на деянието като престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК съдът е допуснал нарушение на закона поради липса на елементи от състава - установено е от доказателствата по делото, че е държал цигари без бандерол, но не в склад като основание за наказателна отговорност според осъдения, както и че с оглед предмета на престъплението случаят е маловажен. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че споразумението, което е постигнато между страните, не противоречи на закона. Подсъдимият е извършил престъплението на 14.03.2011 г., когато е в сила изменението на чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК /ДВ, бр. 26/2010 г./, според което след "държи" са отпаднали думите "на склад". Няма основание за извод, че конкретният случай може да бъде определен като "маловажен" при смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Този извод следва не само от паричната равностойност на предмета на престъплението - 750 лева, но и с оглед данните, че е личност с изградени престъпни навици, че извършването на престъпления е приетия от него начин на живот, независимо, че е осъждан многократно с влезли в сила присъди, че изтърпяването на наказания в местата за лишаване от свобода не е довело до постигане на целите по чл. 36 НК - да промени поведението си съобразно правилата на обществото и законите в страната. Конкретното извършено престъпление е от вида с висока динамика, насочено срещу финансовата система и мотивирано от желанието за решаване на битовите проблеми с осъществяването на престъпна дейност. Цялостната характеристика на деянието и дееца не дава основание за извод, че извършеното може да бъде определено като "маловажен случай" по съображения, че е с по-ниска степен на обществена опасност. Не е допуснато нарушение на закона при определяне вида на наказанието, а размерът е съобразен с разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Правната възможност за определяне на друго по вид наказание, напр. "пробация", за каквото е искането на осъдения, е съществувала, но преди изменението на чл. 234, ал. 1 НК със ЗИД, ДВ, бр. 26/2010 г., тъй като е било предвидено наказание "лишаване от свобода" до три години, т. е. санкцията няма предвиден специален минимум. С действащата разпоредба към датата на извършване на деянието наказанието "лишаване от свобода" е от една до шест години и единствената възможност за решаващия съд е да приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и да определи наказание по вид лишаване от свобода под най-ниския предел, но не и да наложи друго по вид наказание. Предвид изложеното, че не са допуснати нарушения на закона от поддържаните, искането на осъдения Я. е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение