Решение № 6046 от 7.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/ против решение 8026/29.12.2022 г., постановено по адм. дело 8439/2022 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването на агенцията срещу решение РР-04-45 от 30.06.2022г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район, с което е отказано издаването на разрешително за ползване на повърхностен воден обект. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и по същество отмяна на обжалвания административен акт. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция Дунавски район - гр. Плевен, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С атакуваното решение съдът е отхвърлил оспорването на АПИ срещу решение РР-04-45 от 30.06.2022г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район, с което на основание чл. 68, т. 4, вр. чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗВ е отказано издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект дере на река Тученица, с цел изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти изграждане на нов стоманобетонов тръбен водосток Ф150 при км. 145+ 620, участък 4 от км.139+340 /=137+911.52/ до км.167+572/=166+144.09/ от АМ Хемус. Видно от представените доказателства, в дерето на землището на [населено място], община Плевен е изграден нов стаманобетонов тръбен водосток с диаметър 150 см, за който не е издадено предварително разрешително за ползване на повърхностен обект по чл. 46, ал. 1 от ЗВ. Затова на АПИ е издаден АУАН 1258/05.07.2022 г. за извършено нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. б от Закона за водите. За да издаде административния акт, органът е приел, че съоръжението е вече изградено, без издадено разрешително по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1, буква б ЗВ, както и че е налице несъответствие с изискванията на т. 3 от решение по ОВОС 2-2/2015 г. на МОСВ, в което е предвидено като условие при фазата на проектиране да се спазват изискванията на Закона за водите, както и да се проектират допълнителни водостоци в близост до местата в таблица IV 1 към решението, технологично изпълними в зависимост от теренните условия, при параметри на водостоците - правоъгълни със сечение минимум 1,5 х1,5 м или тръбни с диаметър 1,5 м. Административен съд София-град е сметнал административения акт за постановен от компетентен орган, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че макар в основанията за отказ да не се съдържа изрично изискване съоръжението да не е изградено преди издаване на разрешителното, горното се подразбира от целта на закона и въведения с него разрешителен режим. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Според чл. 39 ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Разрешително за ползване на воден обект се издава в случаите, изрично изброени в чл.46, ал.1 ЗВ, включително за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти - аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи и др, съобразно т. 1, б. б от последния. Разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 ЗВ предвижда, че разрешителното по чл. 44 и чл. 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията. Условията и редът за издаване на разрешителни за водовземане и/или за ползване на воден обект са установени в Глава четвърта, Раздел II от ЗВ. За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват данните, указани в чл. 60, ал. 1 ЗВ и съответно се прилагат документи, изчерпателно изброени в ал. 2. Според чл. 60, ал. 4 ЗВ когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на нови системи и съоръжения, към заявлението се прилага и инвестиционен проект съгласно изискванията на ЗУТ. Органът, компетентен да издаде разрешителното извършва проверка дали заявлението съдържа изискващите се информация и приложения съгласно обявения образец, отговаря ли съдържанието на приложените документи на изискванията на закона и съответно извършва преценка по чл. 62, ал. 1 ЗВ, включително за съответствие с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. Основанията за отказ да се издаде разрешително за водовземане или за ползване на воден обект по смисъла на чл.44 и чл. 46 ЗВ, са изчерпателно посочени в чл. 68 ЗВ и не могат да бъдат допълвани от административния орган или съда. Основанието, послужило за издаване на процесния отказ е чл. 68, т. 4 ЗВ вр. чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗВ. При извършване на преценката по чл. 62, ал. 1 ЗВ административният орган е приел, че искането не съответства на изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. Като фактическо основание за отказа е посочено, че при извършената проверка на място било установено, че в дерето е изграден нов водосток, без да е било издадено разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. б ЗВ и не е изпълнено условието по т. 3 от решение по ОВОС 2-2/2015г. Видно от разгледаната нормативна уредба, ползването на повърхностен воден обект чрез изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения на линейна инфраструктура, пресичащи водни обекти, без издадено разрешително по чл. 46, ал. 1 ЗВ, не е основание за отказ по смисъла на чл. 68, т. 4 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗВ. За нарушение на забраната за ползване на повърхностен воден обект без основание (т.е. без издадено разрешително) или в отклонение от предвидените в разрешителното условия, законът чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, предвижда налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция на съответното физическо или юридическо лице и ако последното не подлежи на по-тежко наказание. От своя страна в т.3 от решението по оценка на въздействието върху околната среда, е застъпено повтарящо закона изискване за спазване на предвидения в него разрешителен режим, поради което същото не представлява самостоятелна пречка за отказ за издаване на разрешително. В този смисъл са решение 5779/01.06.2023 г. постановено по адм. д. 1769/2023 г. по описа на ВАС и решение 5774/01.06.2023 г. постановено по адм. д. 2488/2023 г. по описа на ВАС. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да се постанови отмяна на оспорения административен акт, а преписката да бъде върната на органа за произнасяне по подаденото искане за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение