Решение № 16056 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1771/2018 г.

Решение № 16056 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1771/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково срещу решение № 901 от 21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 514 от 2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и ВАС да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отмени като противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 14 от Наредба № 1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на община Харманли в частта относно думата "религиозни". Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, прокурор при ОП - Хасково, не се явява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът по касация, Общински съвет – Харманли, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест по подробно развити в същото правни съображения. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира касационния протест за допустим като предявен в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. Производството по адм. д. № 514/2017 г. по описа на АС – Хасково е образувано по протест на прокурор при ОП – Хасково срещу чл. 3, ал. 1, т. 14 от Наредба № 1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли в частта й по отношение думата "религиозни" с искане за отмяната й като незаконосъобразна. С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил протеста на прокурора при ОП - Хасково срещу чл. 3, ал. 1, т. 14 в частта относно думата "религиозно" от Наредба № 1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществени ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли. Съдържанието на атакуваната от прокурора при ОП - Хасково разпоредба от общинската наредба гласи следното: "чл. 3 /ал. 1. / На територията на община Харманли и населените места от Община Харманли се забранява:.................................................................... т. 14. продажбата и рекламата на вестници, списания, видеоматериали и други материали с религиозно или порнографско съдържание на обществени места, с изключение на специализираните обекти. " За да отхвърли протеста на окръжния прокурор, АС- Хасково, след подробно обсъждане на съдържанието и конкретното изражение на гарантираното от Конституцията на РБ и Закона за вероизповеданията абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо право на свободно изповядване на избрана от индивида религия, е приел, че с протестираната разпоредба от общинската наредба всъщност не се нарушава свободата на вероизповедание, осигурена от цитираните по-горе разпоредби от по-висок спрямо оспорената разпоредба от наредбата ранг. Основанието за този извод административният съд е извел от последната част на оспорената разпоредба на общинската наредба, съгласно която забраната за религиозна реклама не е абсолютна. Същата е допустима на " специализираните за това места ". Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, тъй като в противоречие със закона съдът не е отчел липсата на материална компетентност на общинския съвет да се произнася по въпроси, касаещи свободното упражняване правото на вероизповедание. Органите на местно самоуправление приемат нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, но съобразно нормативните актове от по-висока степен. В така ограничената тяхна нормотворческа компетентност не се включва материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава, т. е. ОбС не е материално компетентен да урежда въпрос, уреден от нормативен/-ни акт/-ове от по-висока степен. В контекста на така изложените принципи на нормотворческата дейност на общинските съвети, оспорените разпоредби на Наредбата са нищожни, тъй като материята се регулира с норми от по-висок ранг - ЕСПЧ - чл. 9; Конституцията на РБ - чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 и Законът за вероизповеданията - чл. 1, чл. 5 и чл. 6, чл. 7 и чл. 8. Като допълнителен аргумент към извода си за нищожност на оспорените текстове от наредбата следва да се посочи липсата на законова делегация за приемането им. Специалният Закон за вероизповеданията не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от него обществени отношения. Такава възможност няма установена и в ЗМСМА, включително за приемане на наредби в изпълнение правомощията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1 от същия. С оспорваните разпоредби общинският съвет е уредил обществени отношения, които вече са уредени със Закона за вероизповеданията. По този начин, с преуреждането на вече регулирани обществени отношения и въвеждането на допълнителни забрани, непредвидени в закона, ОбС е излязъл извън рамките на ограничението по чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 ЗНА и е приел протестираната разпоредба от общинската наредба, без да има материална компетентност за това. Липсата на материална компетентност у органа, издал съответните разпоредби от подзаконовия нормативен акт, е порок, който по дефиниция води до нищожност на акта По горните съображения касационният протест се явява основателен, а обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви за нищожна протестираната разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 14 от Наредба № 1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Харманли в частта й по отношение думата "религиозни". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение