Решение № 5288 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2019 г.

Решение № 5288 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ц. срещу решение № 1200/12.06.2019 г. по адм. д. № 352/2019 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Петрич чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба-прокурор при Районна прокуратура - Петрич, П. Я., Е. П., Г. Я. и С. П. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест на прокурор при Районна прокуратура - Петрич с искане за обявяване нищожността на Разрешение за строеж № 28/17.02.1992 г., издадено от кмета на община Петрич като издадено от некомпетентен орган. С обжалваното решение съдът е отхвърлил протеста на прокурор при Районна прокуратура - Петрич. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: На първо място липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална или териториална. Валидността на оспореният акт следва да се преценява в съответствие с нормативните разпоредби, действали към датата на издаването му. Съгласно приложимата редакция на чл. 224 от ППЗТСУ (отм.); , - ДВ, бр. 62/1973 г., към 1992 г., разрешенията за строеж са се издавали "от органите на народните съвети". През периода 1973 - 1996 г. нормата е останала непроменена, като законодателят в този период не е определил конкретен орган, компетентен да издава разрешения за строеж. При това положение приложение намира правилото на чл. 6, ал. 4 от Закона за административното производство (ЗАП) в относимата му редакция, според което: когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общинската изпълнителна власт, административният акт се издава от кмета на общината. Освен това съгласно чл. 229, ал. 2 от ППЗТСУ не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж на реализирани обекти, за които са изтекли две години от приемането им, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е изпълнен и въведен в експлоатация – акт образец 16 от държавна приемателна комисия, назначена със заповед № 61/25.01.1995 г. и е издадено разрешително за ползване № 8/26.01.1995 г. Към така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Към датата на издаване на разрешението за ползване и издаването на образец акт 16 следва да намери приложение разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ППЗТСУ в приложимата му редакция на ДВ бр. 48 от 1985 г., според която не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж на реализирани обекти, за които са изтекли две години от приемането им, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. Поради това само на това основание издаденото разрешение за строеж не може да бъде обявено за невалидно. Законосъобразен и съответен на материалния закон е и изводът на решаващия съд, че протестираното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган и не е нищожно. Съгласно приложимата редакция на чл. 224 от ППЗТСУ (отм.); , - ДВ, бр. 62/1973 г., към 1992 г., разрешенията за строеж са се издавали "от органите на народните съвети", по писмено искане на инвеститора - собственика на имота или лице с права да строи в чужд имот, въз основа на предварително одобрени проекти, съставляващи "неразделна част от разрешението за строеж", какъвто е и настоящият случай. С т. 7 на пар. 62 от Допълнителните разпоредби на ПМС № 247/21.12.1995 г. за изменение и допълнение на ППЗТСУ ПМС № 247/21.12.1995 г. за изменение и допълнение на ППЗТСУ службата при общинския народен съвет, съответно при кметството", "техническата служба при общинския народен съвет, съответно при кметството", "службата при народния съвет", "техническата служба при окръжния народен съвет, съответно при общинския народен съвет, при който е създаден съвет по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура", "техническата служба при народния съвет", "службата при общинския народен съвет" и "техническата служба при общинския народен съвет" се заменят с "техническата служба на общината". Така е останала да действа нормата на чл. 224, ал. 1 ППЗТСУ, според която строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети. Тази норма действа до 1998 г., когато е изменена в смисъл, че строителните работи се извършват въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината или упълномощено от него лице. Поради това към 1992 г., когато е издадено разрешението за строеж, чиято нищожност поради некомпетентност на издателя се претендира, компетентен е именно кметът на общината съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗАП, според която норма когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общинската изпълнителна власт, административният акт се издава от кмета на общината, какъвто е конкретният случай. Поради това именно кметът на общината е нормативно определеният орган като орган на народния съвет, който да издаде разрешението за строеж. Предвид изложеното е налице нормативно определена материална и териториална компетентност в лицето на кмета на общината да издаде разрешение за строеж. В този смисъл ирелевантно е, както се твърди в касационната жалба, че назначените по трудов договор двама архитекти е следвало да издадат разрешението за строеж. Тези лица не са нормативно посочените за издатели на разрешение за строеж. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и материално законосъобразно, като при постановяването му съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални норми, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба -кмета на община Петрич следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,