Решение № 13697 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2016 г.

Решение № 13697 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "И. Л. Г." със седалище град И., Р. Т., подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 21 от 22.03.2016 г., постановено по адм. дело № 535/2015 г. по описа на Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 8000-0358 от 18.08.2015 г. на началника на М. С., потвърдено с решение № Р-447/32-191848 от 24.09.2015 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на М. Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Х. е образувано по жалба на "И. Л. Г." срещу решение № 8000-0358 от 18.08.2015 г. на началника на М. С., потвърдено с решение № Р-447/32-191848 от 24.09.2015 г. на директора на Агенция "Митници", с което на дружеството е определен размер за заплащане на митническо задължение, възникнало съгласно чл. 202, ал. 1, б. "а", ал. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета в размер на общо 89 454.96 лева. Съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е правилно. Изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото, като решението е обосновано. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. От данните по делото е установено, че на 09.11.2014 г., на МП "К. А." е регистрирано транзитно преминаване на товарен автомобил с рег. № 14 ВК 192 и допълнително ППС към основното с рег. № 14 ВК 918, превозващ стоки под режим общ транзит с Т1 с MRN 14TR34130000564374 от Р. Т. за Ф. Р. Г., като е прието, че подробно описаните в решението на началника на М. С. стоки не следва да се определят като такива по общ режим, поради липсата на митнически документи за тях. Това е установено на 11.11.2014 г. при извършена проверка от немските митнически органи, като превозното средство е било пломбирано и под общ транзитен режим, като пломбата не е отваряна по време на извършване на превоза от Р. Т. до Ф. Р. Г., където е извършена проверката. При тази правилно установена фактическа обстановка, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, а и на административния орган, че съгласно чл. 215, ал. 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, мястото на възникване на митническото задължение е МП "К. А.", а компетентният административен орган за събиране на дължимите задължения е М. С. Правилно е определен размерът на възникналото митническо задължение, както и длъжникът, а именно дружеството превозвач "И. Л. Г.". В тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и задълбочено всички наведени пред него доводи от страна на жалбоподателя, като същите се споделят изцяло от настоящия касационен състав. Основният наведен в касационната жалба довод за неправилност на обжалваното съдебно решение е, че предвидените в АПК и ППЗМ срокове за издаване на административния акт не са били спазени. Оплакване в този смисъл е било наведено и пред първоинстанционния съд, като същото е било обсъдено от съда и правилно е прието за неоснователно. Действително съдът е отчел обстоятелството, че оспореното решение е постановено след изтичане на 30-дневния срок, визиран в чл. 27, ал. 2 от ППЗМ, но правилно е прието, че този срок е инструктивен, а не преклузивен, както твърди касатора, поради което, допускането на това административнопроцесуално нарушение не следва да се определи като съществено и не може да породи автоматична отмяна на акта само на това основание, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Отделно от изложеното срокът по чл. 27, ал. 2 от ППЗМ е относим за постановяване на решенията по чл. 220 от ЗМ, във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, във връзка с чл. 27, ал. 1 от ППЗМ, но не и за контролните актове на горестоящия административен орган. В тази връзка следва да се отбележи, че посочената от касатора правна норма на чл. 27 от ППЗМ е отменена, като с ДВ бр. 70 от 9.09.2016 г. е отменен и целият правилник. Ето защо наведеният в касационната жалба довод се явява неоснователен, а първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на "И. Л. Г." срещу решението на началника на М. С., потвърдено с решение на директора на Агенция "Митници" като правилно и обосновано ще следа да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,