Решение № 15792 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2009 г.

Решение № 15792 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13693/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от "Дискавъри - 95" ЕООД със седалище и адрес на управление, гр. София, район "Витоша", ул. "Деспот Слав" № 22, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Златко Тодоров Трендафилов, чрез процесуалните му представители адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева, за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК на влязло в сила решение № 94/08.01.2004 г. на Върховния административен съд, Първо отделение по адм. дело № 6135/2002 г. и на оставеното в сила с него, решение от 09.04.2002 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Е състав постановено по адм. дело № 1335/2001 г. Искането се обосновава с решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по жалба № 3991/2003 г. на "Булвес" АД, срещу България за установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Ответникът по искането за отмяна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, в писмен отговор поддържа, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд - петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, намира за установено следното: Искането е допустимо, като подадено от легитимирана страна в законоустановения срок, но по същество е неоснователно. Основанията за отмяна са посочени изчерпателно и не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като приложението на извънинстанционния способ за отмяна засяга стабилитета на съдебното решение. В конкретния случай се твърди наличие на основанието по чл. 239, т. 6 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на права на човека и основните свободи. Разпоредбата визира не установено нарушение на ЕКПЧОС изобщо, а по отношение на конкретния правен субект, претендиращ отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание. Решенията на ЕСПЧ, постановени в производство по чл. 34 ЕКПЧОС се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело. Те имат установителен характер досежно констатираното нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение за държавата - страна по делото. Но действието на тези решения не се разпростира върху други правни субекти, навели твърдения, че са жертва на нарушение при сходни обстоятелства, доколкото всяко от тях се отнася да конкретна фактическа обстановка, като постановяването му се предпоставя от подадена от засегнатото лице жалба, в преклузивен, шестмесечен срок след изчерпването на всички вътрешноправни средства за защита. В случая, подателят на процесното искане се позовава на решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към ЕКПЧОС, по отношение на "Булвес" АД. Решението няма действие относно "Дискавъри - 95" ЕООД, поради което и не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила решение № 94/08.01.2004 г. на Върховния административен съд, Първо отделение по адм. дело № 6135/2002 г. и оставеното в сила с него решение от 09.04.2002 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Е състав, постановено по адм. дело № 1335/2001 г. Във връзка с направеното в искането за отмяна, позоваване на решения на Съда на Европейските общности в Люксембург (считано от 01.12.2009 г. с променено наименование - Съд на Европейския съюз), следва да се отбележи, че тези решения не са обхванати от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК. По съществото си искането в тази му част, представлява искане за преразглеждане на влезли в сила съдебни решения по съображения за неправилност и е недопустимо с оглед същността на производството за отмяна по чл. 237 и сл. АПК. Тъй като не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,