Решение № 4259 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 770/2016 г.
ВАСV отделение05.04.2017 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 674 от 20.11.2015 г. по адм. дело № 612/2015 г. на Административен съд – Пазарджик. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4259 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 770/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Пазарджик против решение № 674 от 20.11.2015 г. по адм. дело № 612/2015 г. на Административен съд- Пазарджик, с което е отменена заповед рег. № 312 з-859/22.07.2015 г. на същия административен орган, с която на Б. А. Т. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението не се обосновава от събраните доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Т. против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пазарджик е постановено в съответствие с нормативната уредба и се обосновава от събраните доказателства. Крайният извод на административния съд за допуснати съществени нарушения във формата на заповедта е правилен, но по съображения, които не съвпадат със съображенията, изложени в оспорения съдебен акт. Служителят е наказан за две нарушения. По т. 1 от заповедта е прието, че инспектор Т., разузнавач ІV степен в група "Анализ и полицейска статистика" към сектор "Координация и информационно аналитична дейност" в качеството си на член на оперативна комисията за провеждане на инвентаризация на имуществото на бившия сектор СОД, назначена със заповед № з-3593/28.10.2014 г. на директора на ОДМВР- Пазарджик, не е приключил работа в указания в т. 4 от заповедта срок, както и за това че е нарушил т. 17 от Инструкция № І-1751/1992 г., според която членовете на комисията отговарят за неправилно извършени инвентаризации, за съставяне на неверни описи и др. - поведение, квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, а в т. 2 е посочено, че служителят Т. предоставя на баща си А. Ц. служебна информация (копие от докладна записка), с което нарушава т. 71 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, която забранява служебната информация да бъде използвана с користна цел и да бъде разгласяване пред други лица освен по предвидения за това ред. Същевременно в обстоятелствената част на административния акт не е посочено в какво се изразяват нарушенията, допуснати при инвентаризацията и какво точно служителят е направил или е пропуснал да направи. Нещо повече, в мотивите на акта е посочено, че изготвената от Т. докладна записка от 5.01.2015 г. не представлява инвентаризация на имуществото, но въпреки това служителят е наказан, без да е уточнено в какво се състои допуснатото отклонение от правилата, като се има предвид, че т. 17 от Инструкция № І-1751/1992 г. съдържа няколко хипотези. В заповедта не са изложени данни и съображения, които да сочат, че служебната информация, описана в т. 2 от заповедта е използвана с користна цел, както и такива, които да конкретизират в какво се изразява "разгласяването". В този смисъл от обстоятелствената част на заповедта не може да се направи извод дали разгласяването се състои в предоставянето на информацията от служителя на неговия баща или в това, че последният е използвал получените сведения в сигнал до министъра на вътрешните работи. Изброените несъответствия и противоречия, допуснати в административния акт, са съществени, тъй като ограничават правото на служителя на защита и са самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и оспорената заповед противоречи на материалноправни разпоредби. Правилно е преценено, че от страна на Т. в качеството на член на оперативна комисията за провеждане на инвентаризация на имуществото на бившия сектор СОД, назначена със заповед № З-3593/28.10.2014 г. на директора на ОДМВР- Пазарджик не е допуснато описаното в т. 1 от заповедта нарушение на служебната дисциплина. Оперативната комисия е колективен орган и следва да работи организирано под ръководството на председателя, който отговаря и за срочното изпълнение на възложените задачи. Ето защо неизвършването на работата в срок не може да бъде вменено като лична отговорност на един от членовете на комисията, който няма организационните възможности, а и задължения да следи за това. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в т. 23 от заповед № З-3593/28.10.2014 г. на директора на ОДМВР- Пазарджик изрично е предвидено, че ръководството на дирекцията носи отговорност за правилната организация и годишната инвентаризация и представяне на описните документи в срок, а не отделните членове на комисията по инвентаризация. Допълнително следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че комисията е имала възможност да започне работа в срок (съображенията на съдебния състав в обратния смисъл не могат да бъдат споделени с оглед факта, че според т. 8 от заповедта е предвидено инвентаризацията да започне на 1.12.2014 г.), не е изяснен въпросът дали обективно е било възможно възложеното да се изпълни своевременно, като се има предвид, че задачите по т. 9, т. 16, т. 19 от заповедта не се изчерпват с установяване на фактическите наличности и тяхното състояние, както това е посочено в изготвената по повод искането за удължаване на срока докладна записка от областната комисия за извършване на годишна инвентаризация (докладна рег. № 61995/17.12.2014 г.). Правилно и в съответствие с представените доказателства първоинстанционният съд приема, че не е установено и допуснато от страна на Т. нарушение на т. 14 от Инструкция № І-1751/1992 г. Оперативната комисия по инвентаризация фактически не е работила, а извършеното от Т., описано в докладна записка рег. № 55/5.01.2015 г., не представлява инвентаризация на имуществото на СОД (тези констатации са направени в обстоятелствената част на заповедта за налагане на наказание), поради което не може да се приеме, че е извършена инвентаризация и тя е проведена в нарушение на правилата на инструкцията, още повече, че конкретни пропуски при тази дейност не са посочени. Правилно административният съд приема, че нарушението по т. 2 от заповедта също не е установено. Липсват доводи и съображения за използване на служебната информация с користна цел, а също и обстоятелства, които да очертават, че информацията е разгласена неправомерно. С оглед всичко изложено законосъобразно административният съд приема, че от страна на служителя не е допуснато нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР и не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, независимо от съображенията и отменя административния акт, съставът на Административен съд – Пазарджик постановява решение в съответствие със закона и събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Възражението е бланкетно, конкретни пропуски на съдебния състав при водене на съдебния процес не са посочени, поради което следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт на това основание. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,