Решение № 15812 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2967/2011 г.

Решение № 15812 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2967/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Албена Добрева - пълномощник на Емилия Иванова Струмска, Станимир Симеонов Тодоров, Христина Шикалеска и Тодор Тодоров против решение от 14.05.2010 г., постановено по адм. д. № 2203 по описа за 2003 г. на Софийски градски съд, III "Б" състав на административна колегия. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на кмета на Столична община (СО) издадена с правно основание в чл. 34 ЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като са релевирани доводи за нищожност, недопустимост, включително и тези по т. 3 на чл. 209 АПК. По изложените съображения в нея в девет пункта се моли, да се отмени решението, като се присъдят и направените разноски пред двете съдебни инстанции. От ответната страна Академия на МВР-София е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на молбата, като по изложените в него съображения се моли, тя да не се уважава. Заинтересованите страни Троянка Симеонова Енева, Тодорка Стоилова Камбурова и Лидия Стоилова Петрова, чрез адвокат-пълномощника си изразяват становище за основателност на касационната жалба. По изложените съображения в хода на устните прения молят, жалбата да се уважи, като претендират и присъждане на сторените разноски. Ответникът Столична община и останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че с решението си съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба пороци. Намира, че между страните има спор за материалното право на собственост върху имота, който не може да бъде решен в административното производство. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба, подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Софийски градски съд е бил сезиран с жалба, подадена от Академията на МВР - София против заповед № РД-48-10 от 29.05.2003 г. на кмета на СО, с която на основание чл. 34 ЗСПЗЗ е наредено изземването на имот № 041011, намиращ се в местността "Бресто", в землището на с. Долни Богоров, при границите, посочени в решението на бившата Поземлена комисия (ПК) - община Кремиковци, който имот се ползва без правно основание от Центъра за специализация и професионална полицейска подготовка (ЦСППП) при Академията на МВР - София. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че с т. 2 на решение № 512 от 10.09.1999 г. на ПК - община Кремиковци на наследниците на Тодор Стоилов Рушев е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне, при условията на чл. 27 ППЗСПЗЗ върху имот представляващ ливада от 1. 300 дка, четвърта категория, в местността "Бресто", № 041011 по плана за земеразделяне, при описаните граници. Към решението е издадена и скица-лист 28 от делото. От приложените удостоверения съдът е установил наследниците на Тодор Рушев и ги е конституирал като заинтересовани страни. От акт за публична държавна собственост № 560-МВР от 9.04.1999 г. съдът е приел, че терен от 540 дка в с. Долни Богоров се стопанисва и управлява от Сержантското училище към служба "Личен състав" на МВР. От решение за преобразуване на Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност за нуждите на МВР (ВИПОНД - МВР) в университет с наименование Академия на МВР, взето от Народното събрание и обнародвано в ДВ, бр. 62 от 25.06.2002 г. съдът е установил преобразуването и управляваните имоти от Академията на МВР, като в т. 3, б. "б" от решението в с. Долни Богоров са посочени сгради с обща застроена площ 2460 кв. м, учебен полигон, разгърнат на 2200 кв. м и стрелбище на площ 4000 кв. м, разположени върху терен от 540 дка. От приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че имотът, описан в т. 2 от посоченото решение на ПК - община Кремиковци попада в имота, предоставен за ползване на ЦСППП при Академията на МВР. Така установената фактическа обстановка съдът е съпоставил с хипотезата на чл. 34 ЗСПЗЗ и е направил правни изводи, че заповедта на кмета на СО е издадена от компетентен орган, с изложени в нея фактически и правни основания, послужили за издаването й. При тяхната проверка съдът е установил, че една от трите кумулативни предпоставки на чл. 34, ал. 1 - имотът да се ползва без правно основание, не е била налице, поради което е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че решението на съда е недопустимо, защото е постановено по жалба, подадена от лице без представителна власт. Всъщност се твърди, че ректорът на Академията на МВР-София не може да я представлява, по изложените съображения в касационната жалба. Твърдението е невярно. В чл. 13, ал. 4, т. 1 от ПМС № 344 от 17.12.2004 г., с който е приет Правилник за устройството и дейността на университет с наименование Академия на МВР, издаден на основание законовата делегация на чл. 19, ал. 2 ЗМВР (отм.), както е отменено соченото постановление, но действащо към момента на образуване на делото пред Софийския градски съд, включително и към момента на постановяване на решението му - 14.05.2010 г., е посочено, че ректорът, който е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи, представлява академията, която е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджета. Жалбата е подадена лично от ректора на академията, който впоследствие е упълномощавал съответните юрисконсулти да го представляват пред съда по конкретното дело. От изложеното следва, че решението на съда не е недопустимо и не следва да бъде обезсилвано на наведения в касационната жалба довод. Доводите, наведени в пунктове 3 - 5 от касационната жалба са свързани с оспорването на акта за публична държавна собственост и предоставянето на имотите, вписани в него на ред трети, с продължението на гърба на същия. Въпреки, че в административното производство не може да се оспорват констатациите в акта с твърдения за нищожност, настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че описаните сгради в акта са построени през 1950 г, имотът е държавен от 1950 г., имотът се стопанисва от сержантското училище към служба "Личен състав" на МВР, на основание АДС на МВР № 7 до 17 от 3.10.1969 г. Най-вероятно първоначалният акт е издаден по реда на чл. 23 от Правилника за държавните имоти (отм.), според който актовете за недвижими имоти, свързани с държавна тайна, както и актовите книги за тези имоти се съставят от съответното министерство. Според чл. 70, ал. 2 от Закона за държавната собственост, актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляващи държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което управлява имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или ръководителя на ведомството. Тъкмо поради това в горния десен ъгъл актът е утвърден от министъра на вътрешните работи. Най-вероятно към акта има и скица на имота, която представлява класифицирана информация, поради което не е и приложена, вероятно не е била известна и на ПК - община Кремиковци. Следващият довод в касационната жалба, свързан с оспорване на идентификацията на имота е също неоснователен. На първо място адвокат Албена Добрева не е оспорила заключението на вещото лице, не е поискала и допълнителна експертиза, а ако се приеме, че имот № 041011 по решението на ПК не се ползва от Академията на МВР или е извън територията от 540 дка, няма пречка наследниците на Тодор Рушев да бъдат въведени във владение на този имот, което обезсмисля и молбата до кмета на СО за издаването на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ. Доводите в пунктове 7 - 9 от касационната жалба по същността си представляват оспорване и на законовите разпоредби на чл. 24 ЗСПЗЗ. Твърдението, че не е издаден акт от министърът на земеделието и храните по реда на чл. 59, ал. 1, т. 4 ППЗСПЗЗ, относно земите по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ е също неоснователно. Такъв акт се издава за земите по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, докато имотът от 540 дка е земеделска земя, предоставена за нуждите на МВР, която попада в хипотезата на ал. 3 на чл. 24. Решението за размерите на тази земя се взема от МС, а не от министъра на земеделието и храните. Необжалването от МВР на плана за земеразделяне, в чийто обхват попада имот № 041011 е неотносимо към влизането в сила на този план, защото според чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, а имотът от 540 дка е тъкмо такъв, заварен от ЗСПЗЗ и за него е бил съставен акт по реда на отменения Правилник за държавните имоти. Постановеното решение на ПК - община Кремиковци е индивидуален административен акт с конститутивно действие и ако жалбоподателят считат, че са собственици на земеделската земя, описана в т. 2 от него, която е част от плана за земеразделяне, няма пречка да докажат материалното си право на собственост по общия исков ред. Правилни, обосновани и законосъобразни са изводите на СГС, че представеният акт № 560 от 9.04.1999 г. за публична държавна собственост е официален документ, с обвързваща съда доказателствена сила относно вписаните констатации в него, поради което докато не е представено влязло в сила съдебно решение за отмяната му, той е задължителен за съда, пред който е представен. Изводите на съда, че Академията на МВР ползва имота на правно основание, а издадената заповед на кмета на СО за изземването на имота е незаконосъобразна са правилни и законосъобразни. Касационната жалба като неоснователна и недоказана ще следва да се остави без уважение. Направеното искане от адвокат-пълномощниците на касаторите и заинтересованите страни за присъждане на сторените по делото разноски с оглед на изхода на спора не следва да се уважават. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,