Решение № 15835 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13421/2013 г.

Решение № 15835 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13421/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 11025 от 22.07.2013 г., постановено по адм. д. № 14650/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Тома Георгиев Паскалев, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № К-11489/17.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Тома Георгиев Паскалев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена в нарушение на предписаната от закона форма. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта е посочено, че на 27.03.2012 г. около 11 ч., в снек-бар "Ален мак" в гр. Благоевград инспектор Тома Паскалев е провел среща с лице от женски пол - служител под прикритие № 61, по време на която го е склонявал към проституция, като деянието е извършено с користна цел - набавяне на имотна облага - пари, придобити от извършване на сексуални услуги и паричната сума ще се разпределя в съотношение 60:40 в полза на склоняваното лице, като за същото деяние е образувано досъдебно производство за осъществен състав на престъпление по чл. 155, ал. 3 от НК, привлечен е като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража за срок от 72 часа", като в последствие му е повдигнато и обвинение. В заповедта е посочено, че действията на служителя са се отразили негативно върху авторитета на министерството на вътрешните работи, ставайки публично достояние и достояние на граждански лица, уронвайки престижа на службата. с поведението си. Направен е извод, че с поведението си Паскалев е нарушил т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Описаните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая в заповедта не е описано поведение, осъществяващо дисциплинарно нарушение, а деяние, осъществяващо състав на престъпление от общ характер. Нещо повече в становището, в обобщената справка и в оспорената заповед дословно е възпроизведено постановлението за привличане на служителя като обвиняем като са описани деянията, осъществяващи състав на престъпление от общ характер. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че в заповедта, а и в съпровождащите я документи (становище и обобщена справка) не са описани действията на Паскалев, с които същият е нарушил етичните правила и е уронил престижа на службата. Самото цитиране на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не отменя задължението за мотивиране на заповедта. Правилата на чл. 4, 7 и 8 от същия регламентират, че държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; пази доброто име на институцията, която представлява; държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. В обжалваната заповед и съпровождащите я подготвителни документи не са описани каквито и да било действия на Паскалев, с които същият е нарушил цитираните етични правила. Фактът на задържане на служителя и вземането на мярка на неотклонение са действия на държавни органи, а не на държавния служител. Ето защо изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на предписаната от закона форма е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. В дисциплинарното производство не са събрани доказателства, установяващи служителят да е извършил нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Както в обобщената справка, така и в становището, изготвени от дисциплинарно разследващия орган и в оспорената заповед, са възпроизведени постановлението за привличане на Паскалев като обвиняем и обвинителният акт и са описани действия на служителя, осъществяващи състав на престъпление от общ характер по чл. 155, ал. 3 от НК. От събраните в административното производство доказателства не е установено, служителят да е извършил описаното в оспорената заповед престъпление от общ характер, а това не е в компетентността на дисциплинарно разследващият орган. Действително правилото на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, но в случая не са налице доказателства, установяващи извършено дисциплинарно нарушение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Не са установени и деяния на служителя, с които същият да е нарушил цитираните в заповедта правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които да е уронен престижът на службата. Действията по задържане на Паскалев и предявяване на обвинение за извършено престъпление от общ характер са действия на компетентните за това органи, а не на служителя, като обвинението подлежи на доказване по предвидения за това в закона ред. Липсата на описани и доказани деяния от страна на служителя, с които същият да е осъществил деяния, с които е нарушил норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изключват и уронване на престижа на службата. Законосъобразен и обоснован е и изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че в административната преписка и по делото не са налице доказателства, установяващи, че деянието на Паскалев е станало публично достояние на граждански лица. Извън преписа от внесен обвинителен акт в РС - Благоевград, липсват преки или косвени доказателства за съпричастност на жалбоподателя към инкриминираното деяние. Следователно изводът на съда, че спрямо служителят не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 227, ал. 1, 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, поради което и заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на закона, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,