Решение № 234 от 14.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 327/2026 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Окръжния прокурор на гр. Русе за възобновяване на н. ч. д. № 1601/2024 год. по описа на Районен съд – Русе и за отмяна на постановеното по него определение № 484/07. 10. 2024 год. В сезиращия документ са изложени доводи както във връзка с допустимостта на искането, което според прокурора касае акт по чл. 341, ал. 1 от НПК, с който се прегражда развитието на наказателното производство, така и такива по основателността му, основаващи се на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Като новооткрито обстоятелство се сочи наличието на образувано наказателно производство, в хода на което е назначена съдебномедицинска експертиза, установяваща, че на пострадалия е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НПК. Направено е искане за възобновяване на наказателното производство по делото, за отмяна на постановения по него съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения и пледира същото да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното: По жалба на П. А. П. в Районна прокуратура – Русе била образувана преписка № 2400/2024 год. с оглед престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на 11. 02. 2024 год. С постановление от 24. 07. 2024 год. било отказано образуването на наказателно производство по съображения, че събраните данни сочат на извършено престъпление по чл. 130 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Прокурорският акт е обжалван пред висшестоящата прокуратура и с постановление от 14. 08. 2024 год. по преписка № 2591/2024 год. по описа на Окръжна прокуратура – Русе е утвърден изводът на прокурора от Русенската районна прокуратура, че спрямо жалбоподателя е извършено престъпление от частен характер. Наред с това е прието, че не се установява посегателството да е извършено от лицето, посочено в жалбата. Постановлението на прокурора от окръжна прокуратура е атакувано пред Русенския районен съд по реда на чл. 213, ал. 5 от НПК и с определение № 484/07. 10. 2024 год. по н. ч. д. № 1601/2024 год. е потвърдено, като е прието, че макар от материалите по преписката да се установява кой е авторът на деянието, същото не съставлява престъпление от общ характер. Впоследствие било образувано ДП № 668/2025 год. по описа на Районна прокуратура – Русе за престьпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено на 11. 02. 2024 год. спрямо П. А. П.. Била назначена съдебномедицинска експертиза, която дала заключение, че на пострадалия е причинена атрофия на зрителния нерв на лявото око, довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. При така установената фактическа обстановка съставът на трето наказателно отделение на ВКС намира, че искането е недопустимо. Предвид регламентацията на възобновяването на наказателни дела като извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни решения (в широк смисъл на понятието) и за да гарантира стабилност и предвидимост на правораздаването, законодателят е ограничил актовете, подлежащи на разглеждане по този ред, до изчерпателно посочените в чл. 419 от НПК. Сред тях не попада определението по чл. 213, ал. 5 от НПК, с което е потвърден отказ на прокурора да образува наказателно производство. Няма спор, че то не е сред изрично изброените такива по чл. 112, ал. 3, чл. 243, ал. 6, т. 1 и 2, чл. 289а, ал. 2, чл. 306а, ал. 1, чл. 382, ал. 7, чл. 384, ал. 4 от НПК. Не може да бъде категоризирано и като съдебен акт по чл. 341, ал. 1 от НПК, защото производството по чл. 213, ал. 5 от НПК е едноинстанционно, а цитираната разпоредба поначало урежда реда за въззивна проверка на постановените от първата инстанция определения. При това с оглед систематичното място на чл. 341 от НПК няма спор, че независимо дали са препятстващи хода на наказателното производство или попадат сред нарочно посочените в ал. 1, се касае за контрол върху определения, постановени в съдебната фаза на наказателния процес, докато актът по чл. 213, ал. 5 от НПК обхваща проверка за наличие на основания за образуване на наказателно производство, т. е. той е относим към началния стадий от досъдебната фаза на процеса. Именно поради това законодателят е направил разграничение между актовете на съда в двете фази и изрично е изброил в чл. 419 от НПК кои са онези от подготвителната фаза, които се контролират по реда на глава тридесет и трета от НПК. Допустимостта на искането за възобновяване на производството по чл. 213, ал. 5 от НПК не може да бъде обоснована и с обстоятелството, че също като определението по чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК с потвърждаване на отказа на прокурора да образува наказателно производство се поставя край на процесуалното развитие. Наред с тази прилика между двете производства е налице и съществена разлика и тя е свързана с обстоятелството, че с потвърждаване на отказа да бъде образувано наказателно производство не настъпва промяна в правния мир. Докато с постановлението за прекратяване на наказателното производство и с влязлото в сила потвърждаващо го съдебно определение се слага край на висящността на наказателния процес, след произнасяне на съда по чл. 213, ал. 5 от НПК не се изменя съществуващото положение, че изобщо не е отпочнато наказателно производство. Евентуално разпоредената от прокурора проверка не променя този извод, доколкото регламентацията ѝ в чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ я дефинира като извънпроцесуална дейност, а събраните в хода ѝ материали поначало нямат доказателствена стойност. Допустимост на искането за възобновяване не може да бъде изведена и от принципа non bis in idem. Определението по чл. 213, ал. 5 от НПК, с което е потвърден отказ на прокурора да започне разследване по реда на НПК, не съставлява процесуална пречка за последващо образуване на наказателно производство. Този извод следва от разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Видно е, че сред изрично посочените актове, препятстващи образуването на наказателно производство не фигурира нито постановлението, с което е отказано образуване на наказателно производство, нито потвърждаващото го определение по л. 213, ал. 5 от НПК, а само постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Тук отново следва да се посочи, че с оглед целите и предметния ѝ обхват предварителната проверка не може да бъде приравнена на наказателно или на административнонаказателно производство, още повече, че тя не приключва с налагане или дори с предложение за налагане на конкретно наказание – в същия смисъл е Решение № 60160/ 06. 10. 2021 год. по н. д. № 507/2021 год. на I н. о. С оглед тези съображения искането на Окръжния прокурор на гр. Русе за възобновяване на н. ч. д. № 1601/2024 год. по описа на Районен съд – Русе и за отмяна на постановеното по него определение № 484/07. 10. 2024 год. следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по настоящото дело – да бъде прекратено. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение