Решение № 369 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1581/2008 г.

Решение № 369 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1581/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "б" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на З. АД "В", трето лице-помагач в процеса, срещу въззивното решение от 20.12. 2007 г. по гр. д. № 453/2007 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 27.06.2007 г. по гр. д. № 158/2007 г. на Окръжен съд гр. Т. в обжалваната част, по уважените обективно и субективно съединени искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, претендирани на основание чл. 45 от ЗЗД от пострадалите при пътно-транспортно произшествие двама ищци. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери. В касационната жалба на застрахователя ЗАД "В" се съдържа искане за отмяна на решението поради неговата процесуална недопустимост, необоснованост в частта за присъдените имуществени вреди и неправилно прилагане на критерия по чл. 52 от ЗЗД за неимуществените вреди поради завишаване . Според касатора решението е недопустимо, тъй като не му е връчен препис от исковата молба на втората ищца, по присъединено за общо разглеждане гр. д. № 159/2007 по описа на ТОС Съображения са изложени в жалбата. Ответниците по касационната жалба Х. И. Х. и В. Й. Х. оспорват наличието на отменителни основания, приложено е писмено възражение. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да остави в сила решението от 27.06.2007 г. по гр. д. № 158/2007 г. на Окръжен съд гр. Т. в обжалваната част по обективно и субективно съединени искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, частично уважени спрямо признатия за виновен за настъпването на пътро- транспортно произшествие водач Х. П. С., въззивният съд на свой ред е обсъдил основанието за отговорността на ответника предвид влязло в сила решение по н.а.х.д. № 49/2007 г. на ТРС съгласно чл. 222 от ГПК, получените травматични увреждания от двамата ищци, установени от заключение на приета съдебно-медицинска експертиза и ЕР на ТЕЛК, както и обстоятелствата от значение за определяне на справедливо обезщетение на неимуществените вреди. Приети са за установени имуществените вреди за всеки от ищците, представляващи необходими според приетата СМЕ разходи за провежданото лечение, предвид писмените доказателства за извършването им и показания на свидетели. По възражението срещу допустимостта на първоинстанционното решение, поддържани от привлечения в процеса застраховател, въззивният съд е приел невръчването на препис от исковата молба по присъединеното дело спрямо конституираното трето лице помагач, за неотносимо към основанията на чл. 209, ал. 1 от ГПК Решението е правилно и законосъобразно и не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила в поддържаната от касатора насока. Процесуалните действия на първоинстанционния съд по размяна на книжа са несъстоятелни като касационен довод за съществено процесуално нарушение спрямо правата на третото лице в процеса. Предмет на касационно обжалване е решението на въззивния съд, разгледал спора по същество и неоснователно се релевират доводи за процесуални пропуски на първоинстанционния съд, които по същество не са накърнили правото на участие и защита. Неоснователно е оплакването, че извършените разходи за лечение са приети за установени единствено предвид свидетелски показания. Гласни доказателства са допустими, като наред с показанията на св. А са представени и преки писмени доказателства за извършените разходи за медикаменти и болнично лечение, тези разходи са в пряка връзка с уврежданията, необходимостта от извършеното им се потвърждава от заключението на вещото лице. Неоснователни са оплакванията на касатора и с оглед размера на двете обезщетения в частта за неимуществените вреди. Решаващите изводи на въззивния съд по отношение паричния еквивалент на тези вреди също следва да бъдат споделени, при така установените по делото травматични увреждания, довели до инвалидизиране, усложненията във връзка с оперативното им лечение и неблагоприятната прогноза. Като е потвърдил присъдените от първа инстанция размери, въззивният съд правилно е приложил законовия критерии на чл. 52 от ЗЗД и обезщетението е справедливо. Въззивният съд е съобразил относимите по делото обстоятелства, доводи и възражения на страните и правилно е приложен материалния закон. При постановяване на решението касационен повод за неговата отмяна не е даден. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.