Решение № 6396 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3999/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Е. Л. Д. срещу решение 301 от 24.01.2024 г. по адм. дело 1028/2023 г. на Административен съд Пазарджик. Касационният жалбоподател излага доводи, че решението е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в Инструкция 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер и е отхвърлил като неоснователно оспорването на решение рег. 312р-24083 от 25.09.2023 г. на директора на ОД на МВР Пазарджик, с което е отказано заличаване на личните данни на жалбоподателката поради прекратяване на воденото срещу нея наказателно производство. Счита, че при решаване на спора следва да се съобрази и решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС, според което е недопустима полицейска регистрация и съхраняването в тази връзка на биометрични и др. данни за лица за неопределен период от време. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на ОД на МВР Пазарджик, представя писмен отговор, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна и не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС-Пазарджик е отхвърлил жалбата на Е. Л. Д. против решение 312р-24083/25.09.2023 г. на директора на ОД на МВР Пазарджик, с което е отказано да бъдат изтрити личните данни на оспорващата по подадено от нея заявление вх. 328605-99 от 2022 г. като неоснователно. Административният съд е установил коректно фактическите обстоятелства по спора и въз основа на тях е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Административното производство е започнало по подадено от Е. Л. Д. заявление вх. 328605-99/2023 г. до директора на ГД Национална полиция, с което е поискала да бъдат заличени нейни лични данни, обработвани в информационните масиви във връзка с ДП 228/2019 г. на РУ Панагюрище. С оспореното пред административния съд решение рег. 312р-24083 от 25.09.2023 г. на директора на ОД на МВР Пазарджик, на основание чл. 56, ал. 3 вр. ал. 2 от Закона за защита на личните данни във вр. чл. 25, ал. 3, чл. 26, ал. 2 и чл. 29, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, поради невъзможност от прилагане на хипотезите, предвидени в чл. 3 5 от Инструкция 8121з-748 от 20.10.2014 г. и заповед 8121з-1111/08.10.2019 г. на МВР, е отказано изтриването на личните данни на заявителката, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с образуваното и водено ДП 228/2019 г. на РУ Панагюрище за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Въз основа на събрания доказателствен материал по делото е установено, че в информационните фондове на МВР са въведени и обработвани лични данни на жалбоподателката Е. Д. във връзка с образувано и водено срещу нея ДП 228/2019 г. по описа на РУ Панагюрище за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. Досъдебното производство е приключило с постановление за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 8 НПК и чл. 61, ал. 1 и 3 НК. След влизане в сила на постановлението за прекратяване, на 18.01.2020 г. материалите по досъдебното производство са изпратени на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, която с решение по възпитателно дело 1/2020 г., на основание чл. 21, т. 1 от Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е наложила на непълнолетната Е. Д. възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗБППМН предупреждение. При тези фактически обстоятелства съдът, след подробен и точен анализ на релевантната права уредба, правилно е приел, че към момента на издаване на оспореното решение не са налице законови основания за заличаване на личните данни на оспорващата от информационните масиви на МВР. В чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР е предвидено, че при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. Въз основа на законовата делегация на чл. 26, ал. 2 ЗМВР в Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. са уредени сроковете и основанията за съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР. Съдът е обсъдил всяка една от хипотезите на чл. 3, ал. 1, т. 1 8 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. и правилно е посочил, че обработването на личните данни на жалбоподателката е извършено в хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР във връзка с чл. 2, ал. 1 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК. Подчертал е, че наказателното производство срещу жалбоподателката е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 НК, т.к е освободена от наказателна отговорност с прилагане на възпитателна мярка, при което е относимо правилото по чл. 3, ал. т. 5, б. б. Съгласно визираната разпоредба, личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават при изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс при прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК. В тази връзка съдът правилно е коригирал приетото от административния орган, че не се налице нито едно от основанията по чл. 3, т. 1 8 от инструкцията за заличаване на личните данни на заявителката. Съдът е разгледал подробно давностните срокове по НК като е съобразил обстоятелството, че жалбоподателката е била непълнолетна към датата на инкриминираната простъпка 05.11.2019 г., въз основа на което точно е определил, че срокът, в който МВР може да съхранява личните данни на жалбоподателката изтича на 05.05.2027 година. Доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Действително, воденото срещу заявителката наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 НК, но това обстоятелство не е достатъчно за да бъдат заличени личните й данни, т.к. общото условие към хипотезите по чл. 3, т. 5, б. а и б от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. е да са изтекли давностните срокове по чл. 81 във връзка с чл. 80 НК. В случая, както правилно е приел съдът това условие не е изпълнено към момента на издаване на обжалваното решение, поради което административният орган законосъобразно е отказал да заличи личните й данни от информационните масиви на МВР. Неоснователни са също доводите на касатора във връзка с решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022г. на СЕС, според коте не се допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Релевантната към казуса нормативна уредба относно обработването на лични данни в информационните масиви на МВР не предвижда неограничено съхранение на лични данни на субекта, без значение настъпилите по-късно обстоятелства, напротив обвързва същото с определен срок до изтичане на давностните срокове за реабилитация на лицето по правилата на НК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба, касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размер на 100лв. за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение: