Решение № 7390 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10367/2010 г.

Решение № 7390 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10367/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Сливен, против решение № 96 от 6.07.2010 г., постановено по адм. д. № 91/2010 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна - Елена Александрова Трашлиева, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение е отменена заповед № РД-20-019/24.02.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Сливен, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДС, във вр. с издаден Устройствен правилник на Областните дирекции "Земеделие" и утвърдено длъжностно разписание в сила от 5.02.2010 г., е прекратено служебното правоотношение на Елена Александрова Трашлиева поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Прието е от съда, че липсата на изработени длъжностни характеристики на новите длъжности "старши експерт" в Областна дирекция "Земеделие" - Сливен, не позволява да се изследва въпроса дали към датата на издаване на обжалваната заповед, е налице запазване на функциите, служебните задължения и изискванията за заемане на длъжността, изпълнявана до този момент от Трашлиева. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че числеността на администрацията на Областна дирекция "Земеделие" - Сливен е запазена. При сравнението на длъжностното разписание, в сила от 13.01.2009 г. и длъжностното разписание, в сила от 5.02.2010 г. се установява, че администрацията се състои от 42 щатни бройки. Запазен е и броят длъжности "старши експерт" в Областна дирекция "Земеделие" - Сливен - по 4 бройки в двете длъжностни разписания. Както правилно е посочено от първоинстанционния съд, легалното определение на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. За да се приеме наличието на "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, е необходимо да се установи кумулативното наличие на два елемента: длъжността като нормативно определена позиция вече не съществува, а от друга страна функциите, служебните задължения и изискванията, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност са отпаднали. При липса на изготвени длъжностни характеристики за длъжността "старши експерт" в областната дирекция към момента на издаване на оспорената заповед, съдът не може да направи сравнение дали има или няма идентичност на функциите, задълженията и изискванията и от там - дали има запазване на длъжността, изпълнявана от Трашлиева или тя е съкратена. Доводите на касатора в тази насока - че преди издаването на заповедта сходни функции са изпълнявали 2 "старши експерти" и 2 "младши експерти", а след 5.02.2010 г. - 1 старши експерт и 2 младши експерти са неоснователни. Подобни констатации липсват в заключението на вещото лице. Обратно - видно от отразеното там, допълнено при разпита му по време на съдебното заседание на 14.06.2010 г. и при двете длъжностни разписания - старото на Министерството на земеделието и храните, в сила от 13.01.2009 г. и новото такова на Областна дирекция "Земеделие" - Сливен, в сила от 05.02.2010 г., с агростатистика са се занимавали 1 "старши експерт" и 2 "младши експерта". Друг е въпросът, че експертът е констатирал наличие на възложени такива задачи (във връзка с агростатистиката) за "старши експерт" единствено в длъжностната характеристика, приложена в досието на Трашлиева и в тези на 2-та "младши експерти". За твърдяното в касационната жалба намаляване на броя служители, занимаващи се с изпълнението на функции и задължения, свързани с агростатистиката от 2 "старши експерти" плюс 2 "младши експерти" на 1 "старши експерт" плюс 2 "младши експерта" в новото длъжностно разписание по делото липсват данни. С оглед изложеното, неоснователен се явява и направеният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, е на административния орган, а не на съда или първоначалния жалбоподател. Задължението на съда по чл. 171, ал. 4 от АПК, да уведоми касатора, е изпълнено с указанията, дадени с разпореждане по делото от 09.04.2010 г. Не водят до други изводи и представените с касационната жалба длъжностни характеристики, изготвени на 12.07.2010 г. На първо място следва да се посочи, че те са създадени след издаването на обжалваната заповед, поради което не могат да бъдат относими към нейната законосъобразност. Освен това, по силата на чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Представените длъжностни характеристики в касационното производство са изготвени след постановяване на обжалваното решение, поради което са неотносими към правилността му. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,