Решение № 10377 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14298/2019 г.

Решение № 10377 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14298/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуалния представител юрк. Л. Илиева, против решение № 6342/29.10.2019 г., постановено по адм. д. № 9445/2019 г. от Административния съд София–град, с което е отменено неговото решение № 4409/29.07.2019 г. за отказано предоставяне на хуманитарен статут на Д. С., [гражданство], и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че по повод твърденията на лицето, че страда от тежко заболяване, следва да се има предвид, че лечението не е сред основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответната страна – Д. С. не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятно за страната съдебното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Д. С. против Решение № 4409/29.07.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. От фактическа страна, първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало с молба от 17.10.2016 г. от [гражданство] за предоставяне на международна закрила. Съставен е регистрационен лист, в който е отразено, че той е [дата на раждане] в [провинция], [държава], етническа принадлежност - [етническа принадлежност], религиозна принадлежност - [религиозна принадлежност], начално образование - ученик, владеещ пащу и дари език. С Решение № 16605/6.10.2017 г. на председателя на ДАБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. С.. С Решение № 14997/5.12.2018 г. по адм. дело № 1342/2018 г. на ВАС цитираният административен акт е отменен в частта, с която на [гражданство] е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне. Прието е, че административният орган не е изложил обосновани съображения относно обстановката в страната на произход, липсват и мотиви във връзка с приложението на забраната за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Не е извършена преценка, съобразена с висшия интерес на детето, включително във връзка с неговата лична ситуация и възможността за благоденствието му при евентуално връщане в страната на произход. Предвид възрастта на молителя и неговите здравословни проблеми, тази преценка е следвало да бъде извършена и подробно мотивирана, още повече предвид данните за конкретното място на произход, от което идва лицето. Касационната инстанция подчертава, че е безспорно установено, че търсещият закрила е непълнолетен, както и че има сериозни здравословни проблеми, по причина на генетично заболяване. Според касационната инстанция фактическата обстановка не е надлежно установена, а административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на непълнолетното лице. Мотивите относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут са бланкетни и не са съобразени с личното положение на кандидата за закрила, включително с това, че той е непълнолетен. Указано е при новото разглеждане да бъдат изложени подробни мотиви във връзка с предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, включително предвид актуалната ситуация в страната на произход; административният орган следва неотклонно да има предвид висшия интерес на детето, така, както е уреден в източниците на международното право. Със Заповед № РСР17 РД09-40/10.02.2017 г., издадена от кмета на СО, район Сердика В. Стоянов, главен експерт ОМПЗБ в отдел ПНДО на СО - район "Сердика", е определен за представител на търсещи закрила непридружени непълнолетни и малолетни лица, сред които жалбоподателя. /л. 47 от адм. дело № 11848/2017 г. на АССГ/. Със Заповед № 3 Д/Д-С-СК-074/3.02.2017 г. социалните работници в отдел "Закрила на детето" в ДСП Сердика Г. Тодорова и А. Аначкова са определени да представляват детето Д. С. за производството пред ДАБ за предоставяне на особена закрила по реда на ЗУБ. С Решение № 19-115-136/29.03.2019 г. на председателя на НБПП адв. А. Захариева е назначена за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя до приключване на административната фаза на производството по ЗУБ с постановяване на индивидуален административен акт. Проведено е интервю на 12.04.2019 г. в присъствието на адв. Захариева, представителя на чужденеца по чл. 25, ал. 1 ЗУБ, социален работник при което, запитан къде се намират понастоящем членовете на семейството му, жалбоподателят заявил, че има двама братя и две сестри, които са в [провинция], [държава]. На зададения въпрос за причините да напусне лагера, търсещият закрила отговорил, че един ден видял негови сънародници се готвят да напуснат страната, помолили го да ги придружи до център, за да си напазаруват. По-късно се изяснило, че бащата на жалбоподателя е оставил пари в залог. Преминали в Гърция, но са върнати в България. По отношение на здравословното му състояние, Д. С. заявил, че все още няма точна диагноза, яснота в тази насока би имало след като се вземе някаква проба. Не би се върнал в държавата на произхода си, защото няма да може да продължи образованието си и няма лечение за болестта му. Посочил две причини които са го мотивирали да напусне Афганистан, а именно - лечението му и обучението му. През 2016 г. талибаните приели закон, че всеки, който посещава училище, трябва да плаща 200 афгана. Посочил е, че животът бил сложен, имало безработица и нямал доходи. Притеснява го общата ситуация в страната, където всеки може да бъде убит без причина. Твърдял, че талибаните непрекъснато изпращат заплашителни писма и изнудват хората за пари. Когато през 2016 г. не платил на талибаните, те дошли в училище и го отвели в една къща, настоявайки да се обади на баща си. На следващата сутрин е отведен в Турция. Преписката съдържа справка вх. № МД 249/11.04.2019 г., изготвена от дирекция "Международна дейност" - ДАБ, в която е разгледано общото положение в страната, както и справка с дата 22.04.2019 г. конкретно за провинция Нангархар, в която се сочи, че в началото на м. април 2017 г. са започнали съвместни американско-афганистански операции срещу Ислямска държава в южната част на Нангархар. UNAMA е регистрирала сблъсъци в провинция Кунар между талибаните и Ислямска държава, като предполага, че това е едно от най-активните места за конфронтация между талибаните и ИД, въпреки че сблъсъците са продължили и в провинция Нангархар. Увеличените мерки за сигурност, прилагани от афганистанските национални сили за отбрана и сигурност, са подобрили значително сигурността в гр. Джалалабад, столицата на провинция Нангархар, през 2019 г., след като столицата на провинцията е била свидетел на 10 % увеличение на самоубийствените атаки през 2018 г., главно организирани от ИД. Според ООН източните провинции Нангархар, Кунар, Нуристан и Лагман са крепости на ИД. Броят на терористите се оценява на между 2500 и 4000 души. В Справка вх. № МД 474/23.08.2019 г. на цитираната дирекция са разгледани общата ситуация в Афганистан и положението на таджиките. В социален доклад, изготвен от директора на ДСП Сердика е изложено какво е споделило детето при проведените срещи. Сочи се, че на територията на България на жалбоподателя са направени изследвания, според които той е с генетична мутация и редовно е хоспитализиран с оглед регулярно проследяване на състоянието. Гражданинът на Афганистан е записан в индивидуална форма на обучение в единадесети клас в 74 СУ. Дадено е становище, че към момента не съществува пряк и непосредствен риск за развитието му. В съдебно заседание, проведено на 07.11.2018 г. по адм. дело № 1342/2018 г. на ВАС са приети писмени доказателства, обективиращи здравословния статус на жалбоподателя, комуто в епикризата, издадена от Клиниката по педиатрия за лечение на ендокринологични и генетични заболявания при СБАЛДБ "Проф. д- р Иван Митев" ЕАД за лечение от 17.07.2017 г. - 19.07.2017 г., е поставена диагноза [диагноза]; Според Етапна епикриза с дата 21.02.2018 г. на същото лечебно заведение се касае за [диагноза]; Резултат от ДНК анализ от 30.11.2017 г., при който е идентифициран хомозциготен вариант в SLCF2 A1 гена, който представлява вероятна причина за наблюдаваните клинични прояви при пациента, амбулаторни листове от 5.04.2017 г., от 19.04.2017 г., от 14.02.2017 г., от 21, 02.2017 г., от 24.04.2017 г.; от 8.06.2017 г., от 11.04.2018 г. Към Докладна записка вх. № ФУМИ 257/27.02.2019 г. на директора на РПЦ София /л. 28 от делото/ е приложена епикриза, издадена от цитираното по-горе лечебно заведение - Клиника по ревматология, кардиология и хематология за лечение на жалбоподателя в периода 16.01.2019 г. - 18.01.2019 г. с окончателна диагноза М08. 80 Други юношески артрити, множествена локализация. За да отмени Решение № 4409/29.07.2019 г. на председателя на ДАБ, съдът е приел, че органът не е събрал и анализирал сведения за нивото на здравеопазване в Афганистан при данните за състоянието на Д. С. с оглед формиране на преценка има ли подходящо лечение за чужденеца в тази страна. Съдът е посочил още, че преценка на здравословното състояние на жалбоподателя в контекста на неговата възраст към датата на искането за закрила, на нивото на здравеопазване в Афганистан с оглед конкретното негово състояние и прогноза за лечение в светлината на висшия интерес на детето не е направена от органа, поради което е извел извод, че административния акт следва да се отмени, а преписката следва да се изпрати на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на Д. С. в частта й на искане за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, при което предпоставките за хуманитарен статут по хуманитарни /здравословни причини следва да се преценят в контекста на сериозността на заболяването на търсещия закрила и възможността за повлияването му от средствата на медицината, достъпни в Афганистан, както и се събере и оцени информацията за ситуацията в страната на произход в този аспект. Решението е неправилно. Видно от данните по делото, административния орган е провел интервю на 12.04.2019 г. с Д. С. в присъствието на адв. Захариева, представител на чужденеца по чл. 25, ал. 1 ЗУБ, социален работник. Запитан къде се намират понастоящем членовете на семейството му, жалбоподателят заявил, че има двама братя и две сестри, които са в провинция Нангархар, Афганистан. Зададен му е въпрос за причините да напусне лагера, на който търсещият закрила отговорил, че един ден видял негови сънародници се готвят да напуснат страната; помолили го да ги придружи до център, за да си напазаруват. По-късно се изяснило, че бащата на жалбоподателя е оставил пари в залог. Преминали в Гърция, но са върнати в България. Д. С. заявил, че все още няма точна диагноза, яснота в тази насока би имало след като се вземе някаква проба. Не би се върнал в държавата на произхода си, защото няма да може да продължи образованието си и няма лечение за болестта му. Преписката съдържа справка вх. № МД 249/11.04.2019 г., изготвена от дирекция "Международна дейност" - ДАБ, в която е разгледано общото положение в страната, както и справка с дата 22.04.2019 г. конкретно за провинция Нангархар, в която се сочи, че в началото на м. април 2017 г. са започнали съвместни американско-афганистански операции срещу Ислямска държава в южната част на Нангархар. UNAMA е регистрирала сблъсъци в провинция Кунар между талибаните и Ислямска държава, като предполага, че това е едно от най-активните места за конфронтация между талибаните и ИД, въпреки че сблъсъците са продължили и в провинция Нангархар. Увеличените мерки за сигурност, прилагани от афганистанските национални сили за отбрана и сигурност, са подобрили значително сигурността в гр. Джалалабад, столицата на провинция Нангархар, през 2019 г., след като столицата на провинцията е била свидетел на 10 % увеличение на самоубийствените атаки през 2018 г., главно организирани от ИД. Според ООН източните провинции Нангархар, Кунар, Нуристан и Лагман са крепости на ИД. Броят на терористите се оценява на между 2500 и 4000 души. По делото е представена и Справка вх. № МД 474/23.08.2019 г. видно, от която са разгледани общата ситуация в Афганистан и положението на таджиките. В социален доклад, изготвен от директора на ДСП Сердика е изложено какво е споделило детето при проведените срещи. Сочи се, че на територията на България на жалбоподателя са направени изследвания, според които той е с генетична мутация и редовно е хоспитализиран с оглед регулярно проследяване на състоянието. Гражданинът на [държава] е записан в индивидуална форма на обучение в единадесети клас в 74 СУ. Дадено е становище, че към момента не съществува пряк и непосредствен риск за развитието му. По делото са представени и доказателства, обективиращи здравословния статус на жалбоподателя, комуто в епикризата, издадена от Клиниката по педиатрия за лечение на ендокринологични и генетични заболявания при СБАЛДБ "Проф. д- р Иван Митев" ЕАД за лечение от 17.07.2017 г. - 19.07.2017 г., е поставена диагноза [диагноза]; Според Етапна епикриза с дата 21.02.2018 г. на същото лечебно заведение се касае за [диагноза]; Резултат от ДНК анализ от 30.11.2017 г., при който е идентифициран хомозциготен вариант в SLCF2 A1 гена, който представлява вероятна причина за наблюдаваните клинични прояви при пациента, амбулаторни листове от 05.04.2017 г., от 19.04.2017 г., от 14.02.2017 г., от 21, 02. 2017 г., от 24.04.2017 г.; от 08.06.2017 г., от 11.04.2018 г. Настоящата инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционнния съд относно липсата на преценка от страна на административния орган за здравословното състояние на чужденеца в контекста на възрастта му. Следва да се посочи, че лечението, за което твърди, че е дошъл чужденецът не е сред основанията за предоставяне на хуманитарен статут, дори в случаите, когато такова лечение не може да бъде осигурено в държавата по произход. В решението си по дело № 542/2013 г. СЕС посочва, че дадена държава - членка няма задължение, предвиждащо в посочената държава - членка да се разреши пребиваването на чужденец, страдащ от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве, или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в държавата му на произход или в третата страна, където е пребивавал по-рано, няма подходящо лечение, без да е налице лишаване от грижи, което е причинено умишлено на този чужденец в посочената страна. В този смисъл са и насоките за Афганистан на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището. Липсата на персонал и адекватна инфраструктура за справяне с нуждите на хората с (тежки) медицински проблеми не би отговаряла на изискванията за наличие на преследване или сериозна вреда, за да бъде идентифициран в съответствие с чл. 6 от Директива 2011/95 ЕС, освен ако лицето не е умишлено лишено от здравни грижи. В случай на лица, които живеят с умствени и физически увреждания, индивидуалната оценка дали дискриминацията и малтретирането от страна на обществото и /или от семейството може да представлява преследване, трябва да се отчитат тежестта и/или повтаряемостта на деянията или дали те се случват като натрупване на различни мерки. Не всички лица под този профил биха се изправили пред нивото на риск, необходимо за установяване на обоснован страх от преследване. Индивидуалната оценка за това, дали има разумна степен на вероятност кандидатът да се сблъска с преследване трябва да вземе предвид обстоятелствата, влияещи на риска, като - естеството и видимостта на умственото или физическото увреждане, отрицателното възприемане от семейството и др. В допълнение, настоящата инстанция намира, че не добрият здравен и психичен статус на молителя, сам по себе си не е основание за предоставяне на международна закрила. В този смисъл е решение № 12844/24.10.2018 г. по адм. дело № 1494/2018 г. на Върховен административен съд. Съдът счита за основателен и довода в касационната жалба, че за изясняване на цялата фактическа обстановка, административния орган е съобразил и разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) според която, когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не е малолетен или непълнолетен, интервюиращият орган назначава експертиза за установяване на възрастта му след предварителното информирано съгласие на чужденеца или на неговия представител. Видно от данните по делото, Д. С., [гражданство] се е представил за непълнолетно непридружено лице. В хода на административното производство, същият не е представил документи, които да удостоверят самоличността му, като тя е удостоверена посредством подписана от него декларация по чл. 30 от ЗУБ. С оглед необходимостта от изпълнение на задължението за пълно проучване на бежанската история е била назначена експертиза за установяване на възрастта. Видно от направената експертиза, приложена по административната преписка, приблизителната възраст на чужденеца е около 20 години, поради което административният орган правилно е приел, че чуждият гражданин следва да се третира като пълнолетен. С оглед на гореизложеното решението на съда като неправилно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на лицето да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение