Решение № 682 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2008 г.

Решение № 682 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. от гр. Х., срещу решението от 24.01.2008 г. по в. гр. д. № 494/2007 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 6.06.2007 г. по гр. д. № 897/1999 г. на Хасковски районен съд, с което е уважен предявения от М. Т. Т., Ф. М. Т., С. Т. К. и Р. Т. К., всички от гр. Х., срещу Г. С. Г. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот: имот пл. № 7047 в кв.121 по плана на гр. Х. и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на реална част от същия недвижим имот, представляваща северната част от имота, означена с точки 1, 2, 3 и 4 и точки 1, 6, 7, 8 и 4 съгласно скица № 8 - неразделна част от решение № 188/18.06.2004 г. по в. гр. д. № 1083/2002 г. на Хасковски окръжен съд, ведно със стопанската постройка върху нея. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и се постанови ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.делото бъде върнато за разглеждане от въззивния съд. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата М. Т. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя писмена защита. Ответниците по жалбата Ф. М. Т., С. Т. К. и Р. Т. К. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от М. Т. Т., Ф. М. Т., С. Т. К. и Р. Т. К., всички от гр. Х., срещу Г. С. Г. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот: имот пл. № 7047 в кв.121 по плана на гр. Х. и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на реална част от същия недвижим имот, представляваща северната част от имота, означена с точки 1, 2, 3 и 4 и точки 1, 6, 7, 8 и 4 съгласно скица № 8 - неразделна част от решение № 188/18.06.2004 г. по в. гр. д. № 1083/2002 г. на Хасковски окръжен съд, ведно със стопанската постройка върху нея. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците са собственици на недвижимия имот, както и спорната част от 54 кв. м. е част от собствения на ищците имот и че ответника упражнява фактическата власт върху тази част без правно основание. Решението е правилно. Установено е, че с н.а. № 133/1966 г. праводателят на ответника по иска, сега касатор, Г. Колев продава на С. и Ф. Т. (Т. М. Т. и Ф. Т. Т. според удостоверението по делото за идентичност на имената) притежавания от него п. III-723 в кв.122 по плана на гр. Х., състоящ се4 от 366 кв. м, заедно с построената в него масивна жилищна сграда. В кадастралния план от 1972 г., одобрен заедно с нов регулационен план през 1977 г., имот пл. № 723, за който е бил отреден парцел **** е заснет като два отделни имота с пл. № 7047 (записан на С. К. в разписния лист) и пл. № 6857 (записан на Т. и Ф. Т.). С н. а. № 15/1975 г. Т. и Ф. Т. даряват на сина си М. Т. втори жилищен етаж и 1/2 ид.ч. от дворно място цялото от 652 кв. м., представляващо имот пл. № 723. С н. а. № 150/1997 г. Р. К. и С. К. продават на ответника по исковете, сега касатор, Г. Г. дворно място с площ 282 кв. м. заедно с построените в него двуетажна масивна сграда с площ 79 кв. м. и лятна кухня. В хода на делото ответникът по исковете за собственост е завел срещу ищците иск с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.) за установяване, че в кадастралния план от 1972 г. е допусната грешка в заснемането на границата между имотите на страните - че границата между имоти пл. № 7047 и имот пл. № 6853 следвало да минава на 0,40см. на север от жилищната сграда в имот пл. № 7047, в права линия от улицата до построената в източната част на имот пл. № 6857 стопанска сграда и по южната стена на тази сграда до страничната имотна граница с имот пл. № 6853. С влязло в сила решение по гр. д. № 1198/2000 г. на Хасковски районен съд е отхвърлен иска срещу Ф. М. Т., С. Т. К. и Р. Т. К., а с въззивното решение по в. гр. д. № 1083/2002 г. на Хасковски окръжен съд - и срещу М. Т. Решенията са влезли в сила и съгласно чл. 220, ал. 1 от ГПК са задължителни по разрешения с тях спор между страните за собственост към минал момент, а именно влизане в сила на кадастралния план, въз основа на който е изработен застроителния и регулационен план на населеното място. Спорът за собственост към този минал момент касае спорната част от имота по настоящото дело. В аспект на спора за собственост към настоящия момент, изходът на спора за собственост към минал момент означава, че правата на праводателите на страните към 1972 г. и принадлежността на спорната част към имота на единия от тях към онзи момент, не може да бъде пререшаван в настоящия спор. По делото освен възражението за придобивна давност по отношение на спорната част от имота, няма твърдения и данни за последващи промени в принадлежността на спорната част към имот пл. № 7* които да бъдат изяснявани и съобразявани в спора за собственост на имота и спорната част към настоящия момент. Независимо от това въззивният съд е обсъдил и събраните по делото доказателства, поради което твърдението на касатора, че не са обсъдени доказателствата, са и неверни. Същото се отнася и до твърдението, че не е обсъдено възражението за придобиване на спорната част по давност от ответника по иска. Възражението е обсъдено от въззивния съд и правилно е прието, че в случая разпоредбата на чл. 181 на ЗТСУ (отм.), на която се позовава ответника по иска, не намира приложение, тъй като да за се приеме, че е изтекла придобивна давност е необходимо частта от имота, предмет на владението да може да се обособи в самостоятелен парцел, което условие в случая не е налице предвид незначителната по площ спорна част от 54 кв. м. от имота. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдилищата са се произнесли извън предмета на иска, "свръх петитум". На този довод, въззивния съд правилно е отговорил, че по делото не е предприето и не е допуснато изменение на иска, а в съдебното заседание на 27.03.2007 г. е уточнена спорната част от имота графично - така както е била отразена в експертното заключение по спора за собствеността й към миналия момент. Идентичността на спорната част от имота по двете дела е безспорна по делото и уточняването й графично, не съставлява изменение на иска, нито произнасянето на съда е извън предмета на иска, както неоснователно се поддържа от касатора. Графичното уточняване на спорната част земя не десезира съд със спора и за построената върху тази земя стопанска постройка, заявен с исковата молба. Поради това неоснователни са и доводите за недопустимост на въззивното решение за тази постройка. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), то трябва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника по жалбата М. Т. следва да бъдат присъдени направените от него разноски в касационната инстанция в размер на 200 лв. - за адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение