Решение № 14484 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2017 г.

Решение № 14484 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. К., от [населено място], против решение № 6600 от 13.11.2017 г. по адм. дело № 4299/2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение № 2153-21-57 от 14.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ С.-град, с което е оставена без уважение жалбата му вх. № 1012-21-176/09.02.2017 г., по регистъра на ТП на НОИ С.-град, срещу разпореждане № 550714/203 от 26.02.2016 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. К. против решение № 2153-21-57 от 14.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ С.-град, с което е оставена без уважение жалбата му вх. № 1012-21-176/09.02.2017 г., по регистъра на ТП на НОИ С.-град, срещу разпореждане № 550714/203 от 26.02.2016 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията по § 4, ал. 1 от КСО - няма изискуемия се стаж по условията на втора и първа категория, както и необходимия сбор от възраст и осигурителен стаж. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане от 04.07.2001 г. на К. е отпусната социална пенсия за инвалидност въз основа на Е. Р. от 20.06.2001 г., с което му е определена 91 % Трудова неработоспособност. Издадени са и последващи разпореждания за осъвременяване на пенсията. Със заявление от 11.03.2014 г. К. е пожелал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ и социална пенсия за инвалидност по чл. 90 а от Кодекса за социално осигуряване. С разпореждане от 20.05.2014 г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради ненавършване на необходимата възраст от 63 г. и 8 м. на основание чл. 68 ал. 1 и 2 от КСО и паради липса на основания по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО. Последвала е административна процедура по обжалване на отказа и проверки на нови обстоятелства изтъквани от жалбоподателя пред длъжности лица по пенсионно осигуряване. Със заявление от 17.07.2015 г. е подадено искане от К. за преценка на правото му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Извършена е проверка на данните на представената от Кръстев трудова книжка с вписан период на осигурител "Б. К."АД с период от 01.07.1979 – 01.01.1980 г. на длъжност "Леяр" в цех "Ширпотреба". Установено е че Кръстев фигурира във разплащателните ведомости за друг период – 01.08.1979-05.12.1979 на длъжност "работник" в цех "Ширпотреба". Тези констатации са отразени в протокол № КП-5-21-00093763/21.12.2015 г., като е издаден нов обр. УП-3 № 1649/11.12.2015 г., анулиращ предходния. Извършена е проверка и на разплащателните ведомости на дружество "Овча купел"ЕООД С., правоприемник на ППСНП "Вторични суровини", която е установила, че за периода 01.04.1980-26.04.1982 г. К. фигурира на длъжност "леяр" без да са налице данни относно цех, звено. Извършена е проверка и на разплащателните ведомости на СПММ"И.", правоприемник на СД"И.", от която се установява, че за периода 15.01.1985-31.03.1985 Кръстев фигурира в документацията, но без посочване на цех, звено, допълнително възнаграждение за вреден труд. С разпореждане № 550714/203/26.02.2016 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Направен е извод за липса на изискуемия стаж по условията на първа и втора категория труд, както и необходимия от възраст и осигурителен стаж, т. е. липсата на основания за отпускане на пенсия по реда на Параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. С решение № 2153-21-57/14.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ С. град е отхвърлена жалбата на К. срещу разпореждане № 550714/203 от 26.02.2016 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е направил правилен извод, че К. не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като няма необходимия стаж от първа и втора категория, както и необходимия сбор от възраст и осигурителен стаж. Не отговаря и на изискванията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като няма изискуемата се възраст 63 години и 8 месеца и осигурителен стаж от 38 години. Неоснователни са наведените касационни оплаквания за нарушение на материалния закон. Положеният от К. труд през посочените три периода не попада под нормата на чл. 4 а б. "м" от ПКТП (отм.);. Представеният удостоверителен документ обр. № 1377/25.09.2014 г. за положен труд в "Б. К."АД с период от 01.07.1979 – 01.01.1980 г. на длъжност "Леяр" в цех "Ширпотреба", е анулиран. Установен е нов период- 01.08.1979-05.12.1979, като трудът е положен на длъжност "работник" в цех "Ширпотреба". Трудът положен в "Овча купел"ЕООД С. за периода 01.04.1980-26.04.1982 г. и в СПММ"И." за периода 15.01.1985-31.03.1985 г. е на длъжност "леяр" без да са налице данни относно цех, звено, допълнително възнаграждение за вреден труд. Ето защо този труд не попада под нормата на чл. 4 а б. "м" от ПКТП (отм.);. Разпоредбата изисква трудът да е положен в леярските производства/цехове/, леярните, линиите за непрекъснато леене, валцуване и изтегляне на цветни и благородни метали. Доказателства трудът да е положен от Кръстев в подобни специализирани звена по делото не са събрани. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице изложените касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,