Решение № 10780 от 25.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Рангелов от [населено място] ,област Пловдив, чрез адв. Пенчев, подадена срещу решение 478/17.03.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 10/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЛС01-35/22.12.2021г. на директор на Басейнова дирекция Източно беломорски район, при Министерство на околната среда и водите/БДИБР при МОСВ/, с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител младши експерт- контрол в дирекция Контрол в БДИБР, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени и да се постанови ново, с което се отмени оспорваната от него заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция Източно беломорски район- не се явява, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор Д. Рангелов против заповед ЛС01-35/22.12.2021г. на директор на БДИБР при МОСВ, с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител младши експерт- контрол в дирекция Контрол в БДИБР, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че оспорващият е бил служител в МВР в периода 22.08.1992 г. до 22.10.2014 година и въз основа на подадено заявление на Рангелов е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.10.2014г., на основание чл. 69,ал.2 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Прието е, че със Заповед рег. ЛС-01-23/01.06.3020 г. на директора на БДИБР, жалбоподателят е назначен след конкурс на длъжност младши експерт0 контрол в Дирекция Контрол на БДИБР, с ранг V младши. С оспорената пред административния съд заповед ЛС 01-35/22.12.2021г. на директор на БДИБР при МОСВ, е прекратено служебното правоотношение на Рангелов като държавен служител младши експерт- контрол в дирекция Контрол в БДИБР, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл. При това положение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон - при установено наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл подписана е от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решаващият съд е приел и спазване на изискванията на материалния закон, тъй като оспорващият е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно съдът е отхвърлил възражението, че правото на пенсия е придобито не при условията на общата норма на чл. 68 от КСО, а при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО, като е посочил, че предпоставка за прилагане на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, е възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и случаите на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО, която норма създава привилегия за правоимащите лица, с оглед спецификата на работата им. С нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗДСл е дадено право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, само на основание установяване на отработено време на посочените длъжности, като е създаден облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО, но посоченото не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, а само установява привилегирован състав за нейното придобиване по отношение на определени категории лимитативно изброени служители. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 22. 12.2021 г., Рангелов получава пенсия за осигурителният стаж и възраст, като е упражнил правото си въз основа на заявление, подадено на03.11.2014 г., когато е бил на възраст 45 г. и 11 мес. При така установената фактическа обстановка правилно инстанцията по същество е достигнала до извода, че спрямо служителят е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Този извод е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Цитираната разпоредба дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. В този смисъл не са основателни оплакванията на касационния жалбоподател, че актът е издаден при липсата на кумулативните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл определен осигурителен стаж и достигната възраст. Пенсията е отпусната именно при наличието и на двете кумулативни предпоставки по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО/ в редакцията и през 2014 година/, относно правото на служителите от МВР да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без значение на възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по посочените в нормата закони. Нормата е специална, тъй като създава привилегирован режим за посочените в нея лица, но отново става дума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно хипотезата попада в приложното поле на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. В този смисъл ирелевантна е възрастта на държавния служител към момента на оспореното прекратяване на служебното правоотношение, в това число и дали е достигната възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВАС по сходни казуси, подробно описана от първоинстанционния съд. В тази връзка е неоснователно и възражението за противоречие на оспорвания акт с целта на закона, тъй като именно законът е предвидил възможност, при която е допустимо прекратяване на служебното правоотношение на служителя при придобито и упражнено право на пенсия преди възникване на служебното правоотношение, което е прекратено. Настоящият съдебен състав намира за не относима цитираната в касационната жалбата съдебна практика, тъй като с изменението на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, актуално към датата на издаване на заповедта, изискването е лицето да е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без законодателят да е визирал единствено основният състав на нормата на чл. 68 от КСО за това. Доколкото правата на лицата по чл. 69 от КСО са свързани с правото им да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, но при облекчени условия, съдът приема, че в процесния случай, е изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл в нейната актуална редакция. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение