Решение № 6471 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2018 г.

Решение № 6471 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на ТП на НОИ - П., против Решение № 2211/13.12.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 2158/2017 г., по описа на съда, XII състав. С него съдът е отменил Решение № 2153-15-140/20.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е оставено без уважение искането на Д. В. Д. за отмяна на Разпореждане № 4405154572/№ 3045-15-83/06.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - П., с което е разпоредено, същата да възстанови изплатените суми за пенсия в непогасената по давност част на вземането. Касационният жалбоподател счита първоинстанционното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени решението на Административен съд П. и да присъди в полза на ТП на НОИ - П. следващото се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Д. В. Д. не изразява становище по жалбата на директора на ТП на НОИ - П. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че неправилно административният съд приема, че не се касае за недобросъвестно получени суми от ответницата. На последната е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст през 1999 г. при наличието на осигурителен стаж трета категория 26 г., 10 м. и 05 дни. При възстановяване на пенсионното досие е доказан осигурителен стаж от трета категория - 14 г. 04 м. 17 дни. Допълнително изтъква, че с Решение № 148/25.01.2016 по адм. д. 2235/2015 г. на АС-П., оставено в сила с Решение № 6458/23.05.2017 по адм. д. 2776/2016 г. на ВАС, шесто отделение е прието, че задължение на ответницата е да представи документи за осигурителен стаж и осигурителен доход след като претендира отпускането на пенсия, и че към 15.05.1999 г. не е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 2153-15-140/20.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е оставено без уважение искането на Д. В. Д. за отмяна на Разпореждане № 4405154572/№ 3045-15-83/06.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - П., с което е разпоредено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО, същата да възстанови неправилно изплатените суми за пенсия в непогасената по давност част. От фактическа страна не е спорно, че по - рано на Д. Д. с Разпореждане № 4405154572/1999 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.05.1999 г. при наличие на осигурителен стаж от трета категория 26 г. 10 м. 05 дни. Осигурителният доход е изчислен за периодите 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. и 01.01.1997 г. -15.03.1997 г. На осн. чл. 108, ал. 1 от КСО компетентните длъжностни лица са извършили проверка на документите, удостоверяващи осигурителния стаж и доход на Д. В. Д. Във връзка с проверката на разходите на държавното обществено осигуряване и отпуснатата по - рано пенсия на Д., е издаден Констативен протокол № 702 от 08.05.2014 г., съдържащ констатации за проверявания период от 15.05.1960 г. до 15.05.1999 г. В протокола е установено, че Д. е декларирала (лист 37 от първоинстанционното дело) периодите, осигурителя и длъжностите, които е заемала за това време. Сочи, че не съхранява оригинални документи за проверяваните обстоятелства свързани с полагането на труд при съответния работодател. В протокола е отбелязано, че за проверяваният период съгласно Регистъра на осигурените лица, за Д. Д. няма подавана информация. Декларира пред ТП на НОИ - П. в декларация вх. № 2719-2 от 06.03.2014 г. (лист 38 от първоинстанционното дело), че служителите я уверили, че ще направят каквото е необходимо за пенсията й. За периода на проверката и след поискване от страна на административния орган, от "Ален мак" АД гр. П., се депозира писмо, че Д. не фигурира в разплащателните ведомости за периода 10.1970 г. - 12.1976 г. (лист 41 от първоинстанционното дело). От "Балкантекс" АД гр. П. постъпва информация (лист 43 от делото пред първата инстанция), че за периода от 1967 г. до 1974 г. Д. не е била назначавана или преназначавана в това предприятие, последното правоприемник на "ДИП Девети септември" - гр. П. Приложено е писмо от Всестранни услуги - Б. "Р." гр. П. относно периода 01.01.1976 г. - 31.12.1983 г. Видно от УП-3 № 009 от 17.06.2014 г. (лист 45 от първоинстанционното дело) лицето е работило там от 30.12.1974 г. до 06.06.1983 г. като "работник по чистотата" и за този период е било осигурявано за всички осигурителни случаи. Във "Флавия" АД, (бивш "П. Ч.") лицето е полагало труд, като за това свидетелства приложеното по делото УПИ - 3 изх. № 64 от 05.08.2014 г. На изпълняваната от Д. длъжност "работник обувно производство" от 05.10.1970 г. до 19.12.1974 г., трудът й е бил зачетен от втора категория. Според справката, която е представена от ТП на НОИ - П. и след извършената проверка по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО, на осн. чл. 104 от КСО е прието, че Д. има стаж превърнат към III категория труд, общо от 14 години, 04 месеца и 17 дни. При така установените факти в производството по проверка по чл. 108 от КСО, на осн. чл. 99, ал. 1 от КСО е издадено Разпореждане № 4405154572/Протокол ПР-769 от 22.04.2015 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - П. Посочено е като основание за изменението, че Д. не доказва стаж в периода 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. и 01.01.1997 г. - 15.03.1997 г., от който е определен през 1999 г. индивидуален коефициент. Жалбоподателката не е установила приетия за наличен с разпореждането от 1999 г. осигурителен стаж с продължителност 26 г., 10 м., 05 дни при условията на трета категория труд. Поради това ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - П. на осн. чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, ред. ДВ бр. 22 от 2015 г. е отменил влязлото в сила Разпореждане № 4405154572 от 1999 г. и всички последвали го разпореждания. Това си свое правомощие той е почерпил от новелата на разпоредбата, според която влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал. В разпореждането изрично е посочено и, че на осн. чл. 114 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от лицето, заедно с лихвите по чл. 113 от КСО. Разпореждането е получено от Д. Д. на 04.05.2015 г. лично, за което по делото пред първата инстанция се прилага и известие за доставяне. Актът е обжалван по административен ред пред директора на ТП на НОИ - П. С Решение № 2153 - 15-31 от 06.08.2015 г. същият е приел за неоснователна жалбата на лицето против оспореното пред него Разпореждане от 22.04.2015 г. и е отхвърлил жалбата на Д. Решението на директора на ТП на НОИ -П. е било предмет на съдебен контрол пред Административен съд П. Като доказателство се представя приобщеното в административната преписка по делото Решение № 148 от 25.01.2016 г. на Административен съд П., постановено по адм. д. № 2235 от 2015 г. по описа на съда, потвърдено с Решение № 64 от 23.05.2017 г. на Върховен административен съд, шесто отд., постановено по адм. д. № 2776 от 2016 г. На основание чл. 98, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено друго Разпореждане № 4405154572/№ 3045-15Ч83/06.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - П. (лист 86 от първоинстанционното дело) за възстановяване на неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 25 585, 33 лв., за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г., от които главница в размер на 13 980,82 лв. и лихва в размер на 11 604,51 лв. начислена към 06.06.2017 г. Посочено е в разпореждането, че погасената по давност сума за периода от 15.05.1999 г. до 31.12.2006 г. не се събира на основание чл. 115 от КСО. Това разпореждане отново е било оспорено от Д. с твърдения за незаконосъобразност пред директора на ТП на НОИ -П. В жалбата лицето прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ТП на НОИ за периода от 5 години назад. Счита, че е прието неправилно, че погасителната давност е 10 години. Поддържа в жалбата, че е добросъвестно лице по смисъла на чл. 114 от КСО и поради това не дължи връщане на сумите. С Решение № 2153 - 15-140 от 20.07.2017 г. директорът на ТП на НОИ - П. е уважил жалбата на Д., че вземането за неоснователно получени суми като пенсия за осигурителен стаж и възраст, е погасено по давност за периода от 01.01.2007 до 31.12.2011 г. и по арг. от чл. 115 от КСО. Поради това в обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ е прието, че лицето не дължи сумата от 16863,56 лв., от които главница - 7734,82 лв. и лихва от 9128,74 лв. С решението е потвърдено Разпореждане № 4405154572/№ 3045-15Ч83/06.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - П., в останалата му част. Това означава, че Д. следва да възстанови и на осн. чл. 114 от КСО главница за разликата над сумата от 7734,82 лв. до размера на 13 980,82 лв. и лихва за горницата над 9128,74 лв. до 11 604,51 лв. При така изложената фактическа обстановка, която правилно е възприета от първоинстанционният административен съд, последният неправилно е оценил правнорелевантните факти и е достигнал до погрешен извод, че Решение № 2153 - 15-140 от 20.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ -П., в обжалваните от страната части, е незаконосъобразно. Правният спор е относно това дали за периода, за който на Д. е разпоредено да възстанови неоснователно непогасена по давност получена сума, тя е била добросъвестна. Действително в Кодекса за социалното осигуряване не се съдържа легално определение за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания по смисъла на Кодекса и съпътстващите го материалноправни норми. Изхождайки от общото понятие за добросъвестност на едно лице, следва да се отчете неговото субективно възприятие (усещане, отношение) към фактите от обективната действителност при наличието, на които то ще претендира свое материално субективно право. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Общо положение в гражданското право е добросъвестността да се предполага винаги. Този, който обвинява в недобросъвестност следва да го докаже, т. е. не може да се предполага недобросъвестност в поведението и действията на дадено лице. Правилно в този смисъл административният съд е приел, че добросъвестността по КСО е обстоятелство, което се предполага, като в тежест на административния орган е да докаже наличие на недобросъвестност (в този смисъл е и константната практика на ВАС, нVI отделение: Решение № 11095 от 25. 09.2017 г. по адм. д. 1339/2017, Решение № 1234 от 04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г., Решение № 6207 от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., Решение № 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., Решение № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., Решение № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., Решение № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г.), проявена от лицето. Фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно недобросъвестността на получателя на осигурителното плащане, следва да се докажат от административният орган. В хода на административното производство и видно от представената с административната преписка декларация на Д. Д. (на лист 38 от първоинстанционното дело), същата признава неизгодни за себе си факти, а именно, че използвала съдействието на служител от ТП на НОИ -П., за да й бъде "оправена", както самата тя заявява, пенсията й. Тази декларация разколебава вътрешното убеждение на съдебния касационен състав, че лицето е било добросъвестно, т. с., че не е знаело, че получава пенсия, която не й се следва, защото няма доказан необходим осигурителен стаж и доход за това. В случая се касае за доказателство събрано в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ -П., което основателно подлага на съмнение обстоятелството, че Д. е била добросъвестна по смисъла на чл. 114 от КСО. Жалбоподателката с оглед указаната й от съда доказателствената тежест следваше да ангажира доказателства, че й се следва отпусната по - рано пенсия през 1999 г. за осигурителен стаж и възраст и, че има необходимия за това осигурителен стаж. До приключване на устните състезания по делото пред първоинстанционният административен съд, от Д. не са приложени доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС, от които да се приеме за установено, че лицето има правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 68, ал. 3 от КСО. Обстоятелството, че пенсионното досие на Д. не е налично в ТП на НОИ - П. не опровергава извода на съда, че лицето е било недобросъвестно при получаване на пенсията за осигурителен стаж и възраст. По същество липсата на оригиналното досие не пречи на работодателя да възстанови документите, които издава по образец № 2 и № 3, изготви съответните удостоверения на база разплащателните ведомости. Правилно поради това е било изменено на осн. чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО в релевантната редакция и влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл е установената съдебна практика на Върховен административен съд (например в Решение № 13958/21.12.2015 г. по адм. дело № 3045/2015 г., Решение № 10491/12.10.2015 г. по адм. д. № 1609/2015 г., Решение № 11387/22.08.2013 г. по адм. д. № 5238/2013 г., Решение № 2686/10.03.2016 г. по адм. дело № 6395/2015 г., Решение № 6458 от 23.05.2017 г. по адм. д. № 2776/2016 г. на ВАС, шесто отделение и др.). При тези констатации, настоящата съдебна инстанция достига до извод, че ответницата по касация не доказва, че са били налице предпоставките за отпускане на пенсията й по разпореждането от 1999 г., поради установения осигурителен стаж и възраст, т. с. че има общ осигурителен стаж от 26 години, 10 месеца и 4 дни. Получената на основание издаденото разпореждане от 1999 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст в частта, в която не е погасена по давност е получена недобросъвестно от Д. Д. по смисъла на чл. 114 от КСО и подлежи на връщане, ведно с акцесорното задължение за лихви по чл. 113 от КСО. Решение № 2153 - 15-140 от 20.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П., в частта, в която е потвърдено Разпореждане № 4405154572/№ 3045-15Ч83/06.06.2017 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - П. в частта, в която вземането не е погасено по давност е законосъобразно. При така изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение счита, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на Д. В. Д. да се отхвърли като неоснователна. По разноските: С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК на ТП на НОИ - П. се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото за един юрисконсулт, по арг. от чл. 78, ал. 1, предл. първо от ГПК. Същите възлизат на 100 лв. и се присъждат на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, ред. ДВ бр. 8 от 2017 г. и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на осн. чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,