Решение № 4749 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15278/2012 г.

Решение № 4749 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15278/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Милена Георгиева Рангелова от гр. Симеоновград, обл. Хасково, против решение № 181 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 246 по описа за 2012 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ж-33-4 от 27.07.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до недопустимост, нарушения на чл. 54ж, ал. 1 и чл. 54г, ал. 4 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Милена Георгиева Рангелова от гр. Симеоновград против решение № Ж-33-4 от 27.07.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково, с което са потвърдени разпореждания № 264-02-133-16 от 4.06.2012 г. и № 264-02-133-17 от 04.06.2012 г., издадени от началник Сектор "ПОБГВ" (определеното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО). С първото разпореждане е отменено влязлото в сила разпореждане № 264-02-133-1 от 1.12.2011 г., с което на жалбоподателката е било отпуснато парично обезщетение за безработица. С второто разпореждане е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото на 18.11.2011 г. заявление. Към момента на издаване на разпореждане № 264-02-133-16 от 4.06.2012 г. действащата разпоредба на чл. 54ж, ал. 1 от КСО е предвиждала, че паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. На длъжностното лице по ал. 1 не е предоставена компетентност да отменя влезли в сила разпореждания, с които е било отпуснато парично обезщетение за безработица. Такова правомощие е уредено едва с новата алинея 2 на чл. 54ж (ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). В съответствие с чл. 54ж, ал. 1 от КСО ръководителят на РУСО - Хасково е издал заповед № 103 от 27.04.2012 г., с която е определил началника на Сектор "ПОБГВ" за длъжностно лице с компетентност да издава разпореждания при отпускане, изменение, отказване, спиране, прекратяване, възобновяване и възстановяване на паричните обезщетения за безработица, но не и да отменя вече издадени и влезли в сила разпореждания. Съгласно установената съдебна практика (решение № 7655 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 999/2012 г., VI о., решение № 14425 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9078/2012 г., VI о., решение № 1730 от 3.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2011 г., VI отд. и цитираните в него предишни решения на ВАС) длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО не може да отменя разпореждането си за отпускане на обезщетение за безработица, а разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица в тази й част противоречи на чл. 54ж, ал. 1 - 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) и не следва да бъде прилагана. При липса на специална процесуална норма в КСО отмяната на влязлото в сила разпореждане № 264-02-133-1/1.12.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица е следвало да бъде извършена по реда и на основанията по чл. 99, точки 1 - 7 от АПК от непосредствено по-горестоящия административен орган. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че при издаване на разпореждане № 264-02-133-16/4.06.2012 г., с което е отменил свое разпореждане № 264-02-133-1/1.12.2011 г., началник Сектор "ПОБГВ" е действал при липса на материална компетентност. Нищожността на разпореждане № 264-02-133-16/4.06.2012 г. влече нищожността на разпореждане № 264-02-133-17/4.06.2012 г., с което началник Сектор "ПОБГВ" се е произнесъл отново по заявлението от 18.11.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. В производството по административно обжалване ръководителят на териториалното поделение на НОИ е следвало да упражни контрол относно компетентността на длъжностното лице, издало разпорежданията и на основание чл. 97, ал. 1 от АПК да обяви нищожността им. Като не е извършил проверка за валидността на оспорените пред него актове, Директорът на РУСО, гр. Хасково, е издал незаконосъобразно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по същество, с което да се отмени оспореното решение на Директора на РУСО, гр. Хасково и да се прогласи нищожността на потвърдените разпореждания. Следва да бъде уважено искането на касационната жалбоподателка за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции с общ размер 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,