Решение № 6619 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 456/2012 г.

Решение № 6619 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 456/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 25.11.2011 г. по адм. дело № 344/2011 г. по описа на Административния съд - Русе, с което е бил отменен издадения от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" акт № 01-6500/21251 от 9.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на Мехмед Ахмедов Куруев. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Мехмед Ахмедов Куруев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Мехмед Ахмедов Куруев подал до Държавен фонд "Земеделие" заявление за подпомагане за 2009 г. с уникален регистрационен номер 18/270509/19523 по Схемата за единно плащане на площ и по национално доплащане на площ от 11,18 хектара, представляваща земеделски земи в землището на град Глоджево, община Ветово. След извършване на проверка по заявленията, земеделският производител получил субсидия в размер на 908,94 лева. Въз основа на допълнителна проверка, извършена от Министерството на земеделието и храните, било прието, че субсидията е недължимо платена, тъй като заявените от Мехмед Куруев площи са недопустими за подпомагане. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № 01-6500/21251/9.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума от 908, 94 лева по подаденото от Мехмед Куруев заявление за подпомагане за 2009 г. с уникален регистрационен номер 18/270509/19523. Съдът приел, че при издаването на акта са били допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Административният орган нарушил чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не посочил фактическите и правни основания за издаването на акта. Заявителят не бил уведомен за започването на административното производство, поради което не могъл да вземе участие в него и да упражни правото си на защита. По делото било установено, че заявителят е бил добросъвестен при подаване на заявлението и не въвел умишлено в заблуждение административния орган. Съгласно чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, това му давало право да задържи получената субсидия. Според съда, издаването на акта за възстановяване на недължимо платена суми, без да се излагат мотиви, противоречи на целта на закона. С тези съображения съдът постановил отмяна на оспорения административен акт. В касационната жалба се правят оплаквания за неточно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Неверен бил направения извод, че обстоятелствата, които формирали волята на издателя на акта не били изяснени. Административният акт бил издаден след като било установено неправомерно плащане на субсидия за площи, недопустими за подпомагане, установени в резултат на кръстосани проверки от Интегрираната система за администриране и контрол в съответствие със задълженията, поети от България с одобрения от Европейската комисия Консолидиран план. Издаването на акта било свързано с изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ. Плащането за площта извън допустимия слой било неправомерно, поради което изплатените суми подлежали на връщане. В жалбата се възразява и срещу преценката на съда съда за допуснати съществени процесуални нарушения. Разплащателната агенция нямала задължение да уведомява лицата за откриването на производството по чл. 166 ДОПК. Дори да е имало нарушения на правилата на чл. 26, 28,34,35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс, това не е лишило заинтересованото лице от възможността впоследствие да възрази по констатациите в акта и да представи доказателства. Съдът погрешно интерпретирал разпоредбата на чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Фактически, не била допусната грешка при оторизирането на субсидията. Актуалната информация сочела, че още при очертаването на площите, земеделският производител знаел, че те не са обработвани и затова са недопустими за подпомагане. Направените оплаквания не се споделят от касационната инстанция. Както е посочил административният съд, допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, са съществени и обуславят незаконосъобразността на административния акт. Нарушенията не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваването на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Експертизата би могла да допринесе за правилното решаване на спора само, ако се използва за верифициране на констатациите в административния акт. Изслушването на експертно заключение като доказателствен източник не се налага, при положение, че доказването на констатации, които не са част от съдържанието на административния акт, е невъзможно. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Съгласно чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че: кандидатът ползва заявените земеделски площи; площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние; размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. Заявленията се проверяват с административни проверки и проверки на място, както предвижда чл. 37 ЗПЗП. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП; установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. В случай, че плащането е било извършено, макар да не е следвало да бъде оторизирано, тъй като не са налице условията за подпомагане на земеделския производител, предвидени в националното и европейското законодателство, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта е резултат на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. При отсъствието на соченото отменително основание, следва да се приеме, че решението е правилно и да се остави в сила. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд