Решение № 11388 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2012 г.

Решение № 11388 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 15 от 5.01.2012 г. по адм. дело № 736/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, и

2. частна жалба на Дима Вениаминова Панова от гр. Пловдив, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Гинка Чернигерска от същия град, срещу определение № 413 от 14.02.2012 г. по същото адм. дело № 736/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

I. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 151-00-8394-1 от 4.08.2010 г. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Пловдив е отпуснало на Дима Вениаминова Панова от същия град парично обезщетение за безработица, считано от 22.07.2010 г. до 21.11.2010 г. Един от документите, въз основа на които е издадено разпореждането, е служебна бележка, изх. № 7328 от 26.07.2010 г., с която Дирекция "Бюро по труда" - гр. Пловдив удостоверява, че на 26.07.2010 г. Дима Вениаминова Панова е регистрирана като безработно лице.

2. През м. ноември 2010 г. в РУСО - гр. Пловдив, е постъпила информация от Централно управление на Националния осигурителен институт, че Дима Вениаминова Панова е сключила трудов договор с "Деми принт" ООД, гр. Пловдив, считано от 25.10.2010 г. След проверка в Регистъра на осигурените лица в НАП било установено, че Дима Вениаминова Панова има подадени осигуровки за периода от 25.10.2010 г. до 31.10.2010 г.

3. Въз основа на тези данни длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО е издало разпореждане № 151-00-8394-2 от 2.12.2010 г., с което на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО е прекратило изплащането на паричното обезщетение за безработица, считано от 25.10.2010 г.

4. Дима Вениаминова Панова е оспорила разпореждането пред касационния жалбоподател по реда на чл. 117, ал. 2 КСО. По повод на оспорването, на 21.02.2011 г. финансов ревизор при РУСО - гр. Пловдив е извършил проверка в "Деми принт" ЕООД, за която е изготвил констативен протокол вх. № (в РУСО) 485 от 22.02.2011 г. Съществените констатации, отразени в протокола са:

а) в "Деми принт" ЕООД има трудов договор без номер от дата 25.10.2010 г., според който Дима Вениаминова Панова се назначава на длъжност контрол по качеството (ксероксно фотокопие на този договор се намира на л. 14, а оригинален екземпляр на л. 138 от делото на ПдАС); договорът е подписан от работодателя, но няма подпис на работника;

б) със заповед № 89 от 1.11.2010 г. работодателят "Деми принт" ЕООД е прекратил трудовото правоотношение, което счита, че е възникнало с договора от 25.10.2010 г., макар неподписан от работника (оригинален екземпляр на тази заповед се намира на л. 139 от делото на ПдАС); заповедта не е връчена на Дима Вениаминова Панова;

в) в присъствена форма за м. октомври 2010 г. Дима Вениаминова Панова фигурира с 5 отработени дни за времето от 25.10.2010 г. до 29.10.2010 г. вкл.; в разплащателна ведомост за същия месец тя фигурира с трудово възнаграждение за 5 отработени дни в размер на 69,29 лв.; има положен подпис във ведомостта за получено трудово възнаграждение (в хода на съдебното производство пред ПдАС било установено, че този подпис не е на Дима Вениаминова Панова);

г) на 30.11.2010 г. в Регистъра на осигурените лица е подадена информация по чл. 5, ал. 4 КСО за м. октомври 2010 г. с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", в която обаче не е попълнен последен ден на осигуряване на Дима Вениаминова Панова.

5. С решение № 95 от 24.02.2011 г. касационният жалбоподател е оставил без уважение подадената от Дима Вениаминова Панова жалба срещу разпореждане № 151-00-8394-2 от 2.12.2010 г. За да постанови този резултат касационният жалбоподател е приел, че Дима Вениаминова Панова има сключен трудов договор на 25.10.2010 г. и подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), а със заповед № 89 от 1.11.2010 г. този договор е прекратен, на Дима Вениаминова Панова е издадено удостоверение обр. УП-3 за осигурителен стаж за времето от 25.10.2010 г. до 31.10.2010 г. и на лицето е начислено и изплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 69,29 лв., което, видно от положения във ведомостта подпис й е изплатено - обстоятелства, установяващи релевантния факт от хипотезата на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО, че лицето е започнало трудова дейност, за която подлежи на осигуряване по чл. 4 КСО.

II. С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател, но не е постановил диспозитив, с който отменя вместо него разпореждане № 151-00-8394-2 от 2.12.2010 г., нито е постановил диспозитив, с който на основание чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 КСО изпраща делото като преписка на касационния жалбоподател, който да реши по същество въпроса за законосъобразността на това разпореждане. За да отмени решението на касационния жалбоподател, Пловдивският административен съд е приел, че в случая няма сключен трудов договор и поради това между Дима Вениаминова Панова и "Деми принт" ЕООД не са възникнали както трудово, така и осигурителни правоотношения. Този извод съдът е основал на обстоятелството, че трудовият договор от 25.10.2010 г., въз основа на който касационният жалбоподател е направил извод, че Дима Вениаминова Панова е започнала трудова дейност, не е бил подписан от Дима Вениаминова Панова и следователно няма постигнато съгласие между нея и "Деми принт" ЕООД и поради това няма трудов договор и обусловени от него трудово и осигурителни правоотношения. Подаването на уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ не може да замести липсващия трудов договор. Освен това, дори при сключен в предвидената от закона форма трудов договор, съгласно чл. 63, ал. 3 КТ работникът е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок, а ако не постъпи на работа в този срок - трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. Самото постъпване на работа, съгласно чл. 63, ал. 4 КТ, се удостоверява писмено, но такъв документ по делото не е представен. Въз основа на тези обстоятелства Пловдивският административен съд е направил крайния извод, че "ответникът административен орган не доказва възникването на твърдяното в административния акт трудово правоотношение между жалбоподателката и "Деми принт" ЕООД, респективно на соченото основание по чл. 54д КСО за прекратяване на обезщетението за безработица".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че по своя краен резултат - отмяна само на решението на касационния жалбоподател, но не и на потвърденото с него разпореждане - решението на Пловдивския административен съд, е правилно.

Неправилен е изводът на този съд, че "съгласно обжалваното решение (на директора на РУСО) и потвърденото с него разпореждане такава трудова дейност по смисъла на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО представлява трудовото правоотношение с "Деми принт" ЕООД", но по делото не било установено, че е възникнало трудово правоотношение между Дима Вениаминова Панова и "Деми принт" ЕООД и следователно Дима Вениаминова Панова не е започнала трудова дейност по смисъла на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО.

Упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което може да възникне, респ. да съществува, дори когато липсва правно основание за това. Като е поставил акцент върху трудовия договор от 25.10.2010 г., но без да отчете същественото обстоятелство, че този договор не е подписан от Дима Вениаминова Панова, касационният жалбоподател не е разпоредил проверка и събиране на доказателства за фактически упражняваната от Дима Вениаминова Панова трудова дейност, защото само тази трудова дейност, а не наличието на трудов договор, е предпоставка по чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО за прекратяване на обезщетението за безработица. Трудовият договор е доказателство за трудова дейност, но липсата на трудов договор все още не означава, че Дима Вениаминова Панова не е упражнявала трудова дейност. По делото обаче настина не са представени доказателства за трудова дейност. Дори показанията на разпитаната като свидетел едноличен собственик на капитала и управител на "Деми принт" ЕООД Емилия Асенова Дачева не съдържат конкретни данни за изпълнявана от Дима Вениаминова Панова трудова дейност: "Знам, че Дима Панова е работила във фирмата от 26.10.2010 г. до 1.11.2010 г. (но) Не знам на каква длъжност е работила (респ. каква трудова функция е изпълнявала). Не знам поради каква причина не е продължила работата. Не знам дали е изплащано на Панова възнаграждение." И т. н. Поради това е очевидно неоснователен доводът в касационната жалба: "От събраните по делото доказателства и в частност от извършената проверка от контролен орган на РУ "СО" - Пловдив е установено, че с г-жа Панова е сключен трудов договор на 25.10.2010 г.... На лицето е начислено и изплатено брутно трудово възнаграждение. Горните обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитания свидетел Дачева, която изрично заяви, че г-жа Панова е работила в дружеството, както и че на същата е изплатено трудово възнаграждение за отработените дни." Както се посочи по-горе (т. I.4.а), оригинален екземпляр от трудовия договор се намира на л. 138 от делото на ПдАС и той не е подписан от Дима Вениаминова Панова. Следователно няма договор. Впрочем, на това обстоятелство изрично е обърнал внимание и финансовият ревизор в изготвения от него констативен протокол, но касационният жалбоподател го е игнорирал, в резултат на което е основал решението си на един несъществуващ трудов договор. Останалите обстоятелства - вписването по чл. 64, ал. 2 КТ и заповед за прекратяване на трудово правоотношение - са обусловени от трудовия договор и щом като такъв договор не съществува, те също са ирелевантни: щом като няма договор, вписването по чл. 64, ал. 2 КТ на несъществуващ трудов договор не може да замести липсващия договор. Трудовият договор е юридически факт, пораждащ трудово правоотношение. Липсва ли трудов договор, липсва правопораждащ юридически факт, липсва и трудово правоотношение. А липсващо (несъществуващо) трудово правоотношение не може да бъде прекратено.

По делото не се намира и болничният лист, издаден на Дима Вениаминова Панова като работник при "Деми принт" ЕООД, за който страните не спорят, че съществува, но спорят за неговото правно и доказателствено по делото значение. При липсващо писмено доказателство (в случая болничен лист) няма как да бъде обсъдено неговото доказателствено значение.

Решението обаче е неправилно в частта, с която Пловдивският административен съд е пропуснал да изпрати делото като преписка на касационния жалбоподател, който да реши по същество въпроса за законосъобразността на разпореждане № 151-00-8394-2 от 2.12.2010 г. и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК вместо него в тази му част следва да бъде приложено правилото на чл. 173, ал. 2 АПК и делото да се изпрати като преписка на касационния жалбоподател.

При решаването на въпроса за законосъобразността на разпореждане № 151-00-8394-2 от 2.12.2010 г. касационният жалбоподател следва да прецизира следните обстоятелства:

а) твърди се, че Дима Вениаминова Панова е упражнявала трудова дейност за времето от 25.10.2010 г. до 29.10.2010 г. вкл., а в същото време е прекратено отпуснатото й парично обезщетение за безработица за целия оставащ период до 21.11.2010 г.; не се спори, че регистрацията на лицето в Дирекция "Бюро по труда" не е била прекратена и следователно тази регистрация съществува и след 29.10.2010 г., поради което не е било необходимо Дима Вениаминова Панова отново да се регистрира като безработно лице; възниква въпросът защо длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО и директорът на РУСО - гр. Пловдив считат, че при тези данни не е приложимо правилото на чл. 54д, ал. 5 КСО и изплащането на паричното обезщетение за безработица не е продължено след преустановяването на твърдяната трудова дейност в "Деми принт" ЕООД (т. е. защо обезщетението не е прекратено само за времето на твърдяната трудова дейност - от 25.10.2010 г. до 29.10.2010 г. вкл.);

б) при решаването на въпроса за законосъобразността на разпореждане № 151-00-8394-2 от 2.12.2010 г. по същество следва да се изрази становище за правното и доказателствено значение на твърдяния болничен лист, издаден на Дима Вениаминова Панова като работник при "Деми принт" ЕООД, но след прилагането му (или на заверено копие от него) към административната преписка.

III. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Упражняването на адвокатската професия е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица (чл. 2, ал. 1, изр. 1-во ЗАдв), в която се включва и процесуално представителство пред съд въз основа на писмено пълномощно (чл. 25, ал. 1 ЗАдв), но упълномощаването може да бъде извършено и устно в съдебното заседание, като в този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание (чл. 25, ал. 2 ЗАдв).

Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд (чл. 36, ал. 1 ЗАдв). Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, а при липса на договор се определя от адвокатския съвет (чл. 36, ал. 2 и 3 ЗАдв).

В случаите по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на посочените лица, в т. ч. и на свои близки. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати (чл. 38, ал. 2 ЗАдв).

По тези правни въпроси между страните не се спори.

Спори се по въпроса в случаите на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв следва ли по делото да има доказателства за твърдяното обстоятелство (в случая за близките отношения между адвокат и доверител).

С оспореното от частния жалбоподател определение № 413 от 14.02.2012 г. Пловдивският административен съд е приел, че по делото следва да бъде представен договор за правна помощ, в който страните да са посочили съответното обстоятелство. Задължението на клиента да заплати адвокатското възнаграждение не възниква по силата на упълномощаването, а по силата на договора за правна защита и съдействие. Следователно в договора следва да се намират и клаузите, че адвокатската помощ се предоставя безплатно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Административен съд - гр. Пловдив становище, че обстоятелството по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв следва да бъде признато от адвоката и неговия доверител в договор за адвокатска помощ и съдействие и подлежи на доказване само ако бъде оспорено от другата страна по делото. Поради това частната жалба се приема от касационната инстанция за неоснователна, а оспореното с нея определение - за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,