Решение № 12123 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2012 г.

Решение № 12123 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Валентин Атанасов - пълномощник на "Финнекс" ЕООД, гр. София срещу решение № 5095 от 14.11.2011 г., постановено по адм. д. № 2793 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА), в частта, в която е указана сумата, с която се намалява финансовото подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП). В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението и се релевира незаконосъобразност. Твърди се, че обжалваният акт е издаден в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и че дружеството не е било уведомено за резултата от извършената проверка, а това е станало едва през 2011 г. По изложените съображения и в представените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени уведомителното писмо. Претендира се присъждането на разноски. От ответната страна - ДФЗ - РА е постъпил писмен отговор, подаден от процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са твърдения, които са противопоставени на твърденията в касационната жалба. Претендира се присъждането на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на съда за правилно и обосновано. В развилото се производство е било установено, че при извършени административни проверки част от заявената площ за подпомагане е недопустима, поради което дружеството е санкционирано. Счита за неоснователно твърдението, че административният акт не е мотивиран, тъй като констатациите в него представляват мотивите за налагане на санкцията. На последно място счита за неоснователно и твърдението, че жалбоподателят е следвало да бъде уведомен за извършената проверка, тъй като нито в чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., нито в чл. 37, ал. 2 ЗПЗП има задължение за уведомяване на проверяваното лице от административния орган. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба срещу акт подлежащ на обжалване, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: "Финнекс" ЕООД е подало общо заявление за плащане на площ с уникален идентификационен номер (УИН) 22/300509/19471 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. в размер на 204 609, 38 лв. След извършена проверка в Системата за идентификация на земеделските парцели по реда на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) (Наредба № 105), на заявените земеделски площи за подпомагане е било установена недопустима площ за подпомагане от 25,08 ха. В резултат на това изчислената сума за подпомагане за декларираните площи от 135 174, 87 лв. е намалена на 122963,99 лв. или с 12210.88 лв. По СНДП чрез кръстосани проверки е установена недопустима за подпомагане площ от 24,99 ха. Поради това поисканата по тази мярка за подпомагане сума от 61845,34 лв. е намалена с 5659,77 лв., а оторизираната сума е 56 185,57 лв. За това намаляване на поисканото финансово подпомагане дружеството жалбоподател е било уведомено с Уведомително писмо с изх. № 01-2600/1161 от 14.02.2011 г. Недоволен от него дружеството го е обжалвало, с твърдения за неправилно изчислена площ за подпомагане. Съдът е назначил експертиза, заключението на която е прието от страните без оспорване. От него е установил незначителни разлики между таблицата към уведомителното писмо и заключението. Съдът е преодолял възражението за недопустимост на жалбата, за което е изложил подборни и правилни мотиви, както и твърдението за нищожност на уведомителното писмо, според представените доказателства и направените правилни правни изводи. По същество е преценил жалбата за неоснователна, като е обосновал, че наложената санкция е в по-малък размер, а не предвидения двоен такъв според чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Като краен резултат е отхвърлил жалбата и е осъдил дружеството да заплати на ДФЗ - РА сторените от него разноски. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че уведомителното писмо не отговаря на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Извършената кръстосана проверка чрез ИСАК и резултатите от нея представляват фактическите основания на акта, включително и приложените към него таблици за направени изчисления с оглед на резултатите от проверката. Подробно са посочени и правните основания за издаването му. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на административните правила за издаването на акта. Нито в ЗПЗП нито в Наредба № 105 е посочено задължение за ДФЗ да уведомява подалите заявление за общо подпомагане за извършването на кръстосаните проверки. Отделно от това следва да се посочи, че достъпът до ИСАК е ограничен, а самата тя е сертифицирана от съответните органи на ЕС. Последният довод наведен в касационната жалба е относно това, че съдът не бил обсъдил представените протоколи за извършени теренни проверки от ОСЗ - Шумен с изх. № 146 от 4.02.2010 г. Представените протоколи, както и всички останали данни, включително и данните за кръстосаните проверки са били предоставени на вещото лице. То е изготвило заключението си въз основа на тях, а заключението му е прието от страните без оспорване. По изложените съображения не са налице твърдяните в жалбата пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на решението. То като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на ответната страна по касация за присъждането на разноски ще следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,