Решение № 6457 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 9331/18.03.2025 г. по адм. дело 6916/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221023004026-091-001/27.02.2024г., издаден от ТД на НАП-София, в частта потвърдена с Решение 648 от 15.05.2024г. на Директор Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП София, с който са коригирани задълженията на дружеството и са установени допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане / ЗКПО/, за данъчни периоди 2021 и 2022г. в общ размер на 637.04 лв. и лихви за забава в общ размер на 56.87 лв. и установени допълнителни задължения по Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/, за данъчни периоди м. 10 и м. 12. 2021г.; м. 03, м. 06, м. 09 и м. 12.2022г. и м. 01 и м. 03.2023г. в общ размер на 22 567.74 лв. и лихви за забава в общ размер на 3 245.10 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесния акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции и за държавна такса. Ответникът МАРЕЛ-99 ЕООД, оспорва жалбата и моли за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението обаче е неправилно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и във връзка с издаването му са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожност на акта. Приел е, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила, но актът бил издаден в противоречие с материалния закон. Решението е неправилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт, са необосновани и не се подкрепят от установените факти. Съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и логическо единство и неправилно е изградил своите правни изводи в разрез с доказателствата по делото, при което следва да се приеме, че е налице основанието необоснованост на съдебния акт. Основателни са и оплакванията за нарушение на закона. Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствената тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая ревизираното дружество не се е справило с доказателствената тежест в процеса. Съгласно представените данъчен амортизационен план и счетоводен амортизационен план и справки за притежавани активи, ревизираното дружество Марел-99 ЕООД не е притежавало компютри, периферни устройства, офис техника и обзавеждане, които да обезпечават и да обслужват обичайно осъществяването на икономическата дейност от офис. Следва да се сподели становището на касатора, относно липсата на данни притежаваните от дружеството дълготрайни материални активи да са с местонахождение на посочения адрес. Действително, според гласните доказателства - свидетелските показания на св.З. - управител на дружеството от 09.2019 г. до 01.2023 г. на този адрес и в този офис се осъществявала оперативно дейността на дружеството. Органите по приходите, на основание чл.26, т.1 от ЗКПО правилно не са признали разходи, несвързани с дейността, общо в размер на 9 000 лева по фактурите, издадени от Естейтс СВ ЕООД с предмет разходи за наем, осчетоводени по счетоводна сметка 602 Разходи за външни услуги за 2021 г. и 2022 г. В частта по ЗДДС органите по приходите са извършили проверка и са установили, че само две от 28 лица, за които се твърди да са се обучавали, са в трудови правоотношения с ревизираното дружество, но същите са назначени на други длъжности, а не като охранители, какъвто курс се поддържа да е проведен от ревизираното дружество. Останалите лица са наети при други работодатели и няма данни да са сключвани трудови договори с Марел-99 ЕООД след приключване на обучението, както и да са възстановили сумите за обучение. Насрещната проверка на доставчика МЦСПОС Алфа-Метал ЕООД относно място на провеждане на обучението, хорариум на часовете, имената на лекторите, провели обучението, мястото и други обстоятелства, не е установила подробности по провеждането на обучението. Закономерен е изводът на органите по приходите, че такова обучение не е провеждано, респективно такива разходи не са правени. Споделя се и изводът на ревизиращия екип, че Марел-99 ЕООД не е притежавало лиценз за извършване на дейност лична охрана на физически лица по реда на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за частната охранителна дейност за ревизирания период, видно от отговора от ГД Национална полиция . Органите по приходите правилно са приели, че са налице ограниченията на правото на ползване на данъчен кредит, предвидени в чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, а именно, че правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69, когато стоките или услугите да предназначени за безвъзмездни доставки или най-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 21 114,73 лева за процесиите периоди. Като е отменил ревизионния акт, както по отношение на допълнително установените задължение по ЗДДС, така и за корпоративен данък по ЗКПО, съдът е постановил неправилен съдебен акт. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу административния акт. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател, на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 5 753, 58 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,