Решение № 7237 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2010 г.

Решение № 7237 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение № 61/06.11.2009 г. по ахд. № 11/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е обявен за нищожен ДРА № 984/21.10.2005 г. на ТДД-Стара Загора в частта за начислени лихви 16 408 лв за периода 15.10.2004 г. - 14.02.2005 г. върху 389 488,20 лв, представляваща сбор по фактури № 624 и 625/26.01.2005 г. като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Строителна компания "Трейс"АД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е обявил за нищожен ДРА № 984/21.10.2005 г. на ТД-Стара Загора в частта за начислени лихви 16 408 лв за периода 15.10.2004 г. - 14.02.2005 г. върху 389 488,20 лв, представляваща сбор по фактури № 624 и 625/26.01.2005 г., издадени от СК"Трейс"АД. С ДРА са определени задължения по ЗДДС (отм.) за периода м. 9.2004 г. и м. 1.2005 г. За м. 9.2004 г. дружеството е подало справка-декларация вх. № 28148/14.10.2004 г., в която е декларирало резултат за м. 9.2004 г. ДДС за възстановяване 437,12 лв. С ДРА е констатирано, че фактурите от м. 1.2005 г. имат за предмет СМР, които са били завършени през м. 9.2004 г., а са фактурирани през м. 1.2005 г. За закъснялото начисляване на данъка по ЗДДС (отм.) с ДРА за м. 9.2004 г. са определи лихви 16 408 лв за периода 15.10.2004 г. - 14.02.2005 г. върху 389 488,20 лв, представляваща сбор по фактури № 624 и 625/26.01.2005 г. С ДАПВ № 5120/22.11.2004 г., издаден след приключила процедура по чл. 77 ЗДДС (отм.), в която участва м. 9.2004 г. декларираният ДДС за възстановяване по справката-декларация за м. 9.2004 г. е възстановен на дружеството. ДАПВ не е бил обжалван. Съдът е приел, че с цитирания ДАПВ данъчната администрация е признала правото на възстановяване на ДДС в посочения в справката-декларация размер. Така установените права на дружеството не могат да бъдат изменяни, освен по реда на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.). С процесния ДРА в частта за м. 9.2004 г. са изменени признатите с ДАПВ права на дружеството, без да са налице условията на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), тъй като акта за възлагане на данъчна ревизия № 984/15.07.2005 г. е издаден от Татяна Апостолова - началник сектор "Проверки и ревизии" в отдел "Данъчен контрол" на ТДД-Стара Загора, а не от регионалния данъчен директор, както изисква чл. 116, ал. 1 ДПК (отм.). Съдът е приел, че ДРА в частта, с която са определени лихви за закъсняло начисляване на данък, който е следвало да бъде начислен през м. 9.2004 г. е нищожен. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е направил законосъобразни правни изводи за нищожност на ревизионния акт в частта, с която са определени лихви върху стойността на фактурите. Неправилно съдът е приел, че начисляването на лихви за късно начислен данък, при по рано настъпило данъчно събитие е направено с цел заобикаляне на закона. Органът по приходите е констатирал, че данъкът е начислен за м. 1.2005 г. и внесен, и след като е считал, че начисляването е следвало да се извърши още през м. 9.2004 г. е начислил лихвите за забавата, с които се ощетява бюджета при закъсняло начисляване на данъка. Тази неправилно преценка не се отразява на правилността на останалите изводи на съда. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, като е приел, че установените с ДАПВ права и задължения на лицето могат да се изменят само при условията на чл. 115, ал. 2 и чл. 116, ал. 1 ДПК (отм.). В чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.) изрично е посочено, че текстът се отнася за данъчни актове, което понятие обхваща и ДАПВ, с които се признават права на данъчните субекти и се обжалват по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски за тази инстанция е основателно в размер 500 лв предвид представените доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение в този размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,