Решение № 50 от 15.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 21/2016 г.

Решение № 50 от 15.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 21/2016 г., III н. о., НК, докладчик председателят Лозан Панов Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Б. Б. Е., от [населено място], /община/, /област/, срещу въззивно решение № 71 от 9.12.2015 г., на Окръжен съд - гр. Кърджали, постановено по ВНЧХД № 156/2015 г., с което е отменена присъда № 40 от 23.09.2015 г., на РС - гр. Ардино, по НЧХД № 47/2015 г., и е прекратено наказателното производство по делото. В касационната жалба на частния тъжител Б. Б. Е. се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като тъжбата е подадена в рамките на предвидения по закон шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК, а не след изтичането му, както е счел второинстанционният съд. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Кърджали. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не изпраща процесуален представител. Подсъдимият А. А. Х., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е частично основателна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на частния тъжител Б. Б. Е. е основателна. С първоинстанционната присъда, РС - гр. Ардино е признал подсъдимия А. А. Х. за невиновен в това, че на 18.01.2015 г., в [населено място], /община/, /област/, около 00,40 часа, е причинил лека телесна повреда - кръвонасядания на лявата подбедрица, довели до болка и страдания, на Б. Б. Е., поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Със същата присъда РС - Ардино е признал подсъдимия А. А. Х. за невиновен в това, че на 18.01.2015 г., в [населено място], /община/, /област/, около 00,40 часа, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Б. Б. Е. в негово присъствие, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК. Отхвърлил е като неоснователен предявения от Б. Б. Е. срещу А. А. Х. граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Присъдени са разноски на А. А. Х. С обжалваното въззивно решение Окръжният съд - гр. Кърджали е отменил цитираната първоинстанционна присъда и е прекратил наказателното производство по делото. В рамките на осъществения в настоящото производство касационен контрол, ВКС намери, че проверяваното въззивно решение е постановено в нарушение на процесуалния закон, което обуславя неговата касационна отмяна, поради следните съображения: За да отмени присъдата, постановена от РС - гр. Ардино и прекрати наказателното производство, окръжният съд е приел, че тъжбата, въз основа на която е образувано наказателното производство от частен характер пред компетентния първоинстанционен съд, е била подадена от частния тъжител Б. Б. Е. на 31.07.2015 г. след изтичане на срока, установен по чл. 81, ал. 3 НПК. В подкрепа на този си извод, е приел, че датата на узнаване на твърдените престъпления от частния тъжител е 18.01.2015 г., като е ирелевантно обстоятелството, че срещу А. А. Х. е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК досъдебно производство № 7/2015 г. по описа на РУП - Ардино, тъй като същото е водено само по чл. 216, ал. 1 НК, но не и за извършени престъпления по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК. Окръжният съд е направил извод, че последващото Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.04.2015 г. на прокурор от РП - Ардино, с което е възприета хипотезата на маловажен случай по чл. 216, ал. 4 НК - престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, няма отношение към предпоставките по чл. 81, ал. 3 НПК. Този извод е неправилен. Обстоятелството, относимо за решаване на въпроса от кога започва да тече преклузивния шестмесечен срок, в който следва да се подаде тъжба за преследване на престъпление от частен характер, е не само денят на узнаване за извършване на престъпление, но и датата на последното произнасяне на прокурора. В случая неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК, като е прието, че времето, през което прокуратурата се е произнасяла по образуваната преписка, се включва в шестмесечния срок. От гражданите не може да се изискват знания за характера на наказателното производство, което следва да се образува. В случая досъдебното производство е образувано с първото действие по разследването на основание чл. 212, ал. 2 от НПК. След като впоследствие прокуратурата е преценила, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство, от този момент за пострадалия и започва да тече преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 НПК. Това е така, защото с посоченото постановление, компетентният прокурор при изясняване в цялост на инкриминирания инцидент на 18.01.2015 г. в [населено място], въз основа на събраните доказателства, вкл. показания на пострадалото лице, свидетелите, съдебно-медицинско удостоверение, изясняващо вида и характера на телесните увреждания на пострадалия, е установил факти и направил правни изводи не само досежно престъпление по чл. 216 НК - повреждане на лаптоп и музикален пулт, но и такива сочещи на посегателства срещу неприкосновеността на личността (по чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК) и честта и достойнството (по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК) на пострадалия Б. Б. Е. Правото на защита на пострадалото лице не следва да се накърни от продължителността на срока на досъдебното производство, или от установяването на нови обстоятелства в хода на производството, водещи до промяна на квалификацията на деянието, след като в постановлението на 16.04.2015 г. на прокурор от РП - Ардино са изложени обстоятелства за удари с ритници и отправяне на обидни думи от подсъдимия. В конкретния случай едва след постановяване на посоченото постановление пострадалият, ако смята че срещу него е било извършено престъпление, може да упражни правото си на защита чрез подаване на тъжба за престъпление от частен характер, включително и да прецени по коя група от факти да търси тази защита от първоинстанционния съд. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение