Решение № 1040 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2015 г.

Решение № 1040 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" против решение № 222 от 8.07.2015 г., постановено по адм. д. № 121/2015 г. по описа на Административен съд гр. П. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. О. К. Т. М. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № ЧР-СП-"/"/12.12.2014 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с която служебното правоотношение на К. Т. М. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че по отношение на К. М. не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното му правоотношение. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят заема длъжността началник отдел "Пътни такси" в дирекция "Пътни такси и разрешителни" на Агенция "Пътна инфраструктура", като вторият отдел в дирекцията е "Винетни такси". С промяна в длъжностното разписание, в сила от 12.12.2014 г., щатните бройки на дирекцията са намалени от 15 на 13, а двата отдела са преименувани съответно на отдел "Специално ползване на пътищата" и отдел "Организиране на разпространението и продажбата на винетни стикери", като длъжността началник отдел - 2 щатни броя е запазена. Установено е, че в отдел "Специално ползване на пътищата" бройките за длъжността "главен експерт" от 7 са намалени на 5. Видно от длъжностните характеристики за длъжността началник отдел "Пътни такси" и началник отдел "Специално ползване на пътищата" е, че същите са идентични в целта на дейността, в основните и преки задължения, както и изискванията за заемане на длъжността. Освен това видно от приложеното по делото поименно щатно разписание, в сила от 12.12.2014 г. е, че длъжността началник отдел "Специално ползване на пътищата" е вакантна. От изложеното следва, че длъжността заемана от К. М. не е съкратена, напротив същата продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. П. постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,