Решение № 5715 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13528/2013 г.

Решение № 5715 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13528/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Едноличният търговец Таско Иванов Илиев с фирма ЕТ "Модак - 91 - Т - Таско Илиев" със седалище село Резбарци, община Кърджали, и Събирателно дружество "Маркцвет - Илиеви сие" със седалище и адрес на управление село Баните, област Смолян, са подали касационна жалба срещу решението от 26.07.2013 г. по адм. дело № 109/2013 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е била обявена нищожността на решение № 5-ИЗМ/25.04.2013 г. на кмета на община Баните за изменение на разрешително за водоползване на минерална вода № 0070/14.09.2001 г. и решение № 1-ИЗМ/24.06.2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив срещу административния акт на кмета на община Баните. Кметът на община Баните не е взел становище. Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалбата на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив срещу решение № 5-ИЗМ/25.04.2013 г. на кмета на община Баните, с което е бил променен титулярят на разрешително № 0070/14.09.2001 г. на министъра на околната среда и водите и решение № 1-ИЗМ/24.06.2011 г. По делото е било установено, че разрешително № 0070/14.09.2001 г. на министъра на околната среда и водите за водоползване на минерална вода от находище Баните - № 2, сондаж № 3, е било издадено на едноличния търговец Таско Иванов Илиев с фирма ЕТ "Модак - 91 - Т - Таско Илиев" със седалище село Резбарци, община Кърджали, за спортни и хигиенни цели, с място на ползване - хотел с басейн в село Баните, община Баните, област Смолян. Разрешителното е било издадено за срок от 14.09.2001 г. до 14.09.2011 г. С решение № 67/22.02.2011 г. министърът на околната среда и водите предоставил безвъзмездно на Община Баните находище за минерална вода "Баните", посочено под № 2 в приложение № 2 на Закона за водите. С решение № 1-ИЗМ/24.06.2011 г. кметът на община Баните, който е компетентният административен орган съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, буква "а" от Закона за водите, след като находището е било предоставено за ползване на Община Баните, изменил разрешително № 0070/14.09.2001 г. на министъра на околната среда и водите в частта относно целта на водоползването - за отдих, както и в частта за разрешеното водно количество, увеличено на 9182 куб. м/годишно, и мястото на ползване - хотелски комплекс "Родопа" с рехабилитационен център - село Баните. Това решение е било отменено с влязло в сила решение от 2.07.2012 г. по адм. дело № 153/2013 г. на Административния съд - Смолян. С решение № 2-ПРС/24.06.2011 г. кметът на община Баните продължил срока на действие на разрешителното на едноличния търговец Таско Илиев от 24.06.2011 г. до 24.06.2021 г. С решение № 5-ИЗМ/25.04.2013 г. на кмета на община Баните, издадено по заявление от 13.03.2013 г. на едноличния търговец Таско Илиев, било изменено разрешително № 0070/14.09.2001 г., при което като титуляр било вписано дружеството СД "Маркцвет - Илиеви с-ие 4" със седалище и адрес на управление село Баните, област Смолян. Административният съд е приел, че подадената срещу това решение жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив е допустима с оглед разпоредбата на чл. 70 от Закона за водите, в която се посочват лицата, на които се съобщава за издаденото разрешително за водовземане. Според съда, директорът на басейновата дирекция е участник в производството, в което е бил издаден оспорения акт, и е заинтересовано лице, тъй като е бил уведомен за решение № 5-ИЗМ/25.04.2013 г. на кмета на община Баните. Като орган, осъществяващ контрол за изпълнението на акта, той имал правен интерес да установи законосъобразността на акта. Касационната инстанция не споделя направената от административния съд преценка на допустимостта на жалбата. Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допускане на съдебна проверка на административния акт произтича от въздействието, което актът има по отношение на правната сфера на страните в административното правоотношение. Неблагоприятното засягане на правната сфера или създаването на задължение по силата на издадения административен акт обосновават интерес от оспорването му. Решение № 5-ИЗМ/25.04.2013 г. не засяга право или законен интерес на директора на басейновата дирекция, както и не поражда задължение за него. Той не е адресат на административното разпореждане и участник в производството, както погрешно е посочил първоинстанционният съд. Според чл. 15 от Административнопроцесуалния кодекс, страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. За разлика от производството по издаване на разрешително по чл. 52, ал. 3 ЗВ, в производството, в което се изменя разрешителното или се продължава неговия срок (чл. 72 - чл. 78а ЗВ), не се изисква съгласуване с директора на басейновата дирекция, така че той не участва в него. Законът за водите не възлага на директорите на басейновите дирекции като органи за управление на водите упражняването на контрол за законосъобразност на административни актове, издавани от други органи с паралелна компетентност. За спазването на законността в административния процес, независимо от това кои са страните, участващи в него, следи единствено прокурорът, който може да предприеме действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове и да започне или да встъпи във вече образувани административни производства, ако това се налага от важен държавен или обществен интерес. В случаите на незаконосъобразно прилагане на закона от органи, отговорни за управлението на водите на територията на съответния район, които са станали известни на директора на басейновата дирекция, той може да изпрати сигнал до прокуратурата за упражняването на правата по чл. 16, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, но не и да повдигне спор пред съда относно законосъобразността на издадените административни актове. От правомощието по чл. 188, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, на което се е позовал подателят на жалбата, не се извежда право на оспорване на решението на кмета на община Баните. Съгласно чл. 188, ал. 1, т. 4 от Закона за водите директорът на басейновата дирекция или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на условията на издадените разрешителни по този закон с изключение на разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. Според ясното предписание на закона, контролът се упражнява за спазване на условията, вписани в разрешителното, а не за съблюдаване на изискванията на закона при неговото издаване. Като се е произнесъл при отсъствието на предпоставки за това, административният съд е постановил недопустимо решение. Тъй като проверката за допустимост предхожда тази за правилност на съдебното решение, с оглед констатирания в случая порок на решението касационната инстанция няма да се произнася по оплакванията в жалбата. Решението на административния съд следва да се обезсили и да се прекрати съдебното производство по жалбата на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд,