Решение № 14162 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 831/2015 г.

Решение № 14162 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 831/2015 г., III о., докладчик съдията Мария Радева Иван Радев Иванов е подал касационна жалба срещу решение № 71 от 25.11.2014 г. по адм. дело № 126/2014 г. по описа на Административния съд - Силистра с което е отхвърлен предявения от него срещу Националния осигурителен институт иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, от които 2000 лева - неизпълнено родителско обещание и 3000 лева за потъпкано достойнство и унижение, настъпили от незаконосъобразно бездействие на осигурителната администрация. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Националният осигурителен институт- редовно призован, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на Иван Радев Иванов срещу Националния осигурителен институт, с която е бил предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата от 5 000 лева, от които 2000 лева - неизпълнено родителско обещание и 3000 лева за потъпкано достойнство и унижение. В исковата молба се твърди, че в резултат на бездействието на администрацията на ТП на НОИ гр. Силистра - по подадена молба от взискателя по изп. дело № 20133420400414 на СРС е поискано вдигане на наложения запор върху инвалидната пенсия на ищеца каквато не му е била изплатена впоследствие в продължение на два месеца. Вследствие на тези незаконосъобразни бездействия ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърнено достойнство на личността от чиновниците на НОИ . Административният съд установил, че Иван Радев Иванов е подал Молба вх. № ВК-4206/11.08.2014 г. с която е поискал "поради настъпили промени" да му бъде превеждана пенсията по банков път, като за удостоверяване на "промените" е приложил молба от Пламена Любомирова Желязкова - взискател в изпълнително производство, водено от държавен съдебен изпълнител при СРС под № 20133420400414, в качеството й на майка и законен представител на три непълнолетни деца, за чиято издръжка е издаден изпълнителния лист. От последната се установява, че се моли съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, считано от 01.08.14 г. и вдигане на наложения запор върху инвалидната пенсия на ищеца. На 12.08.14 г. Директорът на ТП на НОИ гр. Силистра е изготвил писмен отговор с изх. № 18-00-2410, с което го е уведомил, че докато съдебният изпълнител не вдигне наложения запор, задълженото трето лице, каквото е НОИ, ще продължи, на основание чл. 446 ГПК, да прави ежемесечни удръжки от пенсията му. Това писмо не е получено от ищеца, видно от доказателствата на л. 55 - л. 57, защото не живее на посочения в пенсионната преписка адрес. На 03.10.2014 г. в ТП НОИ - гр. Силистра е постъпило съобщение от СИС при Районен съд гр. Силистра по въпросното изпълнително дело, че е вдигнат запора, наложен върху пенсията на Иван Радев Иванов. Началникът на отдел "Пенсии" незабавно е разпоредил преустановяване на удържането на суми и е уведомил Държавния съдебен изпълнител. На 06.10.14 г. е изпратено уведомление и до Иван Радев Иванов с изх. № 18-00-2914, което като неполучено, поради сменен адрес, е върнато от куриерската фирма на 15.10.14 г. Без резултат е останала и процедурата по чл. 10, ал. 9 от НПОС, което обяснява твърдението в исковата молба, че независимо от сезирането й, администрацията на НОИ е мълчала, бездействала през целия период от подаване на молбата на 11.08.2014 г. до приключване на настоящото производство, което обаче е единствено по причина, намираща се в поведението на ищеца. Решението на АС - Силистра е правилно. От правна страна административният съд правилно е приел, че администрацията на НОИ не е разполагала с правомощия да удовлетвори молбата от 11.08.2014 г. на ищеца като преустанови незабавно удръжките от личната му пенсия, въпреки неотменения запор от държавния съдебен изпълнител и това "бездействие" поддържано като главно фактическо основание на исковата претенция, не се явява незаконосъобразно. Правилно АС се позовавана нормата на чл. 507, ал. З ГПК, съгласно която: от деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи, като изрично му се забранява да ги предава на длъжника. Според чл. 451, ал. 1 ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. В Глава Тридесет и осма на Дял Първи, Част Пета "Изпълнително производство"от ГПК, изрично е нормирано с чл. 426 и следващите, че съдебният изпълнител е орган на изпълнителния процес чрез който, посредством Държавна принуда и властнически акт, се реализират признати, но неудовлетворени по доброволен начин права. Тази дейност няма характер на административна по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК. Съдебният изпълнител изпълнява функции на правозащитен орган, като дава дължимата защита на накърнени права, спазвайки правилата на изпълнителното производство по ГПК, по който ред е започнало процесното изп. дело № 20133420400414 по описа на СИС при СРС. В нормативно регламентирания процес са откроени правомощията на съдебния изпълнител, като такива, свързани със съдбата на производството /образуване, спиране, прекратяване/, не са отредени на никакви други правни субекти, вкл. на третите задължени лица в изпълнението. Напротив, ясно са разписани единствено техните нормативни задължения и последиците при неизпълнението им, като например тези по чл. 93, ал. 1, т. З ГПК, както и солидарната им отговорност с длъжника при неизпълнение на запор, по аргумент от чл. 452, ал. З и чл. 512, ал. З ГПК. Настоящата съдебна инстанция не намира, че е налице "бездействие" на осигурителната администрация по отношение на молбата на Иван Радев Иванов от 11.08.2014 г. за вдигане на запора върху инвалидната му пенсия. Правомощия да се произнесе по молба от вида на процесната, няма не само НОИ, но и която и да е друга администрация или трето задължено лице в изпълнителния процес, предвид изложения по-горе законов регламент. Незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е налице, когато административният орган не е изпълнил задължение за фактическо действие, което задължение произтича пряко от нормативен акт, какъвто в случая няма. Не е налице бездействие в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т. е. за издаване на административен акт. Такова неизпълнение, по силата на фикцията от чл. 58, ал. 1 АПК, се счита за мълчалив отказ и подлежи на самостоятелно оспорване по предвидения процесуален ред. Все пак, за да се приеме наличие на фактическо бездействие по смисъла на чл. 257 АПК за административния орган, следва да съществува задължение за извършване на действие, пряко произтичащо от законова норма. По делото се установява точно обратното. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, когато взискателят поиска прекратяване на изпълнителното производство, по него може да се произнесе единствено съдебният изпълнител с постановление, като вдигне служебно и всички наложени запори и възбрани, след като постановлението за прекратяване влезе в сила, по аргумент от чл. 433, ал. 2 от ГПК. Водени от горното, касационната инстанция приема, че решението на административния съд, с което е отхвърлен предявеният иск, е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноските, направени от касационния жалбоподател, следва да останат в негова тежест По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в състав на трето отделение